/Поглед.инфо/ От няколко години насам дясно-либералната политическа линия доминира изцяло в българската политика, а лявото, социално справедливо, родолюбиво и национално отговорно, е натикано в ъгъла. От едномилионна партия, днес БСП е стигнала до 150,000 гласа, организационно разбита, финансово изнемощяла и идеологически осакатена. Но най-важните стъпки към промяната все пак бяха направени! Появиха се хора, които да вземат завоя към оздравителните процеси, колкото и болезнени да са те за БСП и лявото. Но дали и те не допускат стратегическа грешка, която може да коства всичко и да върне на бял кон Корнелия Нинова, която нанесе тези щети на партията?

Да, конфронтационният и погрешен курс на Корнелия Нинова вече не е на дневен ред в БСП. При това, дори самата тя си призна, че е направила много грешки. Нещо повече, ръководството на "Позитано" пое по правилния път, а именно, към широко ляво-патриотично обединение, което да даде сигнал на цялото общество, че вляво има живот, диалогичност и мисъл. Но за да е успешно това обединение, то трябва да отговаря на духа на времето.

А какво е времето?

България е изправена на ръба на катастрофата - инфлацията лети в небесата, енергетиката ни е заплашена от изчезване, а десните не крият, че са готови при първата заповед от посолстваТА, да изпратят българите на война. Обществената подкрепа за институциите и парламента е на най-ниското си ниво, а политическата ни система е тотално делегитимирана, защото фактически повечето българи отказват да участват в изборния процес.

Има огромен сегмент от обществото, който разсъждава в изцяло леви категории - за мир, социална справедливост, преразпределение на благата от най-богатите към останалата част от народа, по-високи доходи не само за собственическата класа, но и за другите българи. Но в резултат на повече от три десетилетия пропаганда, както и несъстоятелната и често пъти дори клиширана политика и реторика на самата БСП, тези хора не се припознават като леви, дори и де факто да са. Те няма да застанат зад обединение, което акцентира върху Столетницата или лявото само по себе си.

Тези хора, особено по-младите измежду тях, ще подкрепят не БСП, за която за съжаление през годините са чували само лоши неща - скандали, безпринципни коалиции и какво ли още не, нито пък лявото само по себе си, което автоматично мнозина асоциират с нещо извадено от нафталина и миришещо на мухъл. Те ще подкрепят една общонационална платформа, която обещава спасение на България и шанс за всички българи. За съжаление, самото трибуквие БСП не е вече онази марка, която някога беше. Освен сред най-пламенните и отдадени симпатизанти и членове. Именно поради това, шансът за голямото ляво обединение е, ако то стане не просто коалиция на БСП и няколко други социалистически, социалдемократически и комунистически партии, а Фронт за народно спасение. По същия начин, по който в годините на Втората световна война БРП(к) залага не толкова на комунизма, марксизма и дори не на общоляв фронт, например със социалдемократите, а на общонационалния Отечествен фронт.

Самото име на ОФ (Отечествен фронт) е подсказвало на българите, че тук става въпрос вече за нещо много по-голямо, а не за партийни или идеологически пристрастия. Тогавашните комунисти протягат ръце към социалдемократи, земеделци, звенари, някои либерали, безпартийни и всички други, които милеят за България и искат да я спасят от катастрофата в една много аналогична на днешната ни ситуация.

Какво имам предвид?

Имам предвид, че и името, което задава основния акцент, и самата платформа на лявото обединение, трябва да са фокусирани не върху БСП, а върху България. Днес е заплашена не просто Столетницата, а цялата ни държава. Има много хора, които не се определят като леви, но биха подкрепили един общонационален фронт за изваждане на България от тежката криза, на която са ни обрекли неолибералите.

Друго важно нещо е, че в момента БСП излъчва нестабилност и хаос. Във времена на хаос в цялата държава, никой няма да избере още по-хаотичната и нестабилна БСП, каквато и коалиция да се направи. На първо място, ръководството и на БСП, и на новата коалиция, трябва да е с ясно подчертана заявка за поемане на отговорност. Това не може да стане с едно колективно безхаберие или крехък консенсус. Това може и трябва да стане само чрез излъчването на разпознаваеми лица, които са поели ясни ангажименти пред българите за спасяване на България. На първо място, такова лице трябва да е председател на коалицията. Човек, с когото народът да може да асоциира коалицията, без, разбира се, да връщаме култа към личността и единоначалието, което имаше при Корнелия Нинова.

