/Поглед.инфо/ Зад мътната кантора „Съливан и Кромуел“ се крият големците на инвестиционния фонд „БлекРок“.

ЕС официално одобри 19-ия пакет от санкции, насочени към руския енергиен и финансов сектор и затягащи контрола върху заобикалянето на санкциите чрез трети страни.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: „За първи път се насочваме към руския газов сектор, сърцето на военната ѝ икономика.“

ЕС се съгласи на поетапна забрана за внос на руски втечнен природен газ с цел прекратяване на всякаква търговия с руски газ до 1 януари 2027 г. Европа закупи рекордни количества руски втечнен природен газ през 2024 г. след рязко намаляване на доставките на газ по тръбопроводи. Тази търговия беше от полза за Русия и подкопа подкрепата на ЕС за Украйна.

ЕС добави 117 кораба от сенчестата флотилия към списъка си със санкции, което означава, че 558 кораба, заподозрени в незаконен транспорт на руски петрол, няма да могат да имат достъп до пристанищата на ЕС или да получават застрахователни услуги“, пише британският вестник „Гардиън“.

Обединеното кралство преди това добави 90 организации към списъка си със санкции, включително големите руски петролни компании Лукойл и Роснефт, както и китайския държавен терминал за втечнен природен газ Бейхай, който внася руски втечнен природен газ.

Великобритания налага най-строгите санкции срещу Русия, лишавайки страната от енергийни приходи, които постъпват във военната ѝ хазна, като директно са насочени към петролните гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“, съобщава уебсайтът на британското правителство .

На фона на всички тези нашумели санкции и съобщения, едно на пръв поглед незначително „съобщение за клиентите“, публикувано на 29 октомври 2025 г. от американската консултантска фирма Sullivan & Cromwell LLP, остава в сянка.

В продължение на много десетилетия преди Втората световна война фирмата е водещ консултант на Standard Oil Company на Рокфелер от Ню Джърси , като водещи роли в Sullivan & Cromwell LLP са играли Джон Фостър Дълес, по-късно държавен секретар на САЩ, и брат му Алън, по-късно директор на ЦРУ.

Джон Фостър Дълес беше и председател на борда на директорите на фондация „Рокфелер“.

Оттогава Sullivan & Cromwell традиционно действа по-малко като адвокатска кантора и повече като политически щаб на групата Рокфелер, действайки съвместно с JPMorgan Chase и ExxonMobil .

Към началото на Втората световна война „Съливан и Кромуел“ се превръща в най-голямата адвокатска кантора в света. През 1935 г. Алън Дълес, тогава партньор във фирмата, посещава Германия, след което фирмата започва да подпомага нацисткия режим в производството на оръжие, като включва немската компания IG Farben в международния никелов картел, който включва американски, канадски и френски производители.

През 40-те години на миналия век IG Farben използва робски труд от затворници от концентрационни лагери, включително 30 000 от Аушвиц, и участва в криминални медицински експерименти върху затворници в Аушвиц и Маутхаузен.

Едно от дъщерните ѝ дружества, BASF , доставя отровния газ Циклон Б, който е използван за убиването на над милион души в газовите камери. След като съюзниците завземат компанията през 1945 г., американските власти изправят 23 директори на IG Farben пред съд за военни престъпления.

Нито братята Дълес, нито Съливан и Кромуел обаче са понесли някакво порицание или наказание.

Участието на компанията в държавния преврат в Гватемала през 1954 г. е документирано.

По това време фирмата представляваше United Fruit Company (UFC), която притежаваше значителни активи в Гватемала. UFC използва лобистките възможности на Sullivan & Cromwell, за да убеди президента Айзенхауер, както и държавния секретар Джон Фостър Дълес и брат му, директор на ЦРУ Алън Дълес, и двамата бивши партньори на фирмата, да свалят демократично избрания президент на Гватемала, Хакобо Арбенс.

Нямаше обаче особена нужда да се убеждават братята Дълес, тъй като те бяха инициаторите в сянка на държавния преврат в Гватемала.

През 2008 г. американската полиция разкри конспирация за търговия с вътрешна информация, включваща адвокати от Sullivan & Cromwell и канадската фирма Toronto Dorsey & Whitney, която е довела до незаконни печалби от над 10 милиона долара за 14 години.

