„Рулетката“ за постове на върха в ЕС. Европейският съюз и България

Юни бе месецът, в който пролетта отстъпи премяната си на лятото и предаде на юли цъфналите дръвчета и поля на трудолюбивите стопани. Земята се раздвижи от проливни дъждове и жарко слънце, а страстите у хората и в политиката изригнаха. Старият континент стана неузнаваем - младежки вълнения, фестивали, олимпиади, манифестации, митинги, протести, избори...

Европейските избори на 9 юни донесоха буря от нови идеи и стремежи – политически, икономически и военни, както и прегрупиране на стари и нови политически семейства наред с традиционните – народни, социалисти, консерватори, либерали.

Още на Срещата на върха в двореца Лаакен /Белгия/, декември 2001г. ЕС реши, че особено след разширяването на Съюза е необходима нова Конституция /Договор за бъдещето на Европа – по-демократична, прозрачна и ефикасна. Следван бе моделът на Конституцията на Филаделфия, която е в основата на Конституцията на САЩ от 1787г.

Нека припомня 4-те основни акценти на еврофорума в Лаакен: издигане ролята на националните парламенти в изграждането на Европа; опростяване на договорите; разпределение на компетенциите между ЕС и държавите-членки; статут на Хартата за основни права на европейските граждани.

Основната цел на този строг и квалитетен Договор бе да издигне Евросъюза след разширяването му в единен и общ орган на управление, да направи размирна Европа по-демократична, по-единна и по-ефективна.

„Рулетката“ за висшите европейски постове избърза

След евроизборите, а може би и месец преди тях, се задвижи „рулетката“ за върховите постове на Европейския съюз – за председател на Европейския съюз, за председател на Европейската комисия и за върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност с предимство между първите политически семейства в ЕС – народни, социалисти и либерали.

Новите върхови постове, предложени от досегашното ръководство на Съюза, съгласувани по един не особено демократичен начин в междувластие веднага след 9 юни, бяха обсъждани на последните два Европейски съвети в края на Белгийското председателство през юни без да са съобразени някои предстоящи размествания, които не е изключено да доведат в последствие до сериозни противоречия между евролидерите. Най-вече след определяне коя е третата нова група по важност и по численост и дали е пренебрегната при разпределяне на ключовите постове.

Първите два най-важни поста безусловно се присъждат на кандидатите на първите две класирали се на изборите на първото и второ място – Европейската народна партия и Прогресивният алианс на социалистите и демократите. Но за присъдения полагаем трети висш пост на групата „Обнови Европа“ възникна основателна претенция на групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), в която влиза и партията на италианския премиер Джорджа Мелони, "Италиански братя", която група се очерта, че се нарежда на трето място в Европейския парламент с 83 евродепутати срещу 81 на "Обнови Европа". Партията на Мелони и другите консерватори увеличиха броя на депутатите си в Европарламента в Страсбург след евровота на 9 юни, а групата "Обнови Европа", която обединява либерали и центристи, включително френския "Ренесанс" на президента Макрон - загуби места. На пръв поглед незначителна разлика, но според премиера на Италия тя нарушава традицията - ключовите постове в Европейския съюз се разпределят въз основа на резултатите от европейските избори.

На последната Среща на върха в Брюксел на 27 юни 2024 г. лидерите на страните на ЕС избраха португалеца Антониу Коща за председател на Европейския съвет, преизбраха Урсула дон дер Лайен за председател на Еврокомисията и избраха естонския премиер Кая Калас за нов върховен представител на ЕС по външна политика.

При гласуването италианският премиер Джорджа Мелони, се въздържа за фон дер Лайен, но гласува „против“ Коща и Калас. „Против“ тримата гласува унгарският премиер Виктор Орбан, Унгария от 1 юли пое ротационното председателство на ЕС. „Триото“, издигнато от трите основни политически семейства в ЕС - Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти и европейските либерали, получи подкрепата на евролидерите, но не и единодушие, което говори, че номинациите на топ позициите не отразяват реално резултатите от европейските избори, на които консервативните, крайно леви и крайно десни политически сили в Европа значително увеличиха присъствието си в Европарламента.

КОИ СА ПЪРВИТЕ ТРИ НАЙ-ВИСШИ ПОСТОВЕ В ЕС?

Председателят на Европейския съвет е постоянно действащ ръководител на Европейския съвет, главен представител на Европейския съюз на международната арена. Европейският съвет е колегията на всички държавни и правителствени ръководители на държавите-членки на ЕС, която определя общите политически насоки на съюза.

