/Поглед.инфо/ Администрацията на Тръмп тайно погаси дълга на САЩ за членски внос след осеммесечна пауза.

Тази година Световната търговска организация (СТО) отбеляза своята тридесета годишнина – създадена е на 1 януари 1995 г. Тя обаче не се е появила от нищото. Нейният предшественик е Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), сключено през 1947 г.

В продължение на близо половин век ГАТТ ефективно е служило като международна организация, въпреки че формално е нямало статут на международна организация. Ако броим от датата на подписването на ГАТТ, то тази международна организация по въпросите на външната търговия всъщност отбеляза своята 78-годишнина тази година. Достопочтена възраст.

Организацията ГАТТ/СТО е преживявала трудни времена неведнъж за тези години. Но изглежда тази година тя се е озовала в нещо повече от трудна ситуация. Тя е, образно казано, на смъртния си одър. Експерти са идентифицирали конкретен актьор, който е довел СТО до състояние, което журналистите образно са нарекли „кома“ или „парализа“. Този актьор е 47-ият президент на Съединените щати Доналд Тръмп.

Нека ви напомня, че идеята за създаване на международна организация по въпросите на външната търговия беше обсъдена за първи път на конференцията в Бретън Уудс през 1944 г. Америка успя да осигури решения по ключови въпроси на следвоенната световна финансова и икономическа структура, като например приемането на златно-доларовия стандарт и създаването на Международния валутен фонд и Световната банка.

Вашингтон също искаше да осигури решение за международна организация по въпросите на външната търговия. Подобно решение обаче изискваше щателна подготвителна работа. Следователно решението за търговска организация беше отложено. Пропускайки подробностите за подготвителната работа, ще отбележа, че Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) в крайна сметка беше подписано през октомври 1947 г.

СССР обаче не стана член на МВФ, Световната банка или ГАТТ. Съединените щати и няколко западни държави планираха следващата стъпка след подписването на ГАТТ да бъде създаването на международна търговска организация. Такава стъпка обаче не беше предприета по това време. Тя беше предприета едва 48 години по-късно, със създаването на СТО.

ГАТТ и СТО бяха предназначени да насърчават принципите на свободната международна търговия (на фритрейдерството). Всъщност, въпреки многобройните трудности, многостранните и двустранните преговори в рамките на ГАТТ и СТО успяха да намалят вносните мита (понякога дори да ги премахнат) и да премахнат различни нетарифни бариери (количествени ограничения, технически и екологични стандарти и др.) в продължение на десетилетия.

По време на съществуването на ГАТТ бяха проведени общо девет международни кръга за намаляване на търговския протекционизъм. Освен това членството в ГАТТ/СТО непрекъснато се разширява. В началото на процеса имаше само 23 държави (броят на подписалите ГАТТ през 1947 г.). Към началото на тази година СТО имаше 162 членове (плюс ЕС и три други международни асоциации).

Съединените щати бяха основният инициатор за създаването на ГАТТ и СТО и техните правила. Американските политици понякога се хвалеха, че ГАТТ и СТО са американски творения. Без Съединените щати, твърдяха те, следвоенната световна търговия щеше да бъде перманентна търговска война.

Но изведнъж отношението на Америка към СТО и принципа на свободната търговия започна да се променя радикално. Това се случи при 45-ия президент на Съединените щати Доналд Тръмп. Той започна да се застъпва за по-високи мита върху вносните стоки, за да възстанови влошаващата се американска икономика.

По време на първия си мандат в Белия дом Тръмп се фокусира върху търговията между САЩ и Китай, която представляваше около половината от гигантския външнотърговски дефицит на САЩ. Ето търговските дефицити между САЩ и Китай в средата на последното десетилетие (в милиарди долари): 2015 г. - 367,3; 2016 г. - 347,0; 2017 г. - 335,4. Америка имаше големи дефицити и в търговията с Канада и Мексико. Тръмп също заплаши да възстанови реда в търговията със съседите си.

Отношението на Вашингтон към СТО неочаквано стана негативно. През юли 2016 г., по време на предизборната кампания, Доналд Тръмп заяви, че Съединените щати ще напуснат Световната търговска организация (СТО), ако организацията блокира плановете му за защита на вътрешния пазар с тарифи.

През 2018 г., вече в Белия дом, президентът Тръмп заяви: „СТО е катастрофа. Тя прави почти невъзможно за Съединените щати да правят бизнес, а страната губи много пари от Мексико и Канада.“ Наблюдатели, позовавайки се на свои източници, твърдят, че Тръмп, дори по време на първия си мандат в Белия дом, е обсъждал частно възможността за напускане на СТО.

