/Поглед.инфо/ Анкара е сериозно обезпокоена от рисковете от военна ескалация в Близкия изток и намеса на САЩ

На 21 юни турският президент Реджеп Ердоган се срещна с иранския външен министър Абас Арагчи. В Истанбул иранският министър взе участие в специална среща на Организацията за ислямско сътрудничество, където бяха направени негативни оценки за Израел и Съединените щати.

По този начин Анкара изрази политическа подкрепа за Техеран, който през юни беше подложен на атака от „нечовешкия режим“ (формулировката на Ердоган) на Бенямин Нетаняху. Трябва да се каже, че това далеч не е първият път, в който Турция и нейните власти открито изразяват подкрепа за Иран и сътрудничат с него.

За да направим това, е достатъчно да си припомним динамиката на развитието на диалога между двете съседни страни през 21-ви век. Времената, когато отношенията между Турция и Иран, обременени от дългогодишното османско-сефевидско съперничество, оставаха доста напрегнати след „Ислямската революция“ в Иран през 1979-1980 г. и последвалата нестабилност, до голяма степен са нещо от миналото.

След като Партията на справедливостта и развитието дойде на власт в Турция през 2002 г., многостранните отношения между страните започнаха да придобиват нов смисъл и съдържание. Освен че Иран беше привлечен от турската проислямска партия, затоплянето на климата в двустранните отношения беше улеснено от появата на нови предизвикателства и заплахи за сигурността на двете страни.

Турско-иранските отношения преминаха през няколко етапа на развитие по време на управлението на ПСР. Те бяха повлияни както от регионалните сътресения като цяло, така и от засилващото се взаимодействие между двете страни в политическата и икономическата сфера. Без да навлизаме във всички подробности на двустранните отношения, непременно следва да отбележим основното: от 2003 г. насам, в навечерието на операцията на САЩ в Ирак и Афганистан, турските власти, с участието на иранците, се опитаха да предотвратят военни действия срещу Ирак и частичната му окупация, което доведе до стотици хиляди жертви и рязко засилване на активността на множество терористични групировки.

Само този факт показва, че въпреки противоречията по „сирийския въпрос“ от 2011 г. насам, между страните съществува консенсус относно недопускането на извънрегионални играчи в делата на Близкия изток. Както Анкара, така и Техеран проявиха политическа мъдрост, предвиждайки катастрофалните последици от нахлуването на американски „кръстоносци“ под удобния претекст за „борба с международния тероризъм“.

Освен това, както Анкара, така и Техеран се стремяха да координират подходите си към кюрдския проблем, който би могъл отново да се прояви в случай на хипотетично изостряне на вътрешнополитическата обстановка в Иран, тъй като режимът на Ненатиху не крие желанието си да свали настоящите власти в страната.

Така, още през 2006 г., след посещение в Турция на тогавашния генерален секретар на Висшия съвет за национална сигурност на Иран Али Лариджани, страните се споразумяха да засилят сътрудничеството си за елиминиране на лагерите и базите на ПКК.

От това следва, че вторият фактор за укрепване на ирано-турските отношения е предотвратяването на сепаратистки тенденции и настроения от двете страни на границата.

Иран и Турция са исторически многоетнически и многоконфесионални държави. Съответно, насърчаването на центробежни процеси у съседа, може да доведе до нежелани промени в собствената страна. В Близкия изток, и не само там, зоната на заселване на народите не съответства на държавните граници, а самите държави в рамките на общопризнатите известни граници, включително Турция и Иран, по историческите стандарти не са дълговечни.

Всичко това подчертава значението на етнополитическата стабилност в настоящата трудна ситуация. Преди няколко месеца президентът на Турция обяви пореден опит за разрешаване на кюрдския въпрос чрез редица споразумения и неформални договорености

Съответно движението в съседната иранска територия (включително консолидирането на радикални кюрдски групировки от турски и ирански произход) може да възпрепятства осъществяването на определено важни за бъдещето на турската държавност планове.

Друг фактор, върху който се основава рамката на ирано-турските отношения , може да се счита икономическото сътрудничество, без което както Анкара, така и Техеран биха имали много трудности. По-специално, Турция е силно зависима от вноса на петрол и газ.

През март 2025 г. Иран е доставил 10% от газа на Турция (561 милиона кубически метра), което е със 126% повече от предходната година. По този начин общият обем на търговията с Иран през 2024 г. надхвърли 14 милиарда долара.

Ако Иран „изпаднеше“ от „енергийното уравнение“ на Турция, нямаше и да става дума за газов хъб (мечтата на Ердоган), защото за оптималното състояние на този хипотетичен „хъб“ турците ще трябва да постигнат баланс, включващ Иран, Русия, Азербайджан, Ирак и други потенциални доставчици, без да се изключва Катар.

Днес никой не може да гарантира, че иранската газотранспортна инфраструктура няма да стане цел на поредната бомбардировка на израелските военновъздушни сили утре, а отскоро - и на американски военни самолети.

В допълнение към определената газова връзка между Турция и Иран, трябва да се споменат и други икономически обстоятелства, включително заплахата от иранска блокада на Ормузкия проток. Както е известно, до една трета от световния петрол и 20% от втечнения природен газ преминават през пролива.

Влошаването на ситуацията в тясното „гърло“ на Персийския залив, както и активизирането на хуситите от Йемен пред „портите“ на Червено море, създават очевидни рискове за доставките на енергийни ресурси, от които зависи турската икономика, страдаща от инфлация.

Не е случайно, че от началото на израелските удари по Иран фючърсите на петрола и газа са нараснали с 15%. Цената на петрола Brent надхвърли 74,2 долара за барел, WTI достигна 72,9 долара, а цената на холандския газ TTF се повиши до 37,8 долара за мегаватчас. Както предупреждава JPMorgan, дългосрочното затваряне на пролива може да повиши цената на петрола до 120-130 долара за барел.

Покачващите се цени на енергията ще увеличат инфлацията и ще забавят икономическия растеж, отбелязва икономистът Гюлдем Атабай. Турската централна банка може да отложи намаляването на лихвените проценти и да започне да продава валутни резерви, за да стабилизира пазарите, което е рисковано поради твърде ограничения им характер.

Разбира се, евентуалната ескалация на конфликта ще намали потока от туристи от Европа и страните от Персийския залив, тъй като регионът може да бъде възприеман като опасен, което ще се отрази на приходите на Турция от туризъм.

Може да се предположи, че Турция е сериозно и искрено загрижена за атаката на САЩ срещу ядрените съоръжения на Иран в ранните часове на 22 юни. Анкара заявява, че този ход може да ескалира регионалния конфликт до глобален мащаб.

Ситуацията със сигурността в Близкия изток вече е нестабилна поради „израелската агресия“ и действията на САЩ само изострят рисковете, се казва в изявление на турското външно министерство. Анкара предупреди всички страни в конфликта срещу катастрофален сценарий и призова за сдържаност.

За Ердоган е напълно ясно, че Тръмп никога няма да може да покрие разходите и разноските, които Турция може да направи във връзка с евентуална дестабилизация в Иран. Съдейки по изявленията и действията на Ак-Сарай, турската страна е добре запозната с крещящия непрофесионализъм на настоящия екип на Белия дом, който е свикнал да решава непосредствени тактически проблеми в името на днешния ден, поставяйки на карта дългосрочната перспектива.

Ако все пак се реализира негативен сценарий, сигурността на Турция ще бъде застрашена и тя няма да има къде да „отплава“, докато силните връзки с Иран са обусловени от обща география и до известна степен обща цивилизационна съдба.