Ролята на председателя е визирана в член 15 от Договора на ЕС (ДЕС). След Лисабонския договор (2007) Европейският съвет избира свой председател с квалифицирано мнозинство за срок от две години и половина с възможност за преизбиране само още веднъж, с подкрепата на мнозинството държави, представляващи 60% от европейското население. Досегашният председател на Евросъвета е белгийският политик Шарл Мишелот партията „Реформаторско движение“, встъпил в длъжност на 1 декември 2019г.

За нов председател на Европейския съюз след изборите на 9 юли бе избран португалският социалист Антониу Коща, бивш дългогодишен премиер на страната, който ще поеме поста на 1 декември 2024г. Президентът на Португалия Марселу Рибелу ди Соза, десен политик, юрист с международна известност, сбогувайки се с премиера Коща, с който са работели два мандата – 9 години, го окачестви лаконично: „образцов държавник“.

Изпълнителният орган на ЕС – Еврокомисията е от 27 члена - по един на всяка държава-членка. Европейската комисия предлага регламентите и директивите на двата законодателни органа – на Съвета на министрите и на Парламента. Различните държави са представени въз основа на „равна ротация“ при всяка промяна в Комисията. Председателят на Комисията се избира мажоритарно от Европейския парламент по предложение на Съвета на европейските държави. Председателят носи политическият цвят на този лагер, който е спечелил изборите в парламента.

Председателят контролира цялата изпълнителна власт, нейните членове и европейските граждански институции. Комисията предлага новите закони и разглежда тяхното прилагане на практика в Съюза. Председателят формално се назначава от Съвета на Европейския съюз през пет години, като кандидатурата му се одобрява от Европейския парламент на пленарна сесия между 16 и 19 юли. Ако кандидатът не получи необходимото мнозинство, следва да бъде предложен нов кандидат в рамките на един месец и Парламентът ще проведе повторно гласуване. Председателят на ЕК избира другите европейски комисари, заедно със страните-членки на ЕС. Преди приемането им, те са длъжни да бъдат изслушани за компетентност пред Европарламента.

Председател на Европейската комисия от 1 декември 2019г. е германският политик Урсула фон дер Лайен, член на Християндемократическия съюз(ХДС) в Германия, която партия е член на Европейската народна партия (ЕНП). ЕНП спечели новите европейски избори и Фон дер Лайен е номинирана повторно за председател на ЕК.

Унгарският премиер Виктор Орбан, преди да поеме Унгария председателството на ЕС, призова Урсула фон дер Лайен да бъде сменена като председател на новата Европейска комисия (ЕК) и заклейми преизбирането й: „Изминалите пет години бяха най-лошите пет години в историята на ЕС...„Зелената трансформация“ е напълно провалено управление, миграционният пакет не решава проблема... Европа се нуждае от по-ефективно лидерство, има достатъчно талантливи политици, които могат да направят това.“ Франс прес и БТА. 27 юни 2024г.

„Единодушно“ решение се взема в областта на общата външна политика, за поста Върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност, назначаван с квалифицирано мнозинство на Европейския съвет. Досегашният от 1 декември 2019г. е Жозѐп Борѐл Фонтѐлес, испански политик, член на Испанската социалистическа работническа партия. Новият за този пост е Кая Калас, естонски министър-председател от 2021 г., лидер на „Реформаторската партия“ на Естония, която е в семейството либерали „Обнови Европа“.

Новината за номинацията на естонски външен министър на Европейския съюз предизвика остра критика от дясно и от ляво в Европа, в това число унгарският премиер Орбан и премиерът на Италия Д. Мелони.

За този избор руският външен министър и ветеран в световната дипломация Сергей Лавров на международния дипломатически форум „Примаковски четения“ даде обезпокоителната оценка за „европейската рулетка“: „Естонизацията“ на Европа се случи, русофобите са сочени за бъдещи лидери на ЕС: „Това е тъжно“.

Европейският парламент в Страсбург ще посрещне новите евродепутати на 16 юли 2024 г. и в този тържествен ден официално започва новият законодателен мандат и първата пленарна сесия на новия Парламент. Още в първия ден депутатите избират своите нов председател и заместник-председатели на Парламента и определят броя на депутатите, които ще бъдат членове на всяка парламентарна комисия.