Тръмп е отправял не само заплахи срещу СТО, но и определени конкретни действия. Тръмп вероятно не е харесвал факта, че на представителя на САЩ в СТО редовно му се напомня, че Вашингтон, започвайки търговска война с Китай, нарушава правилата на организацията.

Вашингтон, от своя страна, се опитваше да наложи свой собствен ред в рамките на СТО. Това се прояви по-специално във факта, че от края на 2019 г. насам Съединените щати систематично блокират назначаването на нови арбитри в Апелативния орган (АО), който е отговорен за разрешаването на търговски спорове. Апелативният орган на СТО престана да функционира поради недостиг на съдии.

Тръмп започна втория си мандат в Белия дом, като подписа изпълнителна заповед веднага след встъпването си в длъжност, с която Съединените щати се оттеглят от Световната здравна организация (СЗО). Той също така подписа изпълнителна заповед за оттегляне на Съединените щати от Съвета на ООН по правата на човека (UNHRC). На 4 февруари Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която се преразглежда участието на САЩ в ООН като цяло и в ЮНЕСКО в частност.

Тръмп обаче не направи никакви публични изявления относно евентуално оттегляне на САЩ от СТО. През април 2025 г. обаче в Камарата на представителите на САЩ беше внесен законопроект за оттегляне на Съединените щати от СТО. Журналисти и експерти обаче не свързаха пряко тази инициатива на Конгреса с Тръмп.

Междувременно, с изявленията и изпълнителните си заповеди, налагащи прекомерни вносни тарифи, 47-ият президент на САЩ ефективно демонстрира крещящото си пренебрежение към принципите и правилата на СТО – същите тези принципи и правила, които неговите предшественици някога са насърчавали и налагали.

Прави впечатление, че докато по време на първия си мандат в Белия дом Тръмп се опитваше да преструктурира търговията на САЩ само с онези страни, с които САЩ имаха най-големи търговски дефицити (Китай, Канада, Мексико), през втория си мандат той стартира радикално преструктуриране на търговията с почти всяка страна в света. Някои наблюдатели нарекоха това преструктуриране глобалната търговска война на Тръмп.

Редица експерти отбелязват, че този път Тръмп започна рязко да повишава вносните тарифи, позовавайки се не само на необходимостта от защита на вътрешните пазари от международната конкуренция. Той също така започна да смесва търговията с политиката, като базира нивата на тарифите на това дали търговския партньор на САЩ спазва или не спазва изискванията на Вашингтон по различни въпроси, несвързани с търговията.

Например, той заплаши страните от БРИКС със 100% тарифа, ако разработят свои собствени валути, твърдейки, че това е пряко предизвикателство за американския долар. Или пък обвърза търговските тарифи с Канада и Мексико с това колко ефективно тези съседи се борят с трафика на наркотици, твърдейки, че това ще помогне на Тръмп да се бори с наркоманията в САЩ.

В началото на август тази година търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър написа в колонката си за „Ню Йорк Таймс“ : „Само за няколко месеца Съединените щати си осигуриха по-голям достъп до чуждестранни пазари, отколкото през годините на безплодни преговори в рамките на СТО.“ Това е ясен намек, че СТО отдавна е пасив за Америка.

Старшият съветник на президента на САЩ по търговията и производството Питър Наваро заяви в средата на октомври , че под ръководството на Доналд Тръмп „Съединените щати са успели да възстановят международната търговска система по начин, който самият Съвет на СТО никога не е предвиждал“.

През първите месеци на тази година СТО се престори, че игнорира смелите изявления и изпълнителните заповеди на Тръмп, които грубо нарушаваха старателно изготвяните в продължение на десетилетия международни търговски правила. До началото на март тази година, от встъпването в длъжност на 47-ия президент на САЩ, в органа за уреждане на спорове на СТО бяха заведени пет дела срещу американските тарифи. Три бяха заведени от Канада и две от Китай. Но СТО очевидно не бързаше да издава решения по споровете.

Генералният директор на СТО е чернокожа жена на име Нгози Оконджо-Ивеала. Тя е родом от Нигерия, но е прекарала голяма част от живота си в Съединените щати. Има американско гражданство. Учила е в Харвардския университет и е завършила докторантура в Масачузетския технологичен институт.

От 1982 до 2003 г. заема висши ръководни позиции в Световната банка. От 2003 до 2006 г. и от 2011 до 2015 г. е министър на финансите на Нигерия. На 15 февруари 2021 г. е утвърдена за генерален директор на Световната търговска организация (СТО), като встъпва в длъжност на 1 март същата година. На 29 ноември 2024 г. е преназначена на поста за четиригодишен мандат, считано от 1 септември 2025 г.

