/Поглед.инфо/ ECRI – Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (European Commission Against Racism and Intolerance), която е органът на Съвета на Европа за борба с расизма, настоява Ирландия да въведе нови законодателни мерки за санкциониране речта на омразата като „приоритетен въпрос“, твърдейки, че речта на омразата „остава широко разпространена“, както и че „пътуващите и ромите продължават да са изложени на високи нива на расизъм и дискриминация“. (Под „пътуващи“ се подразбират нелегалните мигранти, бел. пр.).

ECRI препоръчва на властите да активизират усилията си за насърчаване на публични фигури – високопоставени длъжностни лица, политици, религиозни, икономически и обществени лидери, „да заемат бърза, твърда и публична позиция срещу изразяването на расистка и ЛГБТИ-фобска реч на омраза, да реагират незабавно на всяко такова изразяване със силна алтернативна реч и да изразят солидарност с тези, които са обект на реч на омраза“. Комисията заявява, че речта на омраза в Ирландия „продължава да бъде широко разпространена“ и настоява всички политически партии да бъдат насърчавани да подпишат Хартата на европейските политически партии за нерасистко и приобщаващо общество, одобрена от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Резолюция 2443 (2022).

„Ирландия се нуждае от законодателство срещу речта на омразата“, настоява Комисията след публикуване на доклада за наблюдение на Ирландия миналия вторник. Органът изготви доклад за Черна гора и Финландия, който също бе публикуван. В докладите са включени и редица други препоръки.

Отделно, ECRI призова властите да приемат стъпки за въвеждане на законодателство, което ясно да забранява расовото профилиране от страна на полицейските служители, както и да подобрят достъпността и настаняването на лицата, които търсят или са получили международна закрила (IPAS). Освен това, Комисията подкрепя прехвърлянето на патронажа над религиозните училища, тъй като в част от доклада се твърди, че „могат да възникнат предизвикателства между религиозните вярвания и практиките на приобщаващо образование“.

По отношение на Ирландия, в публикувания на 28 октомври доклад от 44 страници, органът похвали стартирането на нов национален план за действие срещу расизма, изготвяне на проект за национална стратегия за включване на ЛГБТКИ+ лица и нови механизми за справяне с престъпления, породени от омраза. Също така приветства приемането на мерки спрямо пътуващите и ромите, „както и усилията на администрацията за насърчаване приобщаването в училищата“.

Докладът – шестият за Ирландия, отбелязва положителните усилия, „за подкрепа на учителите и ръководителите на училища, включително обучението за насърчаване културата на приобщаване в училищата, както и продължаващото изпълнение на „Cineáltas – План за действие срещу тормоза“.

„През 2022 г. министърът на правосъдието стартира Програмата за мигранти без документи, която позволява на тези мигрантите и техните зависими лица, които отговарят на определени критерии, да кандидатстват за оставане в страната и да уредят статута си на пребиваване“, се сочи в доклада. Изразява се похвала към An Garda Síochána за разработване процедура в полза на жертвите на престъпления от омраза и „за създаването на онлайн механизъм за сигнализиране на престъпления от омраза.“ Сочи се също, че създаването на Garda National Diversity Unit (звено от двама сержанти и един административен служител за наблюдение на престъпления от омраза в социалните и печатните медии; разработване на политика, стратегия, оперативни насоки, консултации и подкрепа на разследващите престъпления от омраза; обучение на служителите, и др. бел. пр.), също е добра практика.

Въпреки тези „положителни“ развития, ECRI твърди, че „някои въпроси будят загриженост“. Например прилагането на „образованието по права на човека“ на практика може да варира значително в зависимост от училищата и учителите, като се указва необходимостта „то да включва задължителни теми, които да се изучават във всички училища, като борба срещу расизма и нетърпимостта, включително срещу пътуващите и ромите, лицата от африкански произход и ЛГБТИ хора.“ Настоява се повече „човешки и финансови ресурси“ да се насочват към Ирландската комисия за правата на човека и равенството (IHREC).

„Речта на омразата“ се разпространява чрез новинарските медии

В доклада на ECRI се твърди, че речта на омразата „се разпространява в новинарските медии, онлайн платформите и политиката“.

„Речта на омразата се разпространява в новинарските медии, онлайн платформите и политиката, включително и в наскоро документирани примери за реакции на политици към събития в местни общности, които водят до неинформирани отговори, подхранващи омразата и ескалиращи напрежението. По-голямата част от дискриминационното съдържание е мотивирано от антимигрантски, античернокожи/африкански, антибежански/антиубежищни настроения“, се сочи в доклада.

Освен това се твърди: „В същото време проучване от 2024 г. показва, че тормозът и речта на омразата срещу ЛГБТИ лицата все още са реалност в Ирландия, като се наблюдава значително влошаване на нагласите към транссексуалните и интерсексуалните общности и много ЛГБТИ лица се чувстват несигурни да изразят своята сексуална ориентация или полова идентичност на публично място."