Извън традиционните семейства в Европейския парламент след изборите, претенциите на крайната десница, консерватори, популисти,„суверенисти“ сякаш изригнаха в желанието да се включат активно на европейската политическа сцена. Успехът на Марин Льо Пен във Франция бе изненадващ, което предизвика френският президент Еманюел Макрон да насрочи спешно във Франция извънредни парламентарни избори в два тура, 30 юни – 7 юли. „Национален сбор“ на Марин Льо Пен с младия политик Жордан Барделла на първия тур е победител, последван от Съюза на левите партии - „Нов народен фронт“ - обединяващ социалисти, комунисти, зелени и крайно лявата „Непреклонна Франция“. А “Ренесанс“ на Макрон и съюзниците му бяха на трето място. Тези резултати изправят президента на Франция Макрон пред вероятност да споделя властта с опозиционно правителство. На втория тур на 7 юли успя добре премислената мобилизация на гражданството общество срещу вълната на крайната десница,изпитана успешно между Льо Пен – Жак Ширак на изборите 2002г., когато Ширак спечели със съкрушително мнозинство втория президентски мандат– 81,96% срещу крайно десния политик Жан-Мари льо Пен – 18,04%. И Франция се събуди друга на 8 юли. Резултати от френските парламентарни избори по първи данни: лявата коалиция "Нов народен фронт" е на първо място с 181; коалицията "Заедно", водена от президента Еманюел Макрон със 160 места на второ място и трета остана крайнодясната партия Национално обединение и съюзници със 143 места. Републиканците и другите десни партии - между 60 и 65 места. Което означава, че никоя партия не е спечелила нужните 289 места за абсолютно мнозинство. Франция я очаква нова политическа несигурност още веднага при състав на ново правителство.

Новата европейска група „Патриоти за Европа“ с лидери Орбан, Бабиш и автстийската крайна десница обяви новото си политическо обединение на 30 юни. Австрийската крайно дясна партия на свободата (АПС), партията ФИДЕС на унгарския министър-председател Виктор Орбан и популисткото чешко движение "Действие на недоволните граждани" (АНО) на Андрей Бабиш сформираха новото политическо обединение "Патриоти за Европа". Още в следващите дни към новата коалиция се присъединиха много европейски формации и формироването „Патриоти за Европа“ зае третото място след първите две европейски семейства – народните и социалистите., изпреварвайки консерваторите на Мелони и либералите на Макрон. След загубата на парламентарния вот във Франция голямата група на Марин льо Пен "Национален сбор" с 30 евродепутати се присъедини към групата „Патриоти за Европа“ със задача да стане водещо семейство в Европейския парламент.

От 1 юли започна ротационното шестмесечно председателство на Унгария на ЕС под лозунга „Да направим Европа отново велика“. Унгарският премиер Орбан придприе трите „блиц“ совалки в Киев, Москва и Пекин - "мисия за мир", с която стартира унгарското председателство на ЕС. Премиерът Орбан с тези три визити извади “златния залък” от устата на европейските лидери, които отправиха остри критики към непослушния унгарец.

„Нашата цел е, вярвайте ми да постигнем и да станем най-силната дясна група в европейската политика... Минаха само 8 дни откакто унгарският премиер обяви създаването на тази група и днес вече сми третата най-мощна формация в Еврокамарата, изпреварвайки консерваторите и реформаторите на италианския премиер Д. Мелони.“, заяви Zoltan Kovacs, говорител на Орбан, съобщавайки за присъединяването на делегациите на Франция и Италия и добави, че „делфинът на Льо Пен - Жордан Барделла няма да стане премиер на Франция, но ще бъде президент на “Патриоти за Европа”. “Патриотичният” манифест е поемане на задължение към “суверенитет пред федерализъм, към свобода пред заповеди и към мир пред войната”. Преизбирането за председател на Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен в Европейския парламент на 18 юли изисква да гласуват “за” избора й 361 депутати от 720 нови и е доста спорен изборът й, въпреки че тя се опитва да спечели консерваторите чрез италианката Мелони, а нас окачестви като “приятелите на Путин” и постави червената линия... В момента “Патриоти за Европа” наброява 84 евродепутати от 12 държави-членки на Съюза, с което изпълнява изцяло изискванията по регламента. „Патриоти за Европа“ се нарежда трета сила след “народните” и “социалистите”. Първи вицепрезидент на групата е унгарката Kinga Gal (Fidesz)...Украйна е разделителна линия на европейските парламентарни групи. Но партиите интегрирали се в семейството “Патриоти за Европа” не се винят за техните проруски позиции, нито Русия е анатема. Доказателство за това е “Мисията за мир”, с която премиерът Орбан започна унгарското ротационно председателство на ЕС“, заключи Золтан Ковач.

България изпраща 17 евродепутати в ЕП, които вече са се определили по групите: ЕНП - 5 депутати от ГЕРБ; ПЕС – 2 депутати от БСП; „Обнови Европа“ – 3 депутати от ДПС + 3 депутати от ПП-ДБ; „Суверенисти“ – 3 депутати от „Възраждане“; Европейски консерватори и реформисти – 1 депутат от ИТН.

