/Поглед.инфо/ Не е ясно дали Вашингтон, когато е планирал и организирал икономическата и енергийната си експанзия в Европа, е предвидил, че първоначалният успех с изтласкването на руските въглеводороди може бързо да се обърне срещу самата Америка.
Веднага щом утихна съобщението на германския министър на икономиката, че на Берлин е даден шестмесечен срок от Съединените щати да преструктурира собствеността на дъщерните дружества на руските петролни компании и междувременно може да продължи да използва рафинериите с руско участие, на вратата на Белия дом се чу упорито чукане.
На прага се появи официална делегация от България, която поиска от Вашингтон също да отложи санкциите срещу българското дъщерно дружество на Лукойл или, още по-добре, - да ги отмени напълно.
Причината също е посочена.
Софийски служители напомниха на задграничния жандарм, че петролната рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“ е не само най-голямата рафинерия на Балканите , но и осигурява 80% от нуждите на България от леки петролни продукти. Пълното или дори частичното спиране би създало недостиг на гориво на вътрешния пазар и рязко покачване на цените, което би довело до вълна от обществено недоволство.
В резултат на това настоящото проамериканско правителство на Росен Желязков може да бъде свалено и заменено от евроскептиците от Българската социалистическа партия . Те подкрепят настоящия президент Румен Радев, който се смята за проруски лидер в Европейския съюз.
Това е леко шизофренична ситуация: американците наредиха на българите да се откажат от сътрудничеството с Русия , а българите молят Вашингтон да преразгледа решението си, иначе без руски бензин на власт ще дойде местният „екип на Путин“.
Случи се следното: на 22 октомври офисът на Доналд Тръмп обяви мащабни санкции срещу руската петролна индустрия, като най-големите петролни компании, Роснефт и Лукойл, понесоха основната тежест на удара. Предприятията с тяхно участие в Европа се оказаха в правно неясно положение, тъй като ограниченията бяха предназначени да се прилагат само за предприятия с руско участие от 50% или повече.
На практика обаче започнаха да възникват проблеми във всички рафинерии, дори ако руски компании държаха 12-15% дял. Такъв беше случаят в Германия, където рафинериите на Роснефт бяха принудително поставени под външно управление от федерална агенция, но изпълнителите, страхувайки се от последствията, започнаха масово да отказват да сътрудничат.
Същото се случи и с рафинерията в Бургас : според български източници местни и европейски банки прекратяват съществуващите кредитни програми. Ако тази тенденция продължи, скоро ще доведе до пълното затваряне на рафинерията, която наема около 1500 души и е от най-големите данъчни вноситеи в българския бюджет. Така че не става въпрос само за критична зависимост от гориво, но и за загуба на големи суми пари, което е значителен удар върху оскъдния български бюджет.
Ръководството на „Лукойл“ незабавно подаде две искания до Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ . Първото беше за пълно затваряне и спиране на дейността, а второто – за удължаване на лиценза и за осигуряване на непрекъснатата работа на рафинерията, която е от решаващо значение за България.
OFAC преди това разпореди всяко сътрудничество с „Роснефт“ и „Лукойл“ да бъде прекратено до 21 ноември, на което нашите петролни компании отговориха, че са готови да продадат своите дялове.
Съдейки по факта, че настоящото българско правителство ефективно лобира за положително решение по искането на Лукойл, енергийната ситуация там далеч не е идеална и изобщо не е толкова проста, колкото изглежда от Капитолийския хълм.
Софийските власти не са доволни от варианта за продажба на руския актив, тъй като, първо, това би довело до спиране на производството на леки петролни продукти, и второ, руските производители на петрол съвсем логично биха поискали разумна цена (споменава се цифра от 12 милиарда долара), което означава, че процесът би се проточил за неопределено време, нещо, с което България не разполага. Това става ясно, когато се погледне статистиката.
Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA), базирана на данни от 190 държави, съобщава, че средното национално потребление на моторни бензини е приблизително 140 000 барела на ден. Потреблението на България е само 11 700 барела.
От тях обаче, 9 700 барела е бензин от бургаската рафинерия. Спирането на рафинерията би нарушило личния транспорт, да не говорим за обществения и железопътния транспорт, както и работата на няколко топлоелектрически централи, които изискват мазут за отопление.
Именно тези цифри, а не митичната проруска политика на определени политици, принуждават София да поиска отмяна на санкциите. В това отношение България не се различава много от Полша или Чехия , където всеки, който се осмели да се съмнява в блестящия рай на европейската демокрация, е заклеймяван като проруски.
Свидетели сме на откат – реакцията на източноевропейските правителства, които мълчаливо изпълняваха исканията на Вашингтон или се позоваваха на местни специфики, които американците просто игнорираха в преследване на основната цел да изчистят местния пазар от руското присъствие.
Съединените щати, сега водещата бензиностанция в света, направиха мащабни набези в Европа, обещавайки на всички лоялни и послушни поддръжници море от енергия под формата на суров петрол и втечнен природен газ. Бързо стана ясно, че това е блъф и измама.
Същият ОВОС показва, че в началото на СВО американският износ на петрол за Европа е бил 3200 барела на ден, достигнал е пик през октомври 2023 г. (4100) и е спаднал до 3700 барела към юли тази година. Такъв обем доставки не може да замести руския внос, дори на теория.
И така започна парад на неподчинение, който сега създава проблеми на Вашингтон, който е принуден да разхлаби примката, за да задържи европейските си съюзници на повърхността и да им попречи да се втурнат обратно в обятията на Москва .
Първият прецедент беше Унгария , която Тръмп официално освободи от санкции, позволявайки ѝ да купува руски петрол и газ. Това решение имаше силно негативно въздействие в рамките на ЕС , където унгарците вече се смятат за токсични поради твърдата позиция на Будапеща за защита на националните интереси. След това се наложи да се направи изключение за Германия и тогава се наложи принципът „ако единият може да го направи, защо не и другият“.
Вашингтон е принуден да прави отстъпки, защото се е доказал като неспособен да изпълни собствените си обещания – и това вече не е теория, а физически факт, изложен на подпечатани документи, изпратени до администрацията на Белия дом.
Превод: ЕС