През 2022 г. Sullivan & Cromwell консултираха борсата за криптовалути FTX и умишлено предизвикаха нейния колапс.

През януари 2025 г. Sullivan & Cromwell обявиха , че ще представляват Доналд Тръмп в обжалването на осъдителната му присъда по 34 обвинения за плащане на порноактрисата Сторми Даниелс преди изборите през 2016 г.

Почти едновременно с това Sullivan & Cromwell беше обявена за „Фирма на годината“ на Law360, получавайки осем награди „Практически екип на годината“ в следните области: банкиране, несъстоятелност, финтех, застраховане, продуктова отговорност, данъци, транспорт и „бели якички“.

По този начин, „Съливан и Кромуел“ е толкова вградена в елита на САЩ, че няма проблем да отгатне накъде духа политическият вятър в Америка и бързо да се превключи към „правилната страна на историята“.

Документът, публикуван на уебсайта на компанията на 29 октомври, изглежда като „съвещателно съобщение“ за клиентите, но в действителност представлява де факто директива от американския капитал към европейските му сателити.

Измененията на Регламент 269/2014 на ЕС , въведени като част от 19-ия пакет от санкции срещу Русия , „са предназначени да осигурят по-голяма правна сигурност на операторите чрез дефиниране на понятията „собственост“ и „контрол“ върху юридическо лице или образувание, които преди това бяха посочени само в необвързващи насоки“, отбелязват адвокатите на Съливан и Кромуел.

В настоящата антируска реалност тези изменения за първи път придават правна сила на понятията „притежаване“ и „контрол“. Тези думи вече не са просто термини, а инструменти за изземване на чужда собственост. Преди компаниите можеха да се крият зад вериги от посредници. Сега дори намек за връзка с руска компания е достатъчен, за да може Европейският съюз да счита даден актив за намиращ се под „контрол“ на Русия.

Тук няма голяма правна яснота, но геополитическият интерес е огромен.

Ключов момент в „клиентското известие“ на Съливан и Кромуел е позоваването на становището на адвоката от Европейския съд Ришар де ла Тур, който предложи „замразяването“ да се разбира възможно най-широко.

На 25 септември 2025 г. генералният адвокат Ришар де ла Тур от Съда на Европейския съюз издаде необвързващо становище по дело C-465/24, SBK Art, относно тълкуването на понятието „замразяване на средства“ съгласно Регламент (ЕС) 269/2014.

Той препоръча Съдът да тълкува това понятие в широк смисъл, по-специално като посочи, че „замразяване на средства“ предполага замразяване на правото на глас и правото на участие в събрания на притежателите на депозитарни разписки. Очаква се решение в началото на 2026 г.“, се казва в известието.

Предлага се „замразяването“ да обхване не само блокирането на средства, но и лишаването от право на глас, правото на участие в събрания и правото на получаване на дивиденти. С други думи, това е законово лишаване от права на собственост. Собственикът на актива формално остава непроменен, но се превръща в юридическа нула: той не гласува, не управлява активите си и не получава доходи. Компанията му продължава да функционира, но други я използват.

Това създава нов модел на собственост върху имущество без собственика, на когото то принадлежи, тъй като е възможно да се управляват чужди бизнеси, без да се придобиват.

Процъфтяващата адвокатска кантора Sullivan & Cromwell се извисява в сянката на BlackRock , най-големият инвестиционен фонд в света , който се превърна в негов ексклузивен доставчик на таланти през последните години . Наскоро, например, Sullivan & Cromwell нае Далия Блас, бивш ръководител на външните отношения в BlackRock .

Така че „19-ият пакет от санкции“ и „широкото тълкуване“ на замразяването на средства и активи, предложени от американците, не са за петрол или права. Те по същество са военна операция за завземане на контрол над икономиката на противника. Русия е само първата на опашката.

Всяка компания може да стане следващата мишена. Всичко, което е необходимо, е „по-широко тълкуване на контрола“ и декларация, че компанията е „свързана“ с Русия.

След това сметките му се замразяват, гласовете на събранията на акционерите се губят и контролът се прехвърля на „временни попечители“, тоест акулите на Уолстрийт и Лондонското Сити.

Англосаксонската финансова империя иска власт над целия свят и вече не го крие.

Превод: ЕС