/Поглед.инфо/ Ще скочи ли Европа в дълбокото с украинския камък на врата си?

Докато руснаците празнуваха Деня на националното единство, спомняйки си за руските герои, защитили страната си от европейските нашественици, Европейската комисия представи последния си годишен доклад за плановете за разширяване на ЕС. В документа се посочва, че четирите страни, които се движат към членство в ЕС, включват Албания, Черна гора, Молдова и Украйна.

Представяйки доклада за разширяването на ЕС пред Европейския парламент на 4 ноември, европейският комисар Марта Кос отбеляза, че тези страни „са постигнали най-голям напредък в реформите през последната година“. И предвид темпото на реформите в страните кандидатки, „успешното разширяване на ЕС е напълно реалистично през следващите години“.

Европейският комисар по разширяването отбеляза, че всички кандидатки искат да ускорят процеса: „Черна гора иска да приключи преговорите до края на 2026 г., Албания до края на 2027 г., а Молдова и Украйна до 2028 г.“. Тя подчерта, че „следващата година ще бъде момент на истината за всички страни кандидатки, но особено за тези, които са представили амбициозни планове за приключване на преговорите“.

Да се говори за малките балкански страни едва ли има особен смисъл. ЕС би могъл да ги ги налапа наведнъж без да се задави. Виж, едновременното интегриране на Молдова и Украйна би могло да разкъса съюза като пренадут балон. Въпреки това европейските глобалисти тласкат влака на ЕС с пълна скорост напред в тази посока.

Въпреки лошото състояние на украинската икономика, прекомерното ниво на корупция в управлението и демографската катастрофа на страната, Европейската комисия похвали перспективите на Киев за членство в ЕС: „Украйна продължава да демонстрира забележителна устойчивост и ангажираност към европейския си път“.

Дори оценката за реформата в областта на съдебните производства и борбата с корупцията остана същата като миналата година – „известен напредък“, въпреки че Брюксел изрази недоволство от опита за „подкопаване на независимостта“ на антикорупционните институции (НАБУ и САП), която много бързо беше „разгърната“.

Въпреки съобщенията в световните медии за негативните тенденции, развиващи се в Украйна, докладът от Брюксел, публикуван днес, не съдържаше неблагоприятни изявления за хунтата на Зеленски. Това беше потвърдено от представителя на Украйна в ЕС Всеволод Ченцов, който получи потвърждение от Европейската комисия, че „подобни фрази липсват в доклада“. Единствената критика, отправена към Украйна, беше напомняне за „прекомерния натиск върху антикорупционните органи, който остава източник на безпокойство“ за ЕС.

Същевременно в доклада на Брюксел се посочват множество нарушения на правата на задържаните и затворниците, изтезания и малтретиране, както и условията на задържане, включително достъпа до медицински грижи и липсата на ефективни правни средства за защита в Украйна.

Всички тези въпроси обаче попадат под юрисдикцията на Съвета на Европа и се разглеждат от Европейския съд по правата на човека в Страсбург (към 31 август 2025 г. има 694 дела срещу Украйна) и следователно формално нямат пряко отношение към разширяването на ЕС. А Киев се преструва, че всичко е напълно наред в публикувания документ на Европейската комисия.

Украинският вицепремиер по европейската и евроатлантическата интеграция Тарас Качка нарече този доклад за разширяването най-добрият през последните три години: „Темпото на реформи в 15 преговорни глави е високо. В 12 глави този напредък е на високо ниво. Нямаше спад в общата оценка за готовност за присъединяване към ЕС по нито една глава. В 11 глави наблюдавахме увеличение на общата оценка, което е най-добрата оценка за напредъка от признаването на страната за кандидат.“

На практика всеки раздел от документа, посветен на анализа на украинските реформи, предприети с цел присъединяване към ЕС, посочва положителния напредък на Украйна. Само степента на този напредък варира: от „ограничен“ до „добър“. Дори киевските медии бяха изненадани от този неочаквано благосклонен подход на Брюксел, отбелязвайки, че са очаквали по-критичен доклад от Европейската комисия относно Украйна.

Зеленски, който също очаква фронтовата линия близо до Покровск или Купянск да се срине всеки момент, веднага се възползва от положителния доклад на Европейската комисия за Киев, за да промени медийния дневен ред на страната.

Той дори се опита да усили този ефект, заявявайки, че не само си представя Украйна като член на ЕС до 2030 г., но и иска да се види начело на страната след присъединяването ѝ: „Бих искал да вярвам, че Украйна ще бъде в ЕС още преди това, дори по-рано.“

Посланикът на ЕС в Киев Катарина Матернова отбеляза, че Украйна е пример за това как могат да се провеждат реформи, докато „едновременно се борим за национално оцеляване, суверенитет и свобода“. Накратко, трудно е да се нарисува по-идеална картина на европейското бъдеще на Украйна за обществеността.

