/Поглед.инфо/ Федералният резерв се оказва притиснат между „лошо“ и „наистина много лошо“.

На 30 октомври тази година Федералният резерв реши на заседанието си да намали основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 3,75-4% годишно. Това е второто намаление на лихвения процент тази година при Доналд Тръмп, 47-ия президент на САЩ; предишното беше през септември, също с 25 базисни пункта.

Писал съм многократно, че още от първия си ден в Белия дом Тръмп започна да настоява Джером Пауъл, ръководителят на Федералния резерв, да намали основния лихвен процент. Тръмп се нуждаеше от това предимно, за да намали огромните бюджетни разходи за обслужване на националния дълг на САЩ. Тръмп понякога прибягваше до заплахи да отрови председателя на Фед и да го принуди да подаде оставка. Джером Пауъл едва реагира на тези заплахи.

Струва ми се, че двете намаления на лихвите от Фед бяха продиктувани не толкова от заплахите на Тръмп, колкото от опасения, че американската икономика може да изпадне в сериозна криза. А решението за понижаване на лихвите беше продиктувано не от Тръмп, а от „господарите на парите“ – банкерите, основните акционери на частния Федерален резерв на САЩ.

Някои анализатори и експерти разглеждат двете намаления на лихвените проценти от Федералния резерв едва ли не като обрат в цялостната парична политика на Федералния резерв. Те заявяват, че е започнал преход от така нареченото количествено затягане (QT) към количествено облекчаване (QE). Никой все още не може да каже колко дълго ще продължи тази фаза на QE. Но въз основа на предишния опит на Федералния резерв може да се предположи, че тя може да продължи с години.

Важен елемент от политиката за количествени облекчения обаче е не само понижаването на основния лихвен процент, но и увеличаването на паричното предлагане в икономиката. На 6 ноември Financial Times публикува статия „Неизбежната политика на прекратяване на количественото затягане“. Авторът Андрю Уифин пише:

„Федералният резерв тихомълком прекрати програмата си за количествено затягане и ние трябва да сме доволни от това. На октомврийското заседание на Фед председателят Джером Пауъл заяви, че „има малка полза от по-нататъшното намаляване на баланса“, който ще бъде замразен на 1 декември.“

Само преди няколко години термините „количествено облекчаване“ и „количествено затягане“ се използваха както в международните, така и в руските медии. След това изчезнаха напълно. И мнозина забравиха какво означават. Нека ви напомня.

Количественото облекчаване (QE) е форма на парична политика, при която централната банка закупува финансови активи (държавни и корпоративни облигации и др.), за да увеличи паричното предлагане. Това е нетрадиционен инструмент, използван, когато традиционните мерки се провалят. Терминът, във връзка с политиката на Федералния резерв на САЩ, е въведен в разгара на световната финансова криза през 2008 г.

Тогава Федералният резерв започва да налива пари в американската икономика, като закупува американски държавни ценни книжа – облигации и менителници. Наред с растежа на паричното предлагане, активите на Федералния резерв също се увеличават.

На 29 октомври 2014 г. на пленарно заседание на Федералния резерв на САЩ е обявено пълно прекратяване на операциите на финансовия пазар, което се счита за официална дата на намаляване на количественото облекчаване в страната. Поради инерция обаче, паричното предлагане и активите на Федералния резерв продължават да нарастват.

Докато активите на Федералния резерв са били малко над 800 милиарда долара в края на 2007 г., до 2017 г. те са се приближили до 9 трилиона долара. В течение на десетилетието активите на Федералния резерв са се увеличили с порядък и съответно паричното предлагане в долари също е нараснало с порядък.

Продължителната практика на количествени облекчения се превърна в постоянен източник на инфлация, а също така имаше леко отслабване на долара спрямо други валути (въпреки че отслабването би било много по-тежко, но много западни страни също прилагаха количествени облекчения, смекчавайки негативното въздействие).

Също така, благодарение на евтините (почти безплатни) пари, множество зомби компании (по същество ефективно фалирали компании, които редовно запушваха дупките си с нови кредити и пари назаем) се задържаха на повърхността. Балоните на фондовия пазар бяха надути от големите и изключително големи корпорации и др.

Благодарение на количествените облекчения, цената на биткойн, други частни цифрови валути и различни цифрови активи започна да се надува диво. С други думи, цялата икономика беше изкуствено надута, създавайки илюзията, че производството расте. Но количествените облекчения произвеждаха само „пяна“.

Около 2017 г. Федералният резерв обяви, че ще възстанови реда в паричната система на САЩ чрез количествено затягане (QT). Това означаваше затягане на паричното предлагане и намаляване на активите на Фед. Между другото, Федералният резерв започна да използва термина „икономическо прегряване“. Те твърдяха, че QT води до „прегряване“ на американската икономика, докато QЕ ще я „охлади“.

Ето как Джулиан Картър опровергава и двете политики на количествени облекчения в публикацията си „Защо количественото затягане на Федералния резерв неизбежно ще се провали“: „Какво е количествено затягане (QT) (и защо всички лъжат за него)? Нека да изясним това.

Повече от десетилетие Федералният резерв (и други централни банки) се занимаваха с „количествено облекчаване“ (QE). Това е стерилен термин за див купон. Те отпечатаха трилиони долари от нищото и ги използваха за закупуване на облигации, изпращайки цените на активите – акции, недвижими имоти, криптовалути, всичко – стремглаво в небесата.

