/Поглед.инфо/ Професионално деформирана, чета ежедневно световния печат и следя събитията, пречупени през политическите световни конюнктури, опитвайки се да се докосна до истината в тях.
За съжаление, Западът последните години спусна „нова желязна завеса“ към Русия и голяма част от света...
Но връщането през 2025 г. на президента Доналд Тръмп начело на САЩ раздвижи политическата карта на шахматната дъска. Донякъде объркващо за лидерите от Европейския съюз и Великобритания, които бяха се сработили отлично с немощния бивш президент Байдън в крещящата анти-Русия и анти-Путин война в Украйна последните три години. Техният глашатайски подход и обидни квалификации по страниците на платените от тях медии превзеха с лекота Европейския съюз, Европейската комисия и Европейския парламент, но стигнаха чак до банките в ООН, в СС и ОС на ООН, та дори до Международния съд. Прекъснатите рязко политически и дипломатически контакти с Русия, ежегодните санкции на Запада към нея целяха да объркат света и да го настроят срещу, надминавайки границите на дипломатическото благоприличие към една от страните - постоянен член на Съвета за сигурност на ООН даже в сравнение на епохата на Студената война - Западна Европа, САЩ и СССР.
Неочаквано след поемането на новия мандат старият-нов президент на САЩ Доналд Тръмп се обади най-напред и разговаря с руския президент Владимир Путин. Последваха дипломатически блиц-совалки между двете държави за възстановяване добрия тон и дипломатически коректен диалог, смяна на лексикона и реториката, които застрашително се бяха настанили в речника на международните отношения. Политическите наблюдатели и пратеници със специални поръчения на Путин и Тръмп помогнаха за връщането на цивилизовани дипломатически отношения САЩ – Русия, но съгласуваните срещи с посредничеството на САЩ в Истанбул не спомогнаха войната Русия-Украйна да приключи и продължава като дамоклиев меч да виси над световния мир.
Западът, въпреки изолирането му от преговорния процес продължи с настъпателната си политика и провокации да спъва придвижването към спиране на войната, подстрекавайки Зеленски на отделни срещи и разговори.
Светът остава разделен, войните зачестиха - Украйна, Газа, Палестина, Израел и Иран, а великите сили в разногласие.
В този напрегнат период от особено значение за света са форумите, които дават друг поглед в световната политика, икономическо развитие, бизнес, култура , космос, като чрез тези форуми да се повлияе за световното единство и мир.
На мода дълги години беше бизнес форума „Давос“ в Женева, Швейцария. Световният икономически форум (World Economic Forum, WEF), създаден през 1971 г. от видния икономист проф. Клаус Шваб, свикван ежегодно в Давос (планински курорт в Граубюнден, Арпите). През 1987 г. той се преименува на Световен икономически форум и обсегът му е разширен към осигуряване на платформа за разрешаване на международни конфликти.
В Давос през 2011 г. на тема „Съвместни правила за една нова реалност“, над 1400 бизнес лидери от 1000-те компании-членки на Форума взимат участие в срещата. Участниците включват над 35 държавни и правителствени ръководители, като 19 от 20-те правителства на Г-20 са представени на министерско или по-високо ниво. Освен това на форума присъстват управители на централни банки, висши служители в международни организации, синдикални лидери, религиозни водачи, представители на гражданското общество, медиите и водещи академични дейци. Общият брой на участниците през 2011 възлиза на близо 2500. Държавници, политици и бизнесмени изкачваха швейцарските Алпи само и само да се срещнат и разговорят и сключат сделки за развитието на своите страни. За съжаление бизнес форумът Давос, който преди години бе световен хит, последните десет години е със затихващи функции.
