/Поглед.инфо/ Под прикритието на „борбата с дезинформацията“ светът върви към епоха, в която свободното слово ще се разрешава, само ако е „политически правилно“.

Днес цензурата вече не идва с полицейска палка, а с алгоритъм. Либералният елит, облечен в езика на толерантността и „етичните стандарти“, издига нова стена между човека и истината. В дигиталния свят думите вече не са свободни — те се филтрират, оценяват и санкционират. Зад усмивките на „отвореното общество“ се крие една все по-затворена истина.

Либералите мечтаят за глобална цензура

Свободата на словото – онзи свещен принцип, който някога беше гордостта на демокрацията – днес се превръща в разменна монета в ръцете на идеолози, които говорят за „толерантност“, но не търпят различното мнение.
Онези, които вчера защитаваха правото да бъдеш чут, днес искат да решават кой има право да говори. И ако думите ти не се вписват в „новия морал“, просто ще изчезнат – тихо, елегантно, дигитално.

Алгоритмите на новата цензура

Преди диктаторите забраняваха книги и затваряха журналисти. Днес алгоритмите на технологичните гиганти вършат същата работа, но с много по-голяма прецизност.
Facebook ще „намали видимостта“ ти, YouTube ще свали видеото ти, а Google ще те погребе на петнайстата страница от резултатите. Всичко – в името на „етичните стандарти“.
И когато някой попита: „Кой решава кое е истина?“, отговорът е ясен – онези, които имат властта да заглушават всички останали.

Глобалният кодекс на тишината

Европейският съюз, ООН и западните корпорации подготвят нови регулации за „онлайн безопасност“. Но зад красивите фрази се крие един зловещ замисъл – унифициране на мисълта.
Скоро „дезинформация“ няма да означава фалшива новина, а просто различна гледна точка. И когато светът се събуди, ще открие, че вече няма нужда от цензори – хората сами са се научили да мълчат.

От свободно слово към удобна тишина

Истинската опасност не е забраната, а страхът. Страхът да говориш, да питаш, да мислиш различно.
Така се ражда новата глобална религия – либерализмът на контрола, където свободата е позволена, само ако е удобна.

Но историята е показала нещо просто: думите винаги намират начин да оцелеят. Може да ги заглушат, може да ги скрият – но никога не могат да ги убият.