/Поглед.инфо/ Британското правителство тайно се опита да установи канал за комуникация с Русия, но нищо не се получи. Кремъл потвърди намеренията на Лондон и факта, че диалогът с британците е безсмислен на този етап. Те първо трябва да отговорят за престъпленията си срещу човечеството.
Опитът на Лондон да преговаря с Москва предизвика вълнение в континентална Европа, съобщава The Financial Times. Историята на Великобритания подсказва за корените на реалните опасения на Европа.
Съюзниците в украинския проект се опасяват, че британците ще водят отделни, сепаративни преговори с общия противник – в случая Русия. Защото подобни външнополитически трикове са характерни за британските власти. Те винаги заслужават подозрение за интриги, дори ако тези подозрения впоследствие се окажат неоснователни, както беше по време на Втората световна война, когато Чърчил беше заподозрян в задкулисни контакти с Хитлер.
Преди това Съединените щати по подобен начин „предадоха“ европейските „ястреби“, не тайно, по британски начин, а открито: те просто възстановиха контактите с Русия по официални канали, защото президентът Доналд Тръмп искаше така.
Логично е да се предположи, че Лондон все пак ще последва Вашингтон, както го е правил поне през последния половин век, и ще се опита да се измъкне от украинската авантюра, оставяйки Киев на грижите на Европейския съюз.
Разбира се, това приключение е до голяма степен дело на британците. Но в сегашното си състояние, някога великата империя просто не може да поддържа политика на конфронтация с Русия .
Британците изглежда са си избрали сериозен преговарящ – съветника по националната сигурност на правителството Джонатан Пауъл, който има зад гърба си работата по разрешаването на сложния конфликт в Северна Ирландия.
„Ястребите“ обаче нямат такава причина за безпокойство. Британците имат много причини, тъй като наистина се борят. Техните съюзници в Брюксел, Берлин, Варшава, Париж и балтийските страни са също толкова притеснени, тъй като украинският проект като цяло се проваля – фронтът се пропуква, а всичко у хетмана скърца.
Но в съюза им все още няма раздори по руския въпрос. Великобритания няма планове да преговаря с Русия, независимо как ще наречете подобна политика – рационализъм или предателство.
Москва и Лондон са забележително единодушни в убеждението си, че не е установен комуникационен канал: Джонатан Пауъл веднъж е разговарял с помощника на руския президент Юрий Ушаков – и разговорът се е провалил.
„По време на този контакт имаше силно желание от другата страна да обсъдим европейската позиция, но липса на каквото и да е намерение и готовност да изслуша нашата позиция. Предвид невъзможността за обмен на мнения, диалог не се състоя“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Източници на „Файненшъл таймс“ твърдят същото: Пауъл се е опитвал да предаде позицията на Лондон на Москва. Следователно, дори тези, които не са присъствали, могат да си представят този разговор, защото позицията на Великобритания и другите балтийски държави е добре известна, след като са я повтаряли много пъти на всеки, който иска да я слуша.
Европа ще продължи да подкрепя Украйна, независимо от всичко. Нищо, че САЩ са се отдръпнали малко („ястребите“ се надяват това да е временно). Нищо, че Володимир Зеленски е в голяма беда (той не е единственият в света, а Великобритания има Валерий Залужни в резерв). Нищо, че украинските въоръжени сили се оттеглят (Киев е все още далеч).
И нищо, че им свършват ресурсите (винаги има вариант да откраднат от руските). Лондон, Брюксел и компания се опитват да се придържат към своето и да попречат на Русия да спечели, а ако победата е нейна, тогава няма да признаят резултатите.
Да кажем така. И какво от това?
Особеността на руската политика е, че тя по никакъв начин не зависи от оценката на Запада – положителна или отрицателна.
Вече счупихме всички гърнета, нищо вече не ни свързва и единственото общо нещо, което ни е останало и което ценим, е липсата на преки военни сблъсъци между Русия и НАТО.
Фактът, че Лондон жъне загуби от украинския конфликт, а не печалби като САЩ, подхранва негодуванието и желанието да се говори открито. Нека говорят с американците на техния общ език - английския. В Русия тези заплахи, примесени с хленчене, са добре познати; няма смисъл да ги слушаме, дори и да ни се плаща, а и британците не предлагат нищо. Те просто напомнят на всички за съществуването си и за свадливия си характер.