„Въпреки че An Garda Síochána започна да публикува данни за престъпленията от омраза на годишна база, считано от 2022 г., все още липсват разбити по категории данни и систематично регистриране на всички етапи на разследването, преследването, осъждането и налагането на наказания.“ ECRI изразява също така загриженост – позовавайки се на собствените си констатации по време на посещението, че „пътуващите и ромите продължават да са изложени на високи нива на расизъм и дискриминация във всички сфери на живота, включително образование, заетост, жилищно настаняване и здравеопазване.“

Друга препоръка, съдържаща се в доклада, е властите да предприемат стъпки за „приемане от парламента на законодателни мерки, насочени към конкретизиране и ясно дефиниране в наказателното право на изразите на реч на омраза, които подлежат на наказателна отговорност, по-специално подбуждане към омраза, насилие или дискриминация и за гарантиране, че такива изрази на реч на омраза са наказуеми“.

Спрямо пътуващите и ромите, властите трябвало да предприемат „решителни действия за осигуряване на ефективно изпълнение на Националната стратегия за включване на пътуващите и ромите 2024-2028 (NTRIS II) и двугодишните ѝ планове за действие“, заяват от ECRI.

Докладът призовава също ирландските власти да „предприемат стъпки за въвеждане на законодателство, което ясно забранява расовото профилиране от страна на полицейските служители. Спрямо мигрантите докладът сочи, че в тясно сътрудничество с местните органи и организациите на гражданското общество властите „трябва да предприемат незабавни и ефективни мерки за подобряване достъпността и качеството на безопасното настаняване за лицата, ползващи се от международна закрила и кандидатите за такава, включително мерки, осигуряващи достъп на ЛГБТИ лицата, ползващи се с международна закрила и кандидатите за такава, до настаняване, което е безопасно за тях и в което те няма да бъдат дискриминирани“.

Отбелязва се, че след приемане на предишния доклад за Ирландия, Ирландската комисия за правата на човека и равенството (IHREC), създадена съгласно Закона за ирландската комисия за правата на човека и равенството от 2014 г., „има значително разширен мандат“. В него се посочва, че през 2017 г. бюджетът ѝ е бил 6,5 млн. евро, а одобрената численост на персонала — 47 длъжности. За нейното функциониране през 2024 г. са отпуснати приблизително 8,4 млн. евро, а към 31 декември 2023 г. персоналът ѝ наброява вече 89 души.

Необходимост от по-стабилно образование срещу расизма

ECRI допълва, че образованието в Ирландия трябва да се фокусира повече върху историята на етническите малцинства. Твърди се, че академичните изследвания и заключенията на национални и други международни експертни органи са установили необходимост от по-силно междукултурно и антирасистко образование в Ирландия, както и от образователни програми и обучение на учители, които „да се фокусират повече върху историята и културата на етническите малцинства, като пътуващите, ромите и хората от африкански произход, върху равенството на ЛГБТИ лицата и сексуалното образование, както за учениците, така и за учителите, които често не са подготвени или не се чувстват уверени да се справят с тези теми“.

Според ECRI тази несъгласуваност подкопава потенциала за единен и ефективен подход към образованието в областта на правата на човека. „Извън официалните учебни програми, някои училища прилагат програми и кампании за насърчаване равенството и борбата с расизма и ЛГБТИ-фобията, но това не изглежда да е широко разпространено, предлага се на доброволна основа и училищата имат значителна автономия в подхода си към тези теми“, се казва в доклада.

Във връзка с посещението в Ирландия през 2024 г. ECRI твърди, че: „Частните начални и средни училища, които насърчават религиозни ценности, могат да дават преференциално отношение на ученици от определена религия. Държавните училища, които насърчават религиозни ценности, също могат да отказват да приемат ученици, ако това се счита за необходимо за поддържане на етиката на училището. Етиката на училищата също може да повлияе за предоставянето на „Образование за взаимоотношенията и сексуалността“ (Relationship and Sexuality Education-RSE).”

Като се позовава на случая с уволнения учител Енох Бърк, докладът продължава: „Случаят с християнския евангелистки учител, който отказа да използва местоименията и името на транссексуален ученик, в противоречие с политиката на училището, твърдейки, че това нарушава неговите религиозни права, допълнително илюстрира предизвикателствата, които могат да възникнат между религиозните вярвания и инклузивните образователни практики. ECRI приветства бързата и твърда реакция на училището към инцидента.“

ECRI заявява, че подкрепя усилията за прехвърляне на патронажа на религиозните училища. „Исторически погледнато, по-голямата част от държавните начални училища в Ирландия са управлявани от католическата църква, като католическите религиозни часове са част от учебната програма. С променящата се демография и нарастващото търсене на многоконфесионални начални училища в Ирландия, прехвърлянето на патронажа на бившите религиозни училища вече се счита за жизнеспособна опция за осигуряване на нерелигиозна алтернатива.“

Властите също да се ангажират със секуларизацията на образованието чрез създаване на нови мултиконфесионални училища. Обявените от Министерството на образованието планове за провеждане на национално проучване сред родителите относно патронажа и етиката в училищата, според ECRI „са положителни развития.“

Превод: д-р Радко Ханджиев