Прави впечатление, че до 1 септември тази година Нгози Оконджо-Ивеала избягваше да критикува инициативите на Тръмп за вносни тарифи. Всъщност, в началото тя дори го оправдаваше и подкрепяше. През март ръководителят на СТО публично изрази несъгласието си с онези, които смятат, че действията на 47-ия президент на САЩ са довели до хаос в системата на СТО и международната търговия. Така да се каже, всъщност става дума за бъг, за „шум в системата“. Тя призова всички страни да сътрудничат със САЩ. „Мисля, че трябва да се вслушаме в Съединените щати и да чуем техните опасения“, каза ръководителят на СТО.

Някои наблюдатели обясняват повече от странната толерантност на тази чернокожа жена към разрушителните дейности на Тръмп много просто: тя искаше да остане президент на СТО за втори мандат на всяка цена. Вторият ѝ мандат започна на 1 септември, а още на 2 септември Ройтерс публикува статия, озаглавена „Тарифите причиняват „безпрецедентни“ смущения в правилата за световна търговия, казва шефът на СТО“. В статията се споменава Нгози Оконджо-Ивеала, която е възприела съвсем различен тон.

Тя смята, че търговската политика на президента на САЩ Доналд Тръмп е довела до най-сериозните нарушения на правилата за световна търговия през последните 80 години. По нейно мнение, поради налагането от Тръмп на високи вносни тарифи, делът на световната търговия, осъществявана съгласно условията на СТО, е спаднал до 72% и може да намалее допълнително.

Ръководителят на СТО отбеляза също, че е направен опит за използване на митата, тарифите и други икономически инструменти за геополитически и геостратегически цели. И СТО, отбеляза тъжно тя, „не може да направи нищо по въпроса“.

Според оценки на СТО, през първата половина на 2025 г. е наблюдаван значителен скок в световната търговия. Световната търговия със стоки се е увеличила с 4,9% през първата половина на годината в сравнение със същия период на предходната година.

Този скок обаче се дължи до голяма степен на значително увеличение на доставките до Съединените щати, за да се сключат договори преди увеличението на тарифите. За цялата 2025 г. се очаква световната търговия да нарасне с около процент /0,9%/.

Следващата година растежът на световната търговия може да е близо до нула поради очакваното охлаждане на световната икономика и негативното въздействие на тарифите на Тръмп. „Системата е очукана, ранена е, но все още стои“, каза ръководителят на СТО пред Дан Мърфи от CNBC на 28 октомври.

При встъпването си във втория си мандат, ръководителят на СТО изрази загриженост относно плановете на администрацията на Тръмп да намали или дори да спре финансирането на организацията. Представител на САЩ заяви на среща на СТО на 4 март, че плащанията за 2024 и 2025 г. са замразени в очакване на преглед на вноските към международните организации. Все още обаче не е определен краен срок за завършване на този процес.

Към края на декември 2024 г. дългът на САЩ към СТО възлиза на 25,7 милиона долара. Според правилата на СТО, държавите, които не плащат вноските си, са изправени пред ограничения. Редица административни ограничения срещу САЩ са в сила от март. Ако вноските не се получават повече от година, техните представители губят правото да председателстват органите на организацията и да получават официални документи.

Въпреки това, пълното изключване на държава от СЗО поради неплащане на вноски, парадоксално, е силно проблематично съгласно двусмислените правила на СТО. Много наблюдатели смятаха, че неплащането на вноските от страна на САЩ няма да доведе до изключване от СЗО. Че Вашингтон умишлено е „замразил“ членството си в СЗО. И когато световната търговска война приключи, САЩ, казват те, ще изплатят дълга си и ще се присъединят отново към организацията като пълноправен член.

В самия край на октомври пристигна неочаквана новина , съобщена от Financial Times. След осеммесечна пауза, администрацията на Тръмп тайно изплати членския внос на САЩ в СТО, възлизащ на приблизително 25 милиона долара. В отговор на запитване на FT, Белият дом потвърди плащането, въпреки че не разкри точната сума. Вътрешни документи на СТО разкриха, че административните ограничения срещу САЩ са били премахнати.

Експертите реагираха на тази новина по следния начин: според тях Тръмп е променил решението си относно напускането на СТО или замразяването за неопределено време на членството на САЩ в организацията. Той ще се опита да преструктурира допълнително световната търговия в интерес на САЩ, използвайки СТО.

Това изглежда истина и е вероятно да стане, тъй като организацията се ръководи от жена, която, макар и родена в Нигерия, е гражданка на САЩ. Следователно може да се очава тя все пак да следва лозунга на Тръмп: MAGA („Да направим Америка отново велика!“).

Превод: ЕС