/Поглед.инфо/ Докато обществото спи, властта подменя Конституцията през задния вход. В Комисията по отбрана тихомълком вкараха текст, който предава командването на българската армия на НАТО и позволява „възпиращи“ действия — превантивни удари срещу Русия. Това не е реформа. Това е тласкане на България към война без знанието на народа.

Докато вниманието на обществото е насочено към скандали, зрелища и евтини спектакли, тихомълком се случва най-страшното – вкарват България във война без знанието и волята на българския народ.
Не с аргументи. Не с публичен дебат. А със заседание на комисия, свикано набързо, между две кафета, извън очите на хората.

Днес в Комисията по отбрана беше вкарана разпоредба, която променя из основи самото разбиране за България като суверенна държава.
В текстовете се появява едно уж невинно, уж „техническо“ допълнение:
чл. 56, нова точка 2а – „участие в дейности по възпиране“ според вече поети съюзни задължения.

Спрете за момент. Прочетете го пак.
И се запитайте: възпиране срещу кого? По чие решение? С чия заповед?

Какво е „възпиране”?

Не е „отбрана“.
Не е „колективна сигурност“.

„Възпиране“ е термин, който в НАТО означава предварителни действия – включително превантивни удари – срещу държава, която Алиансът субективно счита за агресор.

Субективно.
Т.е. по преценка на чуждо командване.

И всички знаем за коя държава става дума.

Скритата промяна: Българската армия – под НАЧАЛСТВОТО на NATO командване

Новият текст означава едно:
При определени операции България няма да командва собствената си армия.
Оперативното ръководство се прехвърля към чужди структури.
Към щабове извън страната.
Където никой български гражданин не може да държи отговорност.

Това е доброволно предаване на суверенитет.
Без референдум.
Без консултации.
Без обяснение.

Президентът – вече не е главнокомандващ

Предлага се държавният глава да бъде сведен до протоколна фигура – човек, който само ще подписва, без право на предложение, инициатива или забрана.

На практика главнокомандващ ще бъде не президентът на България, а генерал от НАТО.
Ако ще – и самият Марк Рюте, когото наричат „розовото фламинго“.

Това не е метафора.
Това е буквална последица от законодателен текст.

Какво следва?

Представете си следния сценарий – и той не е фантазия:

Киев симулира „вражеска атака“.
В Брюксел решават, че това „застрашава съюза“.
NATO командване активира механизмите за „възпиране“.
Български самолети и дронове излитат не по заповед на българския президент или парламент, а по разпоредба на чужд щаб.

И ние, без да сме били питани, сме страна във война срещу Москва.

А оттам… последствията са ясни.

Кой гласува това?

Трагикомичното?
Че всички партии, с изключение на „Възраждане“, са подкрепили текста в комисията.
Да – включително „опозицията“.
Включително „борците за суверенитет“.
Включително новите „патриоти“.

Поклон пред националния интерес?
Не.
Продажба на националния интерес.

Следващата седмица влиза в пленарна зала.
Там ще се реши съдбата на страната – окончателно и необратимо.

България не е казарма на чужди генерали

Това не е нашата война.
Не е войната на нашите деца.
Не е войната на българските семейства.
Никой българин не е гласувал за това.

Не може парламенти, избрани с 30% активност, да решават бъдещето на 7 милиона души така, сякаш държавата им е лична фирма.

Ще продължим ли да спим?

Днес мълчат телевизиите.
Мълчат партиите.
Мълчи „гражданското общество“.

Но истината е проста:
България я бутат към война.
Тихо.
Пълзящо.
През параграфи, точки и алинеи.

И ако не се събудим сега,
следващото събуждане може да е от звука на сирени.

**СПОДЕЛЯЙТЕ!

Защото ако ние мълчим, утре ще мълчим под развалините.**