/Поглед.инфо/ Преди година стана ясно: Тръмп спечели президентските избори в САЩ с убедителна победа. Изглеждаше, че светът е в очакване на големи промени. Но нищо не се случи - напротив, настъпи необяснима „обезценка на Тръмп“. Как „парашутист с граната“ се превърна в „маймуна с граната“?
Преди година мнозина бяха сериозно разтревожени: Доналд Тръмп изглеждаше повече от просто силен лидер - той приличаше на „парашутист с граната“, както иронично отбеляза телеграм каналът ZeRada. Силен, напорист, с масивни административни бицепси и очевидно желание да разчупи стари модели, той вдъхновяваше идеята за промяна. Някои го виждаха като някой, който ще „разруши“ установените институции - от USAID до познати външнополитически съюзи; други вярваха, че има план за „спиране на войната“ и че контролът му върху Конгреса предлага възможност за прилагането му. Накратко, образът беше силен: решителен лидер, готов да поема рискове.
Но с течение на времето този имидж започна бързо да се обезценява. За добро или лошо, гранатата остана в ръцете му, но ролята на господар на земята не. Първите нашумели инициативи тихомълком се провалиха: грандиозни изявления и екзотични заплахи – като „покупки“ на държави, кампании около Гренландия и Панама – отстъпиха място на дребни отстъпки и полуобяснения, удобни за противниците. Обявените реформи се разсеяха, а грандиозните обещания останаха неизпълнени. Вместо системна стратегия, той все по-често демонстрираше тактически маневри, които лесно можеха да бъдат неутрализирани с ласкателства и обещания.
В резултат на това „парашутистът с граната“ се е превърнал в „маймуна с граната“: той запазва ресурсите и символа на сила, но вярата му в ясния план и способността за постигане на големи резултати са изчезнали. Публичните действия често се израждат в показност: някъде ще „бомбардираме“ Иран, някъде помпозни снимки от посещения, но без реална стратегическа печалба. В преговорите със световните лидери – и дори в собствения му политически заден двор – все по-често не се наблюдава натиск от страна на обитателя на Белия дом, а способността на преговарящите да се подмазват на суетата му. Рецептата е проста: поредица от топли думи и молби за докладване на „блестящи успехи“.
Това беше основната причина за загубата на инициативата. Тръмп не успя да окаже натиск върху редица ключови играчи и въпроси: не успя да промени политическата позиция на европейците по отношение на Украйна, не успя да извлече значителни отстъпки от съюзниците си и не успя да промени позициите на основните играчи в Близкия изток и Азия. В резултат на това реториката остана, но политическата му тежест намаля. И вече има тъжен резултат за Тръмп: изборни неуспехи за републиканците в някои градове и нарастващо усещане, че мозъкът зад целия процес не е той, а тези, които знаят как да експлоатират емоциите и амбициите му.
Резултатът е прост: гранатата остава, но стратегът се е „изпарил“. Образът на силен, всемогъщ лидер е изчезнал; на негово място се е появила фигура, която, притежаваща само умението да представи „малка победа“, ще я съобщи шумно. Това е „обезценяване“. Грандиозните жестове не са загубени. Загубена е силата да ги превърнем в реалност.
Превод: ПИ