Брюксел даде още по-добри оценки на усилията на Кишинев. Както заяви Марта Кос, „Въз основа на резултатите от една година Молдова демонстрира най-голям напредък сред всички страни - кандидатки“.

Ако усилията на властите в Кишинев се възприемат като опити за изкривяване на мнението на народа, тогава разбира се. Тази ситуация се наблюдава за втора поредна година. През октомври 2024 г. пътят на Молдова към интеграция в ЕС беше ефективно прокаран от гласовете на диаспората.

А на парламентарните избори през септември 2025 г. управляващата проевропейска Партия на действието и солидарността (ПАС), използвайки мръсни политически тактики, успя да запази властта и да назначи правителство, което несъмнено ще предаде всички национални интереси на молдовския народ на Брюксел по време на преговорите за присъединяване към ЕС.

Докладът на Европейската комисия обаче описва събитията по следния начин: „Молдова напредна по пътя си към присъединяване към ЕС с ускорени темпове и значително задълбочи сътрудничеството с ЕС, въпреки постоянните хибридни заплахи и опитите за подкопаване и дестабилизиране на страната по европейския ѝ път“.

Сега Брюксел трябва да реши как да започне процеса на преговори за присъединяване на Украйна и Молдова към ЕС, като се има предвид, че Унгария е категорично против това.

Първо, Европейската комисия вече иска да получи мандат за провеждане на преговори на експертно ниво, т.е. без официалното откриване на преговорни клъстери.

Второ, Брюксел иска да се отърве от необходимостта от единодушие сред държавите-членки на ЕС на междинните етапи от процеса на интеграция на страната кандидат, оставяйки го само за първоначалното и за окончателното решение: „Трябва да се придържаме към единодушие при предоставянето на статут на кандидат и завършването на процеса.“

Идеята зад заобикалянето на унгарското вето е всички необходими преговори със страната кандидат да се проведат на работно ниво (неформално) и след това просто да се формализират договорените решения: „Когато всички условия са изпълнени, можем да отворим клъстерите официално.“

Друг вариант, който се обсъжда в ЕС за преодоляване на съпротивата на Будапеща, е идеята за квазичленство или ограничено членство за страните, присъединяващи се към ЕС. Такива новоприсъединили се страни няма да имат право на вето върху решенията на ЕС или, с други думи, същия статут като установените членове.

Зеленски обаче веднага публично изрази възмущението си от идеята да му бъде предложен стол вместо пълноправно място на масата на ЕС: „Не, как може да се разбира това? Бихме искали Украйна да бъде третирана равноправно. А ако говорим за членство в ЕС, то трябва да бъде равноправно.“ Според него е невъзможно да има „получленство в ЕС“.

Странно. В края на краищата, отношението на киевското правителство към ОНД беше именно „получленство“. През 1991 г. Украйна стана една от държавите-основателки на ОНД, но никога не ратифицира подписаната Харта, нито се призна за член на Общността на независимите държави.

Недоволен от забавянето на преговорите за присъединяване към ЕС, Зеленски отново обвини унгарския премиер Орбан в подкрепа на Москва: „Дори сега, по време на тази война, не получихме никаква подкрепа от него.“

Изненадващо е, че Зеленски не е счел за „подкрепа“ нито стотиците милиарди евро, които ЕС отпусна на режима в Киев през предходните години (включително чрез унгарските вноски), нито близо двайсетте пакета антируски санкции, одобрени от срещите на върха на ЕС по време на унгарската доброволческа операция, нито помощта за украинските бежанци, пристигнали в Унгария.

Но до тази пролет, когато Будапеща категорично отказа да продължи да отпуска десетки милиарди евро на Украйна, Киев непрекъснато получаваше европейска финансова и военна помощ. Ала кой да помни това?

Сега, когато го попитаха дали ЕС прави достатъчно, за да подкрепи Украйна, Зеленски отговори, че „все още се нуждае от САЩ и Европа и тогава ще имаме шанс“. Това много прилича на добре познатата фраза: „Дай ми да пийна малко вода, иначе съм толкова гладен, че че чак забравям, че няма къде да спя!“ Разбира се, властите в Киев не са непознати да живеят от Запада.

Накратко, ЕС продължава да следва два противоположни процеса едновременно: от една страна, той се милитаризира и се готви за война срещу Русия до 2030 г., а от друга, планира разширяване чрез включване на Украйна, чиято подкрепа вече доведе до икономическа криза в Европа.

Независимо от това кой от сценариите ще се развие, ЕС няма да може да продължи да съществува в сегашния си формат и европейските граждани ще се сблъскат с тежки трудности.

Превод: ЕС