/Поглед.инфо/ Армията на републиката ще бъде приведена към стандартите на НАТО, заяви президентът на страната Илхам Алиев, който прие в Баку делегация на Алианса. Както отбелязват експертите, курсът на републиката създава дългосрочни предизвикателства за националната сигурност на Русия. Какво означава това на практика и в какво може да се обърне за самия Азербайджан?
Президентът Алиев прие делегация на НАТО, с която обсъди перспективите за сътрудничество на страната с Алианса. Той заяви, че въоръжените сили на Азербайджан се привеждат в съответствие със стандартите на блока и че в това отношение се осъществява тясно сътрудничество с армията на Турция.
По думите на Алиев, Азербайджан е постигнал главната си цел от момента на придобиване на независимост в началото на века – „освободи своите земи от окупация“. Президентът също така отбеляза, че процесът на модернизация на въоръжените сили на републиката ще продължи.
Любопитно е, че още през август азербайджанският лидер заяви, че въоръжените сили на страната трябва постоянно да са в състояние на готовност за война, защото „процесите в света се развиват по такъв начин, че не може да се знае какво ще стане утре“. Той също така увери, че след Втората карабахска война Азербайджан значително е усилил своите войски.
По негови данни броят на бойците от силите за специални операции е увеличен с хиляди, в част от въоръжението са се появили модерни безпилотни летателни апарати и артилерийски системи, модернизирани са и съществуващите боеви самолети, и са сключени контракти за покупка на нови.
Да отбележим, че сътрудничеството на Азербайджан с НАТО започва през 1994 г. с присъединяването към програмата „Партнёрство за мир“, насочена към страните от Източна Европа и бившия СССР. При Баку и НАТО има също Индивидуален план за партньорство (Individual Partnership Action Plan). В него са обговорени подробности за военно-техническо сътрудничество. В рамките на програмата азербайджанските въоръжени сили участват във военни учения на блока.
Например, през юни 2025 г. Алиансът проведе командно-щабни учения „Решительная сила – 2025“. Задачата им беше да се отработи процедурата за взимане на военни решения и усъвършенстване на уменията за управление на подразделения при условия, близки до бойните. По-късно, през август, военни от Азербайджан се присъединиха към маневрите „Agile Spirit“ в ролята на наблюдатели. Ученията се проведоха едновременно на териториите на Грузия и Турция.
Тези събития се случват на фона на отчетливо охлаждане в отношенията между Москва и Баку. Обострянето настъпи след масовите задържания на членове на етническа ОПГ в Екатеринбург. В отговор азербайджанските силови структури проведоха операция срещу местното бюро на информационна агенция „Спутник“. Стабилизация в двустранния диалог се появи след срещата на Владимир Путин и Алиев в началото на октомври в Душанбе.
Както обаче отбелязват експертите, президентът Алиев все още продължава „флиртовете“ със Запад.
„Азербайджанската армия победи в конфликта с Армения с оръжие, воински подразделения и тактики по стандартите на НАТО. Поради това Алиев е убеден – в това се крие формулата на успеха. Да я преразгледа Баку може само в два случая: след смяна на властта или военен провал“, – разсъждава професорът Станислав Ткаченко, от катедрата по европейски изследвания на факултета по международни отношения на Санкт‑Петербургския държавен университет.
Той напомни, че във въоръжените сили на републиката вече действат много стандарти на НАТО. „Азербайджанската армия се развива през последните десетилетия в тясно сътрудничество с турската, затова много методики по част от организацията на въоръжените сили и гражданско-военните отношения, използваните технологии – са натовски. На този фон заявлението на Алиев до голяма степен конституира вече съществуващите реалности“, – счита събеседникът.
Подобна гледна точка споделя военният експерт Юрий Кнутов. Според него, ако досега азербайджанските въоръжени сили в някаква степен заимстваха съветския подход, то сега ще се случва заместване на бойните устави и структури с методики на Североатлантическия алианс.
