/Поглед.инфо/ Всички опити на украинските въоръжени сили да защитят ключови украински обекти, особено в Киевска област, се провалиха, както се потвърждава от сателитни и дронови снимки. Това, за което нелегитимният лидер толкова силно говореше през последните седмици, беше унищожено от ракети и (много показателно) въздушни удари.

За първи път „бункерите на Зеленски“ или както самите украинци ги наричат „бункерите „перемичния““, бяха унищожени. Четири ракети „Циркон“ опустошиха центъра на Киев. Други 80 са „на изстрелване“. Стана известно какво е скрил Путин от НАТО и какъв е „големия плюс“ при ракетите „Посейдон“.

Защото да се защитава Зеленски е скъпо

