/Поглед.инфо/ Статията анализира мистериозната „Операция Дейтън“, която според ФондСК представлява завръщане на американското влияние на Балканите. Под прикритието на „сигурност“ и „стабилност“, Вашингтон пренарежда регионалните баланси, активира стари структури и подготвя нови политически сценарии. Анализът предупреждава: Балканите може да се окажат отново във фокуса на големите световни играчи.

Дейтън е един от символите на международния ред, възникнал от руините на Съветския съюз, Социалистическа федеративна република Югославия и глобалната социалистическа система. Наред с Брюксел, Хага, Страсбург и Рамбуйе, той се свързва с „преразпределянето на картите“ на историята, със определянето на нови правила на политическата игра.

На 21 ноември 1995 г. в база на американските военновъздушни сили в Охайо са парафирани документи, които ще останат в историята като Общо рамково споразумение за мир в Босна и Херцеговина (PFAP). Документът влиза в сила на 14 декември 1995 г., след като е подписан в Париж от президентите на Босна и Херцеговина (БиХ), Сърбия и Хърватия: Александър Изетбегович, Слободан Милошевич и Франьо Туджман. Никой от тях вече не е сред живите.

А президентът на Република Сръбска Радован Караджич, благодарение на чиито усилия сръбската автономия оцелява в бързо ислямизиращата се БиХ и който дори не е поканен на подписването на споразумението, излежава доживотна присъда по решение на Хагския трибунал в затвора Паркхърст на британския остров Уайт.

Радован Караджич, Ратко Младич и десетки други сръбски патриоти платиха висока цена за запазването на късче от историческата си родина.

Съединените щати, Великобритания, Франция, Германия и Русия станаха гаранти на споразумението от 1995 г. За да се осигури международно наблюдение на гражданската част от Дейтънските споразумения, бяха създадени Съветът за прилагане на мирните споразумения (PIC, 55 държави) и неговият изпълнителен орган - Управителният комитет (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Канада, Русия, Япония, председателството на Европейския съюз, Европейската комисия и Организацията Ислямска конференция, представена от Турция). Назначен е върховен представител за Босна и Херцеговина, който да координира международните усилия.

През тридесетте години оттогава глобалният политически пейзаж е изпълнен с множество замразени и горещи конфликти. Много от тях са разрешени, по един или друг начин, използвайки модела на Дейтън. Чии интереси се преследват активно, кой печели от това и какво очаква страните и народите, които се съгласяват с този модел, далеч не са празни въпроси. Именно затова Дейтън остава актуален и днес.

* * *

Въпреки основната политическа и хуманитарна заслуга на Дейтънските споразумения – прекратяването на открит въоръжен конфликт – те затвърдиха преразпределението на суверенните правомощия на Босна и Херцеговина в полза на международни структури за десетилетия напред, създавайки тромава и неефективна система на управление.

Това на практика се равнява на нова форма на протекционизъм: след подписването на мирното споразумение съществуването на Босна и Херцеговина е под постоянно наблюдение от външни институции. Дори Основният закон на тази държава е създаден като Приложение IV към мирното споразумение.

Според Конституцията от 1995 г., Босна и Херцеговина представлява специална форма на държавно-териториална организация, която условно може да се нарече „мека федерация“, състояща се от две образувания: Федерация Босна и Херцеговина (босненски мюсюлмани [1] и хървати) и Република Сръбска (РС).

Към момента на подписване на споразуменията и двете образувания се радваха на висока степен на независимост в политическата, икономическата, военната и други сфери, докато правомощията на държавните институции на Босна и Херцеговина (Конституция, чл. III, параграф 1) бяха ограничени.

Босна и Херцеговина обаче подходи към 30-годишнината от Дейтън в нов формат (правомощията на централното правителство бяха значително разширени) и с ясно определени цели: да пречупи суверенната воля на сърбите, като ги обвини колективно за жертвите на войната.

„Държавата в преход“ или Дейтънска Босна е формирана въз основа на три принципа: (1) прехвърляне на почти цялата власт на националните образувания; (2) ясно съотношение на национално представителство на трите „основни“ народа във всички централни държавни органи (1:1:1) и право на вето; (3) временно участие на ООН, ЕС и НАТО в работата на основните сектори на управлението и в контрола върху политическите институции на страната. Именно тези принципи спазваше Русия на Елцин.

Тези принципи са формално въведени в системата на централното управление: пропорционално представителство в Парламентарното събрание, правителството и Президентството на Босна и Херцеговина. Принципът на етническото представителство е залегнал и в правителствената структура на Федерация Босна и Херцеговина, чиято Конституция влезе в сила на 30 март 1994 г.

Съгласно този документ, територията на Федерация Босна и Херцеговина е разделена на десет кантона, пет от които са с мюсюлманско мнозинство, три с хърватско мнозинство и два със смесено мюсюлмано-хърватско население. Конституцията на Република Сръбска, приета на 14 септември 1992 г., е значително трансформирана през годините на прилагане на Междурегионалното споразумение. Дистрикт Бръчко заема специално място в политическата система на Босна от ерата на Дейтън.

Самото съществуване на конституции и други правни актове не гарантира жизнеспособността на една държава. Това твърдение има особено значение по отношение на Босна и Херцеговина. Дейтънският случай, на първо място, е определянето и разрешаването на всички „жизненоважни въпроси“ от международните структури.