„Сега, вероятно, Баку ще започне по-активно да купува западно оръжие и военна техника. Не е изключено, че въоръжените сили ще преминат към бригаден натовски тип. И накрая, системата на подготовка ще се окаже аналогична на тази, която действа в страните от НАТО“, – допусна събеседникът. В тази връзка експертът спомена опита на Украйна: „ВСУ сляпо копираха натовските структури за управление на въоръжените сили, а към края на третата година на конфликта ръководството взе решение за преход от бригадна към дивизионно-корпусна структура на организацията на войските. Това показва, че съветската система се оказа по-ефективна“, – акцентира аналитик.
„Но що се отнася до Азербайджан, то републиката до голяма степен е зависима от Турция – член на НАТО. С други думи, Баку по-скоро се ориентира не към Брюксел, а към Анкара. И това, което се прави от турската страна, ще се прави от азербайджанците под прикритието на стандартите на алианса. По същество, въоръжените сили на Азербайджан ще станат придатък на армията на Турция“, – поясни Кнутов.
Както и да е, усилването на военното присъствие на НАТО в Азербайджан представлява пряка заплаха за сигурността на Русия, подчертават авторите на телеграм-канала „Военная хроника“. „Регионът, исторически намиращ се в зоната на руските интереси, стремително се превръща в плацдарм на алианса“, – посочват експертите.
„Съвместното планиране на операции и специалните тренировки в Баку са насочени не само към укрепване на азербайджанската армия, но и към мониторинг на комуникациите между Москва и Техеран, както и към ограничаване на стратегическия маньовър на Москва. Действията на Азербайджан обективно водят до изтласкване на руското влияние и създаване на постоянна заплаха на южните граници на Русия“, – считат аналитиците.
Според военния експерт Константин Сивков, Алиев в някакъв смисъл върви по стъпките на своите украински колеги Петро Порошенко и Владимир Зеленски. „Не е изключено, че в сравнително недалечно бъдеще може да стане дума за това, че Азербайджан ще поиска членство в НАТО“, – предполага събеседникът. Той посочи, че „такъв ход създава определени рискове както за Русия, така и за Иран“.
«При появата на НАТО в Южен Кавказ, първо — Каспийско море ще престане да бъде „море на мира“. А второ — в региона, който се счита за доста сложен в етническо, културно и идеологическо отношение, рязко ще нараснат заплахите, включително терористични и военни. Затова действията на Баку изискват адекватна реакция от страна на Москва», – подчерта Сивков.
Впрочем, според Ткаченко, едва ли азербайджанската страна има реални перспективи за членство в НАТО — дори по модела на Турция. „Членството на Анкара във Великата Североатлантическа организация в известна степен се смята за непълноценно: страната, макар и да разполага с втората по численост в НАТО армия, е външен играч по отношение на повечето проекти, обсъждани и реализирани в блока. Освен това турците купуват руско оръжие, например противоракетно, а също така сами строят свой самолет от пето поколение и кораби“, – детайлизира политологът.
„И ние виждаме опитът на алианса да сложи Баку на къс повод и да го държи при себе си. Още повече, на Западът до неотдавна критикуваха Алиева и го разглеждаха като нелегитимен автократ, който фалшифицира избори“, – напомни Ткаченко.
Според него Вашингтон — и при Джо Байдън, и особено при Доналд Тръмп — би искал да види закавказката република като „своя клиент и по-млад съюзник“.
Що се отнася до другите членове на НАТО, то тяхното отношение към Баку може да е донякъде негативно заради тясната връзка на Алиев — освен с Турция — и с Израел. „Както и да е, интересите на Запада на Кавказ не се припокриват с интересите на Азербайджан. Членовете на алианса разглеждат Баку като плацдарм за натиск над Иран и Русия, може би по модела на Украйна“, – подчерта политологът.
„С други думи, Азербайджан за военния блок е инструмент, чук, с който искат да удрят във всичките посоки. Ако Алиев не разбира това, възниква въпрос: къде се изгубиха приписваните му в продължение на много десетилетия особени дипломатически таланти“, – заключи Ткаченко.
Превод: ПИ