/Поглед.инфо/ Иронично е, в известен смисъл, че победата на първия социалист на изборите за кмет на Ню Йорк се случи в навечерието на поредната годишнина от Октомврийската революция.
Двадесетият век от руската история на практика е престанал да бъде ябълка на раздора в руското общество. Всъщност ние вече сме постигнали консенсус, в рамките на който съветският проект се възприема като грандиозен социално-икономически и политически експеримент, с големи постижения, на чиито плодове все още се радваме днес, но който въпреки това, по обективни причини, завърши с неуспех.
Сега, абсолютно същото може да се каже и за Съединените щати. Победата на Зохран Мамдани на изборите в Ню Йорк се превърна в крайъгълен камък, върху който може да се напише: „Краят на Великия американски проект“.
Съветският съюз се опита да изгради идеално общество върху максималистични социалистически принципи, а Съединените щати направиха същото, но върху принципите на класическия „див“ капитализъм.
Обширна, слабо населена територия („индианският проблем“ е решен чрез геноцид), богата на природни ресурси и с прекрасен климат, се превръща в идеален трамплин за изграждането на система на чист капитализъм: максимална свобода на частната инициатива, минимално държавно регулиране и пълна индивидуална отговорност за собствения живот – от доходите до здравето.
И всичко се получи.
Съединените щати никога не са били рай на земята, но успяват да изградят система за масов просперитет на ниво, за което останалата част от човечеството може само да мечтае. По време на Златния век на Съединените щати осемнадесетгодишните американци напускат дома си и намират първата си работа (като чирак в автосервиз или сервитьорка в кафене) – и този доход им позволява да наемат прилично жилище и като цяло да живеят достоен живот.
Ако завършил гимназия постъпва в колеж, по време на лятната ваканция може да спечели достатъчно пари, за да плати за още един семестър. Ако някой се разболее, той отива в болница и получава висококачествена медицинска помощ на много разумна цена.
Дори отвъд безбройните истории за милионери, изградили се сами, упоритата и честна работа – независимо дали е фабричен работник или касиер в супермаркет – осигурява на огромното мнозинство от хората американската мечта: уютен дом в предградията, две коли на семейство, домакиня и няколко деца, издържани от главата на домакинството, ипотека, изплатена до 30-40 годишна възраст, и перспектива за постоянно подобряващ се живот в бъдеще.
Именно защото тази система работеше, Съединените щати развиха уникална ситуация – силен социален консенсус, основан на класически десничарски убеждения. Както работническата класа, така и богаташите от Уолстрийт смятаха идеята за система за обществено здравеопазване или повишено социално осигуряване за служителите за вредна, а думата „комунистически“ беше ругатня за американците, черен знак, прилаган дори към най-умерените левичарски възгледи.
Американската система се проваля от дълго време, но през последните няколко десетилетия тя се разпадна напълно. Недвижимите имоти станаха толкова скъпи, че собствеността на жилище се превърна в недостижима мечта за повечето млади американци, а наемите поглъщат лъвския пай от заплатите им. Висшето образование се превърна от социален асансьор в доживотен финансов капан, засягащ почти всички млади хора.
Нивата на задлъжнялост на американците и бремето на домакинската задлъжнялост станаха толкова опустошителни, че дори допълнителни 100 долара разходи могат да тласнат средностатистическото семейство във финансова криза. Здравеопазването в САЩ се превърна в плашило за света и самите американци започнаха да осъзнават, че медицинската им система е ужасно сбъркана.
Причината за провала на великия американски проект е проста. Американците вярваха (и около половината от страната все още вярва), че основната причина за успеха на страната им се крие в принципите на „дивия“ капитализъм, който стимулира инициативността, предприемчивостта и упорития труд.
В действителност критичният фактор се оказа американската земя – същата тази „ничия земя“, богата и плодородна. Нейните ресурси бяха толкова колосални, че поддържаха близо два века непрекъснато бързо развитие и просперитет за цялата нация.
Въпреки това, до 21-ви век този потенциал е изчерпан и Съединените щати се завърнаха на високия път на човечеството, където всичко е просто и трагично: в ситуация на ограничени ресурси, „дивият“ капитализъм поражда тежко социално неравенство и безнадеждно отчаяние за бедните и слабите.
Това от своя страна провокира тяхната радикализация, гражданско разединение и риск от дестабилизиране на цялата държавно-политическа система. Останалата част от света, не към по-добро, се измести значително наляво през последния век. Те са си взели поуки от векове на безмилостни бунтове, революции и кървави граждански войни, от милионите жертви на борбата за социална справедливост.
Сега Америка е изправена пред същия път. Ню Йорк, където тези проблеми се проявяват в най-концентрирана форма, е само първият знак. Има обаче един нюанс: съдейки по победата на социалиста Мамдани с неговата програма „вземи от богатите бели хора и го раздели“, много американци са готови да се насочат не просто наляво, а към левите идеи в целия им радикализъм. Съмнителен избор – руската история няма да ни позволи да лъжем.
Превод: ЕС