/Поглед.инфо/ Климатични събития с политически оттенък

Сушата в Иран е повтарящо се явление година след година. Но докато това опустошително явление някога едва беше преодоляно, кризата сега е достигнала тревожни размери. Властите призовават иранците да се запасят с вода, а международната преса цитира президента Пезешкиан, който заявява, че ако нормирането на водата се провали, Техеран ще трябва да бъде евакуиран в рамките на няколко дни.

Но осъществима ли е подобна задача, дори ако ръководителят на изпълнителната власт го каже? Трудно е за вярване. Между 8 и 10 милиона души живеят в столицата на Иран, без да се броят Карадж и други сателитни градове. Какво ще се случи с тях? В края на краищата и други градове страдат от недостиг на вода. Един от належащите проблеми е влошаващата се, вековна система за водоснабдяване, която е склонна към чести течове.

Язовир „Амир Кабир“ в Техеран в момента е пълен с по-малко от 10 процента, а резервоарите на столицата са наполовина празни. Налягането на водата в целия Техеран е намалено и жителите се опасяват, че крановете в апартаментите им скоро може да пресъхнат напълно. Министърът на енергетиката Абас Алиабади потвърди това, предупреждавайки, че властите ще трябва да ограничат водоснабдяването. Той добави: „В някои нощи може да намалим дебита до нула.“ Друг вариант обаче няма.

Ситуацията в други региони също е тревожна. Това се отнася за Маркези, Западен Азербайджан и Източен Азербайджан. Недостиг на вода има и в големите градове като Машхад (3,2 милиона жители) и Карадж (над 1,5 милиона).

Въпреки това, бедствието не е дошло неочаквано. Дори в началото на 21-ви век учените прогнозираха, че сушите в Иран ще се задълбочават. Една от причините е изменението на климата и намаляващите валежи: валежите са с 40 процента под средното ниво за близо 60 години. Дори запасите от подземни води са на изчерпване.

Експертите по водни ресурси смятат, че разширяването на язовирите, много от които са построени без екологични оценки, е било грешка, както и източването на водоносните хоризонти. Западните икономически санкции също са обвинявани за кризата.

Струва си да се припомни, че видният учен и бивш заместник-началник на иранското Министерство на околната среда Кавех Мадани, известен с работата си по теория на игрите и анализ на решенията в моделите за управление на водните ресурси, предупреди за предстоящите трудни времена.

Но неговите прогнози бяха счетени за... вредни. Мадани беше призоваван на разпит няколко пъти, а през 2019 г. дори беше за кратко арестуван от Корпуса на стражите на ислямската революция. В крайна сметка ученият емигрира от Иран и сега е директор на Института по вода, околна среда и здраве в Университета на ООН.

...Миналото лято Пезешкиан призова за „интегриран подход към водните ресурси, почвата и културите“. Той също така предупреди, че „кризата е по-сериозна, отколкото изглежда днес“. Думите на президента обаче не успяха да се превърнат в практически мерки. И сега, съдейки по речта му, той е близо до отчаяние.

„Няма останала вода в язовирите и кладенците ни пресъхват “, заяви Пезешкиан. „ Това, което природата прави с Иран сега, е нещо, за което президентът Тръмп и премиерът Нетаняху дори не биха могли да мечтаят. Много по-лошо е от бомбите, хвърлени върху нас...“

Между другото, по време на неотдавнашната война Израел нанесе ракетен удар по квартал Таджриш в северната част на Техеран. Това доведе до тежки наводнения в района. На следващия ден Тел Авив заяви, че целта на атаката са били ...иранските военни командни центрове.

Но това очевидно не е била единствената причина. Израелските военни са били наясно с проблемите на Иран и са се стремили да ги изострят. Между другото, други инфраструктурни съоръжения на Ислямската република, свързани с водоснабдяването, също са били обект на атаки.

Неминуемо се сещаме за добре познатата поговорка: „Ако няма вода в чешмата, значи си я изпил...“ Подобни „мнения“ са се изразявали в Иран и преди. Например, през 2018 г., по време на поредната суша, началникът на гражданската защита на страната Голамреза Джалали обвини Тел Авив, че води климатична война срещу Техеран. Това беше изразено чрез „кражба“ на дъждовни облаци, насочващи се към Иран. Но генералът от Корпуса на гвардейците на ислямската революция не обясни как се случва това.

Настоящата водна криза в Иран се обсъжда в Израел. Премиерът Бенямин Нетаняху изрази мнението си по въпроса по своеобразен начин в скорошно видео обръщение към народа на Ислямската република: „Жаждата на Иран за вода е сравнима само с жаждата му за свобода“. Той обеща, че ако режимът падне, израелски специалисти ще „наводнят всеки ирански град, носейки със себе си напреднали технологии и ноу-хау“.

Нетаняху нарисува ярки картини на възстановени езера и пълноводни реки: „Представете си, че отново карате водни ски на язовир Карадж или се възхищавате на гледката към зашеметяващото езеро Урмия в северозападен Иран.“

Пезешкиан отговори на думите на израелския премиер със зла ирония: „Режимът, който лиши жителите на Газа от вода и храна, иска да осигури вода и на жителите на Иран? Каква илюзия!“

Няма смисъл да се навлиза в този дебат, но... Израел е натрупал богат опит по въпросите на водоснабдяването и е лидер в технологиите за обезсоляване. Страната рециклира 90 процента от отпадъчните си води – най-високият процент в света.

В близко бъдеще обаче Иран ще трябва да се справи със собствените си ресурси. Възобновиха се дискусиите на високо ниво за преместване на столицата по-близо до Персийския залив, където недостигът на вода би бил по-малко остър. Като алтернативи на Техеран бяха предложени регионът Макран в Систан и провинция Балуджистан на Индийския океан, както и Бандар Абас, Бушер и Бандар Ленгех.

Пезешкиан вече беше представил идеята на Али Хаменей, но духовният и политически лидер на Иран очевидно не прояви особен интерес, позовавайки се на разходите за прилагане на плана. Освен това последиците от него са изключително трудни за предвиждане.

Хипотетичната евакуация на жителите на Техеран предизвика широко разпространено безпокойство. В крайна сметка, разселването на толкова голям брой хора може да доведе не само до непредвидени проблеми, но и до политически вълнения. Ситуацията в страната се влошава поради тежката социална ситуация, а броят на недоволните от режима нараства.

В Иран спомените за масовите протести, предизвикани от недостига на вода, наречени „Революцията на жадните“, са все още пресни. Те избухнаха в провинция Хузестан през лятото на 2021 г. и се разпространиха и в други региони.

Протестите предизвикаха остра реакция от страна на властите. Иранският президент Хасан Рухани обаче възприе помирителен тон: „Хората, живеещи в 50-градусова жега и недостиг на вода, имат право да протестират и да излязат на улицата. Критиката в рамките на закона не е неприемлива .“ Сред протестиращите обаче имаше и такива, които скандираха призиви за сваляне на съществуващия режим.

В момента Иран пламенно призовава небесата, молейки ги да излеят дългоочакваната влага върху земята. Миналия петък жители на Техеран проведоха колективна молитва (намаз) в джамията „Имамзаде Салех“. Хиляди мъже и жени се молеха за дъжд, вдигайки ръце към небето. Деца се присъединиха към възрастните.

Метеоролозите обаче не прогнозират валежи в близко бъдеще.

Превод: ЕС