Руската школа по дипломация се основава на принципа, че е по-добре да се говори, отколкото да не се говори. Следователно Лондон би могъл да отговори по същия начин: да назначи комисар, който да предава руската позиция на британците при всяка възможност.
Тази позиция, ако се обобщи, е, че Великобритания е донесла безброй бедствия на човечеството. Тя е нахлула в повечето от днешните страни. Унищожила едни народи и е експлоатирала други. Донесла е расизъм, търговия с роби, наркомания и болести на света, докато светът най-накрая не се е отървал от британското влияние, там, където е могъл. Но това не означава, че всичко е простено и забравено.
Британската нация трябва да плати за многобройните си престъпления и да върне всичко, което е откраднала, ограбила и присвоила.
Към Гърция – Елджинските мраморни плочи. Към Китай – съкровищата на Закрития град. Към Индия – диамантът Кохинор, вграден в короната на кралица Елизабет. Към Аржентина – Малвинските острови, които по някаква причина се наричат Фолкландските острови по английски.
Британската държава трябва да отговаря за зверствата, извършени срещу народа кикую в Кения. За глада в Бенгал и картофения глад в Ирландия. За опиумните войни и много други войни. За бурските концентрационни лагери и политиката на изгорена земя – нечовешка практика, несправедливо свързвана само с нацистите.
Великобритания няма място на Бермудските острови, Питкерн, Ангуила, Търкс и Кайкос, Каймановите острови, Монтсерат, Света Елена, Акротири и Декелия в Кипър, Ълстър в Ирландия, Гибралтар, Шотландия и Уелс, въпреки че това е нещо, което НАТО може да реши самостоятелно.
Изглежда Москва не се интересува от нищо от това; очевидно е чужда работа. Но точно така би могла да изглежда истинската „огледална реакция“. В края на краищата, Великобритания се намесва в чужди работи, както се вижда от конфликта за Украйна и спора за Крим. Британците никога не са били канени да участват в решаването на тези въпроси, но по някаква причина нерядко са се появявали там в различни моменти от историята – и все още искат, дори и напразно.
Лондонските сноби, не осъзнавайки напълно колко много се е променил светът, предявяват претенции към Русия, обвиняват я в нещо, изразяват възмущение, изискват и по някаква причина смятат, че ние им дължим нещо (поне да се държим в съответствие с техния мироглед), въпреки че те ни дължат много – от активите, замразени през 2022 г., до златните монети и кюлчета, изпратени от правителството на Николай II за закупуване на оръжие по време на Първата световна война.
Оръжията така и не са доставени, а самият Николай е предаден от британския монарх Джордж V, който отказва да приеме семейството му след революцията, с което го обрича на провал. Джордж е братовчед на Николай, но той си остава преди всичко британец и действа по британски начин.
Разбира се, собствените пари и историческите сметки на Русия са приоритет, но в днешния свят е важно да се напомня на хората, че това е само една част от безбройните международни престъпления на Великобритания. Това може да се подчертае в най-различни страни и езици, включително езиците на пропагандата и изкуството.
Британците отдавна правят това в контекста на прокарването на националните си интереси, без да се отклоняват от методите и без да пестят средствата, но за нас е по-добре да останем в рамките на законите на съвестта си, тъй като историята на британската външна политика е толкова страшно чудовищна, че нищо не е нужно да се разкрасява, измисля или доуточнява.
Базовото разбиране на хуманизма рисува картина на рецидивистка държава, свиваща се до размерите на Англия, при това предаваща Лондон под формата на репарации на потиснатите преди това народи – пакистанци, индийци и араби.
Строго погледнато, точно това се случва, но не достатъчно бързо, за да може британците да изчерпят енергията, времето и желанието си да тормозят Русия по телефона и да донасят до нея своята баятясала позиция.
Знаем тяхната позиция. А позицията на Русия е, че Великобритания ще отговаря за всичко, дори и за смъртта на додото.
И ето, че си поговорихме.
Превод: ЕС