Международният икономически форум в Санкт Петербург, ПМЕФ-SPIEF, Русия бе организиран за първи път през 1997 г. , на който държавни глави, висши държавни служители, главни изпълнителни директори на руски и чуждестранни компании и изследователи се срещат, за да обсъдят икономическите предизвикателства, пред които е изправена Русия, развиващите се икономики и светът като цяло. Форумът се посещава ежегодно от над 10 000 участници от над 140 страни по света. Събитията се организират като пленарни сесии, кръгли маси, изложби, телеконференции и презентации. Президентът на Русия участва във форума от 2005 г. Една или няколко държави получават статут на гост на SPIEF от 2016 г.
Тазгодишният 28-ият Международен икономически форум в Санкт Петербург, SPIEF – 2025, се проведе в дните 18-21 юни. Форумът в старата руска столица набира скорост и задмина „Давос“, въпреки многото спънки от западни лидери. Но акцент на този форум - присъствието и участието лично на президента Путин, който се среща с журналисти, бизнесмени, политици и държавници, участва в бизнес-панели привлича все повече участници през топлия месец юни в Русия. Централната тема на таз годишния 28-ми форум бе „Общите ценности: основа за растежа на многополюския свят“ с изказване на президента на Руската федерация Владимир Путин, който ръководи пленарното заседание с участието на експерти по външна политика и сигурност от цял свят – участват 140 страни.
Деловата програма на XXVIII Петербургският международен икономически форум (ПМИФ) включваше над 150 събития, обхващащи ключови теми в развитието на световната и руската икономика, а също и над 600 спикери и модератори от цял свят.
Късно вечерта в сряда - 18 юни Владимир Путин се срещна с ръководителите на 14-те водещи световни информационни агенции в рамките на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Всеки от присъстващите успя да зададе въпрос на президента. Разговорът беше откровен и труден, отбелязва "Комсомолская правда". „Както винаги докладът на президента Путин е твърде информативен и подробен“ изтъкна модераторът, журналист от Емиратството Nadim Quteish.
На въпрос на ръководителя на Агенция France Press: „Ако утре Израел, със или без помощта на САЩ, просто убие Али Хаменей, каква ще бъде Вашата реакция и реакцията на Русия и първите ви действия?“
Путин отговори веднага: „Дори не искам да обсъждам подобна възможност, не искам!“
Трима журналисти попитаха руския лидер, изтъквайки, че най-належащият въпрос е ирано-израелският конфликт. И Путин обясни: „ Русия не е длъжна да предоставя военна помощ на своя съюзник. А и иранците все още не са я поискали. Надявам се, че конфликтът може да бъде разрешен по мирен път. Иран понася удар. Виждаме, че днес в Иран все още има консолидация на обществото около политическото ръководство на страната. Това е първото нещо. Второто е, че подземните заводи на Иран все още съществуват, нищо не се е случило с тях", каза Путин.
И продължи: „Решение може и трябва да се намери...Струва ми се, че би било правилно всички да търсят начини за прекратяване на военните действия заедно. Да намерят начини за постигане на споразумение, което да гарантира както интересите на Иран, имам предвид мирната ядрена енергия, така и да гарантира интересите на Израел от гледна точка на безусловната сигурност на еврейската държава. Според мен, като цяло, такова решение може да се намери. Има изход...Очертахме нашите варианти за разрешаване на конфликта на всички наши партньори. Обсъдихме това както с израелската, така и с американската страна. Изпратихме определени сигнали на нашите ирански приятели. Не налагаме нищо на никого - просто говорим за това как виждаме възможен изход от ситуацията. Но решението, разбира се, е на политическото ръководство на всички тези страни."
На разговора присъстваха представители на медии от неприятелски настроени страни. Тези журналисти не пропуснаха да питат: „Как така Русия предлага мирен път за Иран, след като самата тя нападна Украйна?“
Путин прие атаките спокойно. И обясни подробно - защо Русия не нападна никого.
"Можете да клеймите Русия колкото искате за това, че е започнала агресията", усмихна се държавният глава в отговор на обвиненията. - "Но чуйте ме: не е нужно да сте голям специалист в областта на международното публично право, за да разберете логиката, за която сега ще говоря..."
"Част от територията на една държава реши да се отдели от основната част. Това е югоизточната част на Украйна - Донецк и Луганск, те решиха да се отделят. Имаха ли право да направят това? Съгласно международното право и Устава на ООН, да. По време на този процес, длъжна ли беше тази част от страната да поиска разрешение от централните власти, от Киев? Не. Има прецедент, създаден от Косово. Международният съд на ООН тогава написа: ако някоя част от страната реши да се отдели, тя не е длъжна да адресира този въпрос до централните власти.
Е, Донбас се отдели. Сега: имахме ли право да признаем тяхната независимост? Не ги признахме осем години, търпяхме и се опитвахме да се споразумеем. В крайна сметка те обявиха независимост. Имахме ли право да ги признаем? И защо не? Но след като ги признахме, сключихме споразумение за взаимопомощ с тях. Съгласно това споразумение, което ратифицирахме от парламента, бяхме длъжни да им окажем помощ, включително военна помощ. Те официално ни поискаха тази помощ - и ние предоставяме тази помощ.
Кажете ми къде сбърках, на коя стъпка направих грешка? Просто няма да я намерите - тя не съществува. Всичко това произтича едно от друго. И всичко започна. И сега се случва определена логика на военните действия. Войските са на различни територии. И имаме такова старо правило - където стъпи кракът на руски войник - това е наше, завърши Путин под бурни аплодисменти.
„Много пъти съм казвал, че считам руския и украинския народ за един народ в действителност. В този смисъл цяла Украйна е наша. Но ние изхождаме от реалностите, които се развиват. Разбира се, в съседната страна има хора, които се стремят да осигурят своя суверенитет, независимост. Но никога не сме поставяли под въпрос правото на украинския народ на независимост“, каза Путин.
След като завърши обяснението си, Путин обобщи: „Западът не може да поставя правила пред целия свят и след това безцеремонно да ги нарушава. А Русия не е агресор, а страна, която безупречно е спазвала установените норми. Независимо дали НАТО го харесва или не. Правилата трябва да са еднакви за всички", заключи Путин.
"Президентът Владимир Путин заяви днес, че Русия не иска от Украйна да капитулира, но иска Киев да признае реалността на обстановката на бойното поле, предаде Ройтерс. "Не искаме от Украйна да капитулира. Настояваме да бъде призната реалността, която се е развила на терен", каза Путин на международния икономически форум в Санкт Петербург. Путин заяви, че руснаците и украинците са един народ "и в този смисъл цялата Украйна е наша". Русия никога не е подлагала на съмнение правото на Украйна на суверенитет, посочи в същото време той, но отбеляза, че при обявяването на суверенитета на Украйна през 1991 г. тя е направила това "като неутрална държава", заключава медията.
А за среща със Зеленски журналистите от неприятелски настроени страни също се опитаха да заиграват с Киев. Те попитаха защо Путин отказва да се срещне със Зеленски. Президентът сложи точката на въпроса на място.
"Готов съм да се срещна с всички, включително със Зеленски. Но само ако това е някакъв последен етап от преговорите. За да не седим там и да разделяме безкрайно нещо, а да се срещнем и да сложим край на това. Но въпросът е, че подписът трябва да е от легитимните власти, иначе, знаете ли, следващият президент ще дойде и ще хвърли всичко в кошчето. Така че не се отказвам от това - само много работа трябва да се свърши", отбеляза Путин. И добави, че само изборите могат да направят Зеленски легитимен.“
„Но преговорите с Украйна вървят в две посоки. От една страна, хуманитарните въпроси започнаха да се решават. От друга страна, Украйна все още не е демонстрирала готовност да се движи към мир.