БЪЛГАРИЯ В ЕС продължава да играе ролята на прилежна ученичка, изпълняваща заръките и директивите на ЕС, а Евросъюзът продължава да я третира като уж справяща се и изпълнила всички нареждания и закони, но все й липсва нещо много малко, за да бъде пълноправна държава като останалите в Съюза. От 2007г България остава всяка година на поправителен, пренебрегната или недооценена от върховното ръководство на Евросъюза.

Така беше и за членството ни в ЕС - не влязохме в първата вълна през 2004г., а останахме „на поправителен“ за втората 2007г. Присъствахме на подписването на Европейската конституция, 29 октомври 2004 г. в Рим в прочутия салон „Юлий Цезар“ в двореца „Кампидолио“, където ръководителите на 25-те членки на Евросъюза сложиха подписите си под основния европейски документ Европейската конституция, докато България, Румъния и Турция като кандидатки за членство, оставащи за втората вълна, подписахме само Заключителния акт на Конституцията...

И по Плана за възстановяване и развитие от три години все или закъсняваме или сме със служебно правителство, все нещо ни липсва, нещо не сме изпълнили, когато се касае да получим парични помощи. Но когато е за плащане на данъци и задължения като редовен член – ние сме първи и изрядни.

„Има сериозен риск България да загуби средства от Плана за възстановяване и устойчивост“ - предупреди в интервю за БНР Илияна Цанова - зам.-генерален директор "Бюджет" в Европейската комисия. „Честата смяна на правителства и липсата на приемственост е сред водещите причини за сериозното забавяне...Остават още 2 години срок, в който България може да инвестира 9 млрд. лева по Плана за възстановяване, който ресурс е ключов за модернизацията на българската икономика, за превключване на много по-висока скорост. И рискът тези пари да бъдат загубени е много сериозен, защото единственото плащане е направено през декември 2022 година“.

И бившият премиер Бойко Борисов, силно обезпокоен, не се стърпя преди дни: "... Никой не се интересува от стабилността на България. Вие /журналистите/ не отчетохте ли, че България вече е ДОНОР на Европейския съюз? Даваме повече пари, отколкото вземаме, защото последните 3 г. така се управлява, че ние не усвояваме нито еврофондове, нито Плана за възстановяване и устойчивост. В момента ние, най-бедните, сме донори на богатите държави. Това, че имаме 1% усвояване и 3.7% по другия план - това не е тема. Тема е кой ще стане премиер. Има ли значение, когато милиардите стоят в Брюксел и са безвъзвратно

загубени???..."

Питам се тези дни как Европейският съюз стигна за пост на върха до Естония? И предпочете естонски политик пред редица достойни държавни мъже/жени в Източна Европа, подходящи с дипломатическа експертиза за този важен пост на върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност? По информация от колеги дипломати в Брюксел разбрах, че било взето решение на мястото на испанеца Борел да бъде избран изтъкнат дипломат от Източна Европа.

Та българин изобщо ли не заслужава да бъде номиниран за този пост? Не можеше ли България да се пребори и да предложи и защити личност - международник с висока дипломатическа експертиза, който е заемал премиерски пост и външен министър и отговаря на всички изисквания за висшия пост за международни отношения? Не зная какъв е бил критерият на съглеждачите, та са стигнали до естонката, без нужната дип. подготовка, на която регионите Латинска Америка и Африка са й просто табу или екзотика? Навярно само заради нейната неистова омраза към Русия...страната, в която се е родила и израснала.

Много жалко! Нерде България с над 1300 години държавност, нерде Естония с 1 300 000 население. България има по квота 17 евродепутати, а Естония – 7, а либералната партия, чиито лидер е Кая на последните избори е получава пълен срив и от 2 евродепутати 2019г., сега след изборите на 9 юни ще има само един. По повод дискусия в Талин дали да бъдат пратени войски в Украйна, чеченският президент Рамзан Кадиров заяви: „Страховитата естонска армия има две гумени лодки и шест картечници.“

Изненадана съм и от пълната пасивност на българските държавници, които следят какво става в ЕС, но не защитават каузата България. Присъстват винаги на общата семейна снимка на Европейския съвет и послушно гласуват „за“ избирането на чужди кандидати, а не на свои...

На България ВРЕМЕТО все не й отрежда шанс. Още дяконът Васил Левски го проумява в писмото си до Панайот Хитов, 10 май 1871г: „Ако е за Българско, то времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме...“

И ВРЕМЕТО на България все не идва...