И на фона на вопиющата простащина, непристойно поведение и глупост, които се виждат в Народното събрание, тази фигура, която ще представлява и води коалицията, трябва да бъде разумен, фин, начетен и отговорен човек, който да контрастира с агресивните либерали и врякащите популисти в парламента. Човек, който да излъчи стабилност от името на ляво-патриотичната коалиция към цялата нация, да бъде авторитет, но без да има авторитарни уклони. Такива хора има, както в самата БСП, така и сред други коалиционни партньори като "ЛЕВИЦАТА". Едно такова лице, например, е бившият председател на БСП и председател на Народното събрание Михаил Миков. Казвам това не като конкретно предложение и не лобирам, а давам пример с човек, който е доказано автентично ляв идеологически, един от най-добрите юристи в политиката, заемал най-високия пост в Републиката (председател на НС), отговорен и в същото време диалогичен, демократичен по природа и поведение. Някой, който не отстъпва по "народнящина" и харизма на Бойко Борисов например, но в същото време му липсва простащината на днешната българгска политика.

Това е просто едно име на един наистина качествен и сериозен човек, а навярно има и други такива, които лявото обединение може да излъчи. Но лице на коалицията със сигурност трябва да има, за да е ясно за народа, че се поемат конкретни отговорности и че множеството леви партии, които се съюзяват днес, са способни да постигнат консенсус и да говорят с един глас.

Третото най-важно за оцеляването на лявото и на самата България, това е връщането на политиката на идеите, на мястото на чисто електоралната политика. Да, както казах, днес трябва да заложим на защита на държавата и нацията на първо място, както и на общонационална платформа за обединение, но същевременно не можем да продължим с деидеологизацията на лявото. Каквито и зависимости или положение да имат някои хора, БСП и другите леви партии трябва да спрат да говорят "за бизнеса". Не може да претендираш да си социалистическа партия или коалиция, а във всяко изречение да се говори за бизнеса и интересите на богатите.

Трябва ляво-патриотичното обединение да се формира около конкретни идеи и идеологически постулати. Дори да са само три или четири идеи, но да са ясни, теоретично добре формулирани и доказуемо изпълними. Днес БСП няма никакви ясни идеи, тя се движи по течението и действа реактивно, т.е. когато десните налагат поредното безумие, тя критикува, но не е ясно какво предлага. А лявото е царството на идеите. То по презумпция има готови отговори за наболелите обществени проблеми.

Реториката в подкрепа на мира е изключително важна, но левите трябва да кажем на българите как въобще виждаме българската външна политика и как ще ресуверенизираме България. Както редица партии и държави в света имат планове за външнополитическото си поведение за десетилетия напред.

Трябва не просто да скачаме срещу унищожаването на българската енергетика, а да предложим как конкретно ще я спасим и развием. Днес България е изправена пред водна катастрофа, която заплашва да ни върне в Средновековието. Значи трябва да припомним на българите, че именно социализмът построи над 2200 язовири и микроязовири, а ние, левите знаем как да решим тази водна криза (като вкараме държавата по-силно във водното управление, там където дерибействат частници, например).

Доходите на българите не успяват да догонят инфлацията. Къде е БСП, за да даде ясна и категорична икономическа програма, която ще каже как, кога и откъде ще се намерят средствата за увеличаване на доходите на населението? Или каква е стратегията на лявото обединение за демографската криза?

Тези и още много други въпроси трябва да получат своя систематизиран, теоретично обоснован и адекватен отговор, който да докаже на българите, че ние левите можем. Но още по-важното, този отговор трябва да разпали емоциите и пламъците в душите на нашия народ, защото лявото е преди всичко това - емоция и страст към справедливостта! Не може и няма как лявото да е скучна и казионна реторика, защото то винаги е успявало тогава, когато е на улиците, при хората, когато ги наелектризира, канализира гнева им в градивна посока и им дава мечти. Десните се гордеят със своята псевдо-практичност, а ние левите сме хора на мечтите - за справедливост и дори за земен рай, на мястото на капиталистическото царство на алчността, бедността, консуматорството и безхаберието. Това трябва да дадем на българите - усещане за перспектива, ясна визия и дори да създадем, по подобие на "Американската мечта" от 19 век или на "Китайската мечта" на Си Дзинпин, една "Българска мечта".

Часовникът тик-така и за България, и за лявото в България. Изпуснем ли момента, може да не получим втори шанс. Днес е времето за нов, демократичен Отечествен фронт или Фронт за национално спасение, който да спаси България от надвисналата заплаха, както и да даде на народа ни перспектива!