Разбира се, беше забавно. Всички се чувстваха богати. Сега обаче вече имаме махмурлука: неконтролируемата инфлация. Така че Федералният резерв трябва да „направи нещо“. И едиственото „нещо“ - това е количественото затягане (QT).“

Количественото затягане (QT) ще бъде осъществено предимно чрез прекратяване на покупките на нови ценни книжа от Федералния резерв. Обратното изкупуване на ценни книжа, държани от Министерството на финансите в баланса на Федералния резерв, води до получаване на главницата на дълга от Федералния резерв.

Този доход няма да бъде реинвестиран в нови ценни книжа, както беше преди (т.е. няма да има замяна на стари ценни книжа с нови). Възможна е и продажба на непогасени дългови ценни книжа, което допълнително намалява баланса на Федералния резерв и общото парично предлагане.

QT включва и регулиране на лихвения процент по резервите на търговските банки – промяна на лихвените проценти, плащани по резервите, които банките държат във Федералния резерв. Чрез повишаване на тези лихви централната банка насърчава търговските банки да държат резервите си, вместо да ги отпускат назаем, което допълнително намалява паричното предлагане.

Разбира се, количественото облекчаване (QE) е много по-лесно за Федералния резерв и по-приятно за почти всички потребители на пари. Може да се сравни с приятна разходка по хълм. От друга страна, количественото затягане (QT) изискваше много усилия от страна на Федералния резерв и беше голям източник на дискомфорт за всички потребители на пари. Все едно се изкачваш по стръмна планина. И много хора могат да паднат от тази планина и да се провалят в бездната.

Федералният резерв следваше политика на количествено затягане (QT) от 2017 до 2019 г. и от 2022 до 2024 г. През 2020-2021 г., поради пандемията от COVID-19, Федералният резерв беше принуден рязко да прекрати QT и да се върне към количественото облекчение (QE). Като цяло, периодът на QE продължи приблизително 12 години, докато периодът на QT продължи по-малко от шест години.

Днес балансовата сума на Фед (или стойността на неговите активи) е приблизително 6 трилиона долара. Това означава, че е намаляла само с една трета от пика си. Виждаме, че макар да е лесно да се пусне джина от бутилката, е почти невъзможно да се върне обратно.

Федералният резерв се оказва хванат между „лошо“ и „наистина лошо“. Избор между заплахата от инфлация и заплахата от рецесия. И не знае кое е по-опасно. И затова и редува QE и QT. Някои експерти обаче смятат, че QE се превръща в „норма“, а QT е просто „въздишка“, кратка пауза за „охлаждане“ на прегрята икономика. Ето какво мисли Джулиан Картър, цитиран по-горе, за QT:

„Количественото затягане е великият, необходим спектакъл на нашето време. Те трябва да се преструват, че се борят с инфлацията, защото са я причинили. Трябва да се преструват, че контролират ситуацията. Но не е така. Не могат. Системата е пациентът, а „лекът“ е отровата. Те ще затягат, докато пациентът не изкрещи, и след това ще обърнат курса. Запомнете думите ми. Печатната машина сега просто се охлажда. Не е счупена.“

Нека ви напомня, че през 20-те години на миналия век американската икономика преживяваше това, което сега се нарича „прегряване“. И от пролетта на 1928 г. Федералният резерв започна да затяга гайките, като систематично повишаваше лихвените проценти.

Вярно е, че тогавашният председател на Фед, Рой А. Йънг, все още не познаваше термина „количествено затягане“. Това кулминира в паника на Нюйоркската фондова борса през октомври 1929 г. Тази паника предизвика най-дълбоката икономическа криза на миналия век, първо в Съединените щати, а след това и в други страни.

Очевидно настоящият председател, Джером Пауъл, усети, че американската икономика е на ръба на колапса, както беше през 1929 г., и затова се въздържа от използването на количествено облекчаване.

Нека се върна към статията на Андрю Уифин във Financial Times. В нея се отбелязва, че от 1 декември тази година „Фед ще реинвестира постъпленията от обратното изкупуване на държавни облигации на стойност 4 трилиона долара в краткосрочни бонове и ще продължи да изкупува ипотечни облигации както обикновено, като също така реинвестира постъпленията в краткосрочни бонове“.

Това означава, че Федералният резерв ще поддържа баланса си на сегашното си ниво от приблизително 6 трилиона долара. Джером Пауъл не е дал никакви обещания или дори намеци за намаляване на баланса на Фед и следователно на паричното предлагане. Както отбеляза авторът на статията, обявено е само „замразяване на намаляването на баланса на Фед“.

Предвид това, не бих прибързал да заключа, че паричната политика на Федералния резерв е започнала да се насочва към количествено облекчаване. Има обаче основания да се смята, че Федералният резерв няма да може да поддържа баланса си на 6 трилиона долара за дълго. Признаците за предстояща рецесия са твърде ясни. На 2 декември, в интервю за CNN, министърът на финансите Скот Бесент призна, че жилищният сектор и някои други сектори на американската икономика вече са в рецесия.

Между другото, дори самият председател на Федералния резерв не изключи възможността „замразяването на баланса“ да не е единственият вариант. На 31 октомври Джером Пауъл заяви: „В един момент резервите трябва да започнат постепенно да се увеличават, за да съответстват на размера на банковата система и икономиката.“

Някои експерти смятат, че „замразяването на баланса“ ще бъде краткотрайно. Според Марко Казираги от Evercore ISI, Федералният резерв ще забави разширяването на портфолиото си от държавни ценни книжа от началото на следващата година, а балансът на Федералния резерв ще нараства с 20 милиарда долара на месец.

Това означава, че количественото облекчаване ще започне не на 1 декември тази година, а вероятно на 1 януари следващата година. Като спаси Америка от рецесия, Федералният резерв ще изостри други проблеми и заплахи. Разбира се, най-очевидният от тях е инфлацията. Възможно е и по-нататъшно отслабване на щатския долар.

Превод: ЕС