В хуманитарна посока ситуацията е такава, че тези преговори имат смисъл. Вече се съгласихме да обменим пленници. Връщаме хора - това е добре. Тъжно, тъжно и трудно е да се говори за това, но за съжаление, ние предадохме 6000 тела - в замяна, мисля, получихме 57... Готови сме да предадем още около 3000 сега. Но това, повтарям, са тъжни, трагични цифри."
Темата НАТО също „събуди духовете“ : „Ние не смятаме превъоръжаването на НАТО за заплаха, защото сме самодостатъчни по отношение на осигуряването на нашата сигурност. Постоянно усъвършенстваме въоръжените си сили и отбранителните си способности. Разбира се, това създава определени рискове, но ще потушим всички заплахи, които ще възникнат", увери Путин.
За първи път руският лидер беше попитан дали Тръмп казва истината. Можеше ли наистина да се избегне военен конфликт, ако той беше президент? Владимир Путин разказа историята за телефонно обаждане до Байдън, което можело да реши всичко преди три години.
"Мисля, че Тръмп е прав. В един от последните ми телефонни разговори с г-н Байдън му казах, че не бива да стигаме до "горещ" конфликт. Всичко трябва да се реши по мирен път. Трябва да принудим настоящото ръководство на Украйна да задоволи искането на своите граждани, живеещи в югоизточната част на страната: да спре геноцида над рускоезичното население, да спре нарушаването на човешките права. Между другото, тогава му казах: "Сега ви се струва, че всичко ще се реши толкова лесно. Но може да мине известно време и ще се окаже, че е по-добре да не правите това, с което нагнетявате ситуацията.“
„Казах на Байдън за това. .. Да, ако Тръмп беше президент, може би този конфликт нямаше да се случи."
Журналистите, обезпокоени от сближаването между Москва и Вашингтон и от евентуална среща между Путин и Тръмп, попитаха Путин „кога?“ Руският президент отговори, че би искал, „но е твърде рано. Сближаването на страните е започнало и това е много радостно, но за срещата трябва да се направи още повече...“
„Знаете ли, надявам се, че г-н Тръмп не е само политик, не само човек, на когото американският народ е поверил съдбата на страната си, той е и бизнесмен. И виждам голям плюс в това - във факта, че той брои всичко. И брои добре, иначе нямаше да стане богат човек. А това означава, че той обмисля до какво ще доведат определени стъпки към Русия. Колко ще струва това на данъкоплатците, колко ще струва това на американската икономика. Ще получи ли някакъв плюс от определени стъпки или, напротив, ще се окаже в минус", обобщи Путин.
„Сближаването с американците е ново явление. Но Русия има стари приятели, които цени много високо. И Путин обърна специално внимание на Китай. „ В края на краищата, именно Поднебесната империя в момента има най-мощната икономика в света.“ И Путин изтъкна, че отношенията между двете страни - Русия и Китай се развиват във всички области: Китай купува от нас това, в което сме най-добри. Например хеликоптери, космически технологии. В замяна Русия получава това, в което Китай е напред - например невероятния китайски пробив в областта на изкуствения интелект... Военното сътрудничество също се развива. Имаме цял план в тази област, тази година ще проведем съвместни учения. Сътрудничим си и във военно-техническата сфера. Знаем желанията на нашите китайски приятели: не става въпрос само за покупка и продажба, а за обмен на технологии. Готови сме за това и ще работим по въпроса", заключи президентът.
И накрая на пресконференцията - „за новия свят“.
Журналист попита: “Много се говори за съюзниците на Русия. По-специално беше отбелязано, че заедно страните от БРИКС формират нов световен ред.”
Президентът Путин не се съгласи с тази формулировка и отговори:
„Русия и Китай не формират нов световен ред. Ние само го формализираме. Новият световен ред се оформя естествено. Той е като изгрева. Няма как да се измъкнем от него, заключи Путин.
