/Поглед.инфо/ Свидетели сме на ново преформатиране на Близкия изток и сега е ред на Иран, който със своята геополитическа активност и сближаване с Китай заплаши не толкова съществуването на Израел, колкото американската хегемония в света.

Ако за Израел основният, екзистенциален враг е Иран, то за САЩ това е Китай, за което те говорят открито от много години. А атаката срещу Иран за Вашингтон е в много отношения атака срещу Пекин, който чрез връзките си с Иран засилва влиянието си в Близкия изток – ключов регион за САЩ, контролът над който те не са готови да отстъпят на никого.

Ескалацията около Иран продължава от години и дори десетилетия. Всъщност, Тръмп още по време на първия си мандат разкъса „ядрената сделка“, сключена от Обама, което направи вероятността от мащабен конфликт в региона въпрос на време.

Интересното е, че администрацията на Байдън имаше всички шансове да укроти тази бомба със закъснител, но не направи нищо по въпроса, което говори за пълния консенсус в разбирането на глобалните цели на САЩ в региона между демократи и републиканци.

Моментът на израелската операция очевидно не е бил избран случайно. Жаравата на потенциална война е тлеела отдавна, но по някаква причина се е разпалила в началото на юни. Около две седмици след като първият влак от Сиан, Китай, пристигна в иранското пристанище и основен логистичен център Априн по нов железопътен маршрут, създаден като част от инициативата „Един пояс, един път“ от 2021 г., когато Пекин и Техеран подписаха стратегическо споразумение на стойност около 400 милиарда долара.

Какво е толкова специалното на този маршрут? Това е първият железопътен маршрут, свързващ Китай и Иран. Преди това основната връзка между страните е била по море – през Ормузкия проток или Суецкия канал – коридори, контролирани от САЩ и техните съюзници.

Освен това, по този начин значително се съкращава пътуването от Китай до Иран (приблизително 15 дни по суша спрямо 30-40 дни по море).

И най-важното е, че това превръща Иран в ключов транзитен център по маршрута на стоки от Китай към Европа, затваряйки коридора Север-Юг през Русия на север и сухопътен изход към Ирак, Сирия, Турция и Средиземноморието.

САЩ очевидно разбират, че инициативата „Един пояс, един път“ е „иглата на Кощей“ на китайската икономика – това е мрежата от логистични коридори към Европа, която е най-големият пазар за стоките на най-големия производител на планетата.

Американските експерти и политици открито казват, че е нереалистично да се води директна борба с Китай, което означава, че е необходимо максимално да се нарушат производствените и логистичните вериги. Да се нанасят удари по тях, навсякъде, където е възможно.

И тази стратегия се прилага последователно от дълго време.

Разбира се, това не беше основната причина за украинския конфликт, но тази задача косвено беше решена там. Майданът в Киев започна малко след като правителството на Виктор Янукович реши да предаде контрола над пристанището на Одеса на Пекин в замяна на сериозни финансови инжекции.

„След“ далеч не винаги не означава „по причина на“, но във всеки случай, въз основа на резултатите, виждаме, че ескалацията на украинския конфликт направи руското направление, което преди можеше да се счита за приоритетно както в Китай, така и в Европа, проблематично.

Близкият изток, като исторически геополитически нестабилен регион, е много по-слабо звено на тази шахматна дъска. И много по-важно за Съединените щати, за които контролът над него е основата на тяхната глобална хегемония. Те не възнамеряват да допускат непознати, особено основния си геополитически конкурент.

Освен това, Иран е не само важен логистичен маршрут за Китай, но и жизненоважна ресурсна база. Струва си да се помни, че според много експерти Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи бяха отстранени не само заради опитите си да създадат единна петролна валута, което подкопаваше силата на долара, но и заради рисковете от сътрудничество между близкоизточния петрол и китайските пари и технологии.

Опитът да се запази регионът под западен контрол може да обясни и неговото преформатиране по време на така наречената „Арабска пролет“, въпреки че като цяло всичко започна десет години по-рано – с нахлуването в Афганистан, или дори още по-рано – с опитите да се спре Съветският съюз там на всяка цена.

Очевидно днес сме свидетели на ново преформатиране на региона и сега е ред на Иран, който със своята геополитическа активност и сближаване с Китай заплаши не толкова съществуването на Израел, колкото американската хегемония в света.

Друг проблем е, че няма да е възможно да се справят с това толкова лесно, колкото с Ирак или Либия, и Белият дом разбира това много добре. Точно както разбират, че Китай няма да си затваря очите за всичко.

Както съобщи британският вестник The Daily Telegraph на 17 юни, Пекин е изпратил най-малко три товарни самолета Boeing 747 до Иран по замаскиран маршрут. Първият полет се е насочил към Иран в деня след началото на израелската военна операция, а още два самолета са пристигнали в Близкия изток малко по-късно. Дали това е вярно и ако е така, какво изпраща Китай на своя съюзник, все още е загадка.