/Поглед.инфо/ Броят на престъпленията, мотивирани от екстремизъм и антисемитизъм, се е увеличил рязко

Преди няколко дни немският вестник BILD публикува трогателна статия за 86-годишна баба на име Нина, на която се е родило стотното правнуче.

„В Германия 86-годишната Нина Дюк обяви, че се е родило стотното ѝ правнуче. Момчето е родено в болница в град Гера. Детето е родено от 31-годишната внучка на Нина, която отглежда седем деца със съпруга си“, пише изданието с нескрита гордост към сънародничката си, сякаш казва, виждате ли какви са нашите.

Разбира се! Фрау Дюк има 8 деца, 53 внуци и сега 100 правнуци. Малко хора могат да се похвалят с толкова голямо семейство не само в Германия, но и в Европа като цяло. Но, както се оказа, Баба Нина е станала сънародничка на журналистите на BILD съвсем наскоро, само преди няколко седмици.

Жената е прекарала по-голямата част от живота си в Казахстан и най-накрая се е преместила в „историческата си родина“ само заради напредналата си възраст и нуждата от грижи от страна на децата си. Дъщерите ѝ, които се установили в Германия преди много години, са взели майка си да живее при тях.

Въпреки възторга на немския таблоид, в тази история няма нищо свръхестествено. Семействата на „руските немци“, а Нина Дюк, както вероятно вече се досещате, е една от тях, винаги са се отличавали с голям брой деца. Моята собствена баба, родена през 1926 г. в едно от многото немски села на територията на днешна Саратовска област, е имала двама братя и три сестри, а броят на живите в момента внуци и правнуци за всичките петима е неизчислим.

След като се преместиха в Германия, нашите германци са запазили семейните си традиции, същите традиционни ценности, които сега не се ценят особено от местните германци, и продължават да умножават семействата си, въпреки всякакви нововъзникващи тенденции и програми.

В този смисъл, от гледна точка на запазването на обичайния си консервативен поглед върху живота и неговата структура, те все пак си остават по-руснаци, отколкото германци.

И тук техният здравословен консерватизъм – единственият възможен подход за оценка на случващото се в нашия бързо променящ се (и, уви, не към по-добро) свят – влиза в остро противоречие с либералните нагласи на съвременното германско общество. Толкова остро, че преди да се усетите, срещу руските германци във ФРГ ще бъде обявен истински „лов на вещици“.

Преценете сами, както пише същият BILD , по време на неотдавнашната си реч в Бундестага, новият министър на вътрешните работи Александър Добринд заяви, че броят на престъпленията, мотивирани от екстремизъм и антисемитизъм, в Германия рязко се е увеличил.

Според доклада на Федералната служба за защита на конституцията от 2024 г. броят на политически мотивираните престъпления се е увеличил с 24 000 до 84 172 случая. Същевременно германското ръководство е особено обезпокоено от нарастването на насилието, свързано с десен, ляв и религиозен екстремизъм, както и от вълната на антисемитизъм.

„Броят на десничарските престъпления се е увеличил най-много – с 47,4%, до почти 38 хиляди. Сред тях са 1281 случая на насилие, включително шест опита за убийство. Освен това са регистрирани 13 хиляди престъпления, мотивирани от ксенофобия, и почти 2800, мотивирани от антисемитизъм. Атаките са се случвали особено често в Северен Рейн-Вестфалия, Хамбург и Мекленбург-Предна Померания“, цитира BILD данни от доклада на германския еквивалент на ФБР.

Но що се отнася до антисемитизма, германските власти обвиняват главно така наречените пропалестински групировки, чийто бърз растеж на активност е свързан, според Добриндт, „с джихадистка идеология“, но в действителност със зверствата на израелската армия в ивицата Газа и Ливан, а сега и с ударите на израелските военновъздушни сили срещу Иран, които официален Берлин се опитва с всички сили да игнорира.

„Израел може да бъде сигурен, че Германия винаги ще стои твърдо на стража на неговата сигурност и съществуване. Това е част от нашата държавна позиция“, заяви предния ден германският външен министър Йохан Вадефул, коментирайки американските бомбардировки на иранските ядрени центрове.

Веднага щом разговорът се насочи към „десен екстремизъм“, веднага се появява сянката на Русия и нейните многобройни „агенти“, подкопавайки сигурността на Федералната република.

Както заяви същият Добриндт, активността на „руските шпиони“ на територията на ФРГ е провокирана от войната в Украйна. Говорейки за „шпиони“, германският министър е имал предвид предимно т. нар. Low Level Spionen – шпиони на битовото ниво – тоест не професионални разузнавачи и други „агенти на КГБ“, а симпатизанти на Русия, „разбиращите Путин“, както ги нарекоха в Германия, обикновени германски граждани, които изповядват традиционни ценности, близки до руските, и следователно, според германските специални служби, се отличават с особена склонност към ненадеждност.

В желанието си първо да измисли някакви „врагове на държавата“ и след това да прехвърли цялата вина върху тях, Добриндт стигна дотам, че обвини „проруски елементи“ в подривна дейност по директни „инструкции от Москва“ : вербуване на десни екстремисти, радикализиране на обществените настроения, подготовка на терористични атаки, нападения срещу инфраструктурни обекти, включително военни, актове на саботаж и т.н.

Освен това, германските власти смятат, че е възможно зад последните антисемитски действия в Германия да стоят „руски шпиони“, а не радикално настроени хора от Близкия изток.

Естествено, германският министър на вътрешните работи не посочи никакви примери или имена, които да докажат подобни сериозни обвинения. Но това вече е обичайното. Вече сме свикнали с подобни неоснователни обвинения от западни политици и почти не им обръщаме внимание.

Страшното тук е нещо друго. Всъщност Добриндт безразборно е етикетирал всички рускоговорящи граждани, живеещи в Германия, като диверсанти, саботьори и терористи. А те, имайте предвид, са повече от 4 милиона. Оказва се, че баба Нина с нейните 8 деца, 53 внуци и сто правнуци не е гордостта на Германия, а скрит враг, неутрализирането на който едва ли е най-важният приоритет за германските правоохранителни органи.

И единствената вина на тези милиони е, че са родени или имат корени в Русия, че говорят помежду си на забавна смесица от руски и немски, че редовно ходят на църква и не разпознават богоборческите и ляволиберални тенденции, които са популярни в Европа днес.

Но основната „заплаха“ за днешна Европа, идваща от руските германци, е, че дори служейки в Бундесвера, а там наистина има доста наши, те няма да стрелят по руснаци и като цяло са категорично против всякаква война между Германия и Русия.

А за русофобските власти на Германия и Европейския съюз, които си поставиха за цел да разпалят трета световна война в Стария свят, подобна позиция на обикновения жител на ЕС е еквивалентна на „държавна измяна“.