„Русия се превръща в технологично независима, може сама да произвежда всичко - от пирони до ядрени реактори. Руската икономика става все по-висококачествена, сложна и многостранна. Идеята за нея като изключително суровинна, зависима от износа на въглеводороди, очевидно е остаряла, изтъкна Путин на пленарната сесия на форума. В присъствието на представители от 140 държави, президентът очерта пет ключови области за развитие на руската икономика. Той обясни как ще растат заплатите и как страната ще се бори с бедността. И представи „Русия в числа.“, изтъквайки че „Новият икономически модел, който Русия изгражда, ще бъде фокусиран върху обикновения човек.“
„Нуждаем се от фундаментално нов модел на развитие, който не се основава на правилата на неоколониализма, когато така нареченият златен милиард изпомпва ресурси от други страни в интерес на тесен кръг - елити. Трябва да гарантираме, че всички тези промени ще се отразят на качеството на живот на хората, ще се отразят в сферата на науката, образованието, технологиите и инфраструктурата“, каза Путин.
„Туристическата привлекателност също ще расте. В Русия се работи по реконструкцията на „точки на привличане“ - древни сгради, имения, църкви. И откриването на нови съоръжения - хотели, музеи, изложбени центрове. Досега е стартирано в 9 региона, но ще се разпространява навсякъде.“ Руският лидер обясни подробно как ще растат заплатите и как страната се бори с бедността.
„Наред с политическите бури се променя и цялата световна икономика. Населението на планетата расте. Развиват се технологиите и изкуственият интелект. Светът на практика навлиза в нова ера. Днес обсъждаме тектонични промени в световната икономика и демография, социални, обществени и геополитически противоречия, които се проявяват чрез кризи и регионални конфликти. Обсъждаме изменението на климата и острите екологични проблеми, които изискват отговор. И разбира се, преходът към нов технологичен ред, базиран на цифрови платформи, изкуствен интелект и автономни системи, способни да вземат решения дори без човешко участие, изтъкна Владимир Путин в речта си.
/Основните изявления на президента Путин са от "Комсомолская правда"/.
* * *
Нека вметна за размисъл в този политически маратон „Авгиевите обори” по древногръцката митология, огромни и силно замърсени, принадлежащи на царя на Елида - Авгий. След 30 години трупане на тор, Херкулес (Херакъл) отива при Авгий с предложение да ги изчисти за само 1 ден, ако царят му даде 1/10 от стадата си. С тази цел Херкулес пробива отвори от 2 противоположни страни на стената и прекарва през дупките водите на реките Алфей и Пеней в Пелопонес, които изчистват оборите.
Авгий не изпълнява уговорката си с Херакъл, но след освобождаването си от робството Херкулес воюва с Авгий и го сваля от власт...
И ще завърша днес, 25 юни след Срещата на върха на НАТО в Хага, британският „The Telegraph“съобщава :
„Благодарение на Доналд Тръмп страните на НАТО омекотиха реториката си към Русия дори в Заключителното комюнике на срещата на върха на НАТО в Хага“, съобщава британската медия. Публикацията отбелязва, че тази година Доналд Тръмп е отказал да подпише подобна разпоредба, за да не засегне мирните преговори с Владимир Путин. Тръмп обясни, че забавянето на договор за Украйна е по причина на Зеленски. Украинската криза стана по-трудна за разрешаване заради „проблема“ В.Зеленски. Главните акценти според Тръмп: - Изказването ми за слагане край на войната в Украйна за 24 часа беше “сарказъм”; - Да се разреши кризата не беше така лесно, както очаквах; - Не е обсъждан въпроса за прекратяване на огъня със Зеленски; - Тръмп не отговори директно на въпроса за предоставяне на допълнителна помощ на Украйна: “ ще видим какво става”; - Съединените щати ще прецени възможността за предоставяне на отбранителните системи “Patriot” на Украйна ; - Нямам никакво съмнение за желанието на Владимир Путин да постигне мирно решение; - Лидерът на САЩ обяви следващ разговор с руския президент, без да уточнява срок.