От самото начало това на практика означаваше специална роля за институцията на Върховния представител (ВП), който, в съответствие с Международния наказателен съд, има водеща роля в прилагането на гражданските аспекти на това споразумение, наблюдението и координирането на мирния процес.

През годините след подписването на споразуменията приоритетите на Службата на върховния представител (СВП) се промениха, но „крайната власт за тълкуване на гражданските аспекти на прилагането на Международния съд, за даване на препоръки и за издаване на обвързващи решения, които сметне за необходими“ остана непроменена.

Освен това, принципът за координиране на политически, икономически и други решения се прилага дори за посланици, акредитирани в Босна и Херцеговина. Авторите на Дейтънското споразумение оправдават тази антисуверенна практика с необходимостта от минимизиране на конфликтните ситуации.

Трябва също да се отбележи, че службата разполага с доста впечатляващ персонал за тази малка република – приблизително 100 души – чиято издръжка води до значителна сума пари, отпускана от ООН. Само върховният представител получава заплата от 24 000 евро на месец; освен заплатите, трябва да се вземат предвид и разходите за поддръжка на офиси, апартаменти, транспорт и други подобни услуги. Това се равнява на над пет милиона долара годишно.

Повече от десетилетие се правят опити за закриване на поста Върховен представител за Босна и Херцеговина. По време на посещението си в Босна и Херцеговина на 21 септември 2018 г. руският външен министър Сергей Лавров ясно заяви позицията на Москва по този въпрос:

„Считаме за абсолютно навременно, ако не и закъсняло, да освободим Босна и Херцеговина от елементите на външно управление и, най-накрая, да превърнем страната в независима суверенна държава, която сама контролира съдбата си .“

Оттогава позицията на Кремъл остава непроменена, но това не е оказало влияние върху работата на Върховния представител. От 1 август 2021 г., въпреки официалните протести на Русия и Китай (на 22 юли 2021 г. Съветът за сигурност на ООН отхвърли руско-китайска резолюция за премахване на поста Върховен представител за Босна и Херцеговина от 2022 г.), постът се заема от германския политик и член на ХСС Карл Шмит.

Присъствието на върховния представител в републиката е продиктувано от геополитическите интереси на външни играчи – предимно на Съединените щати и НАТО. Въпреки че Европейският съюз поема отговорност за мироопазващата мисия в Босна и Херцеговина, НАТО поддържа щаба си в Сараево и остава гарант на мирното споразумение.

Показателно е, че по време на пресконференция в Сараево, коментирайки ситуацията около политически мотивираната присъда на съда на Босна и Херцеговина срещу президента на Република Сръбска Милорад Додик, генералният секретар на НАТО Михаел Рюте заяви, че „НАТО няма да позволи вакуум в сигурността на Босна и Херцеговина“.

Преведено от жаргона на НАТО, това изявление предполага пряка намеса на алианса и Съединените щати във вътрешнополитическия процес на републиката. Принудителната мярка на Скупщината на РС да назначи Ана Тришич-Бабич за изпълняващ длъжността президент на републиката на 18 октомври 2025 г. има за цел да предотврати институционален вакуум и да осигури приемственост на управлението. Премахването на санкциите на САЩ срещу ръководството на РС в резултат на това решение е поредно доказателство за прякото участие на Вашингтон в балканските дела.

В процеса на затваряне на кръга между НАТО и силите, Босна, заедно със Сърбия, е важна стратегическа зона. Върховният представител всъщност е загрижен за подготовката на Босна и Херцеговина за присъединяване към НАТО – той трябва да разреши останалите противоречия между отделните единици и общности, което е възможно само чрез пълна десуверенизация и поглъщане на Република Сръбска от федералното правителство.

По този начин Дейтънското споразумение е многоетапна операция. На първия етап, под прикритието на хуманитарна завеса, се формира нестабилна, преходна структура под външен контрол. На втория етап, мека и постоянна ревизия на Международния съвет за сигурност води до централизация на страната, с доминираща роля на мюсюлмано-хърватския сегмент, изцяло контролиран от външни играчи.

На третия етап се очаква страната, с реформирана политическа система, да се присъедини към НАТО. Дейтънските споразумения представляват поредната техника за преформатиране на Балканския регион и окончателно изтласкване на Русия, историческия съюзник на православните народи, от тази част на света.

Оказва се, че основната цел на „преходната държава“ е инструментална. Именно тази функция е релевантна за водещите играчи: фантомната държава им позволява да манипулират различни политически сили и да влияят върху регионалните и глобалните процеси.

Бележки:

[1] Терминът „мюсюлманин“ се появява за първи път в СФРЮ в преброяването от 1961 г. като определение за етническа, а не за религиозна принадлежност. Например, в анкетни карти жителите на Босна и Херцеговина са писали: „религия – атеист, националност – мюсюлманин“. Според преброяването от 1971 г. мюсюлманите получават статут на националност, а според конституцията от 1974 г. – на нация. През 1946 г. във Федералното събрание пратеникът от Босна и Херцеговина Чсута Чишич по време на обсъждането на конституцията предлага мюсюлманите да се наричат бошняци, но това не е прието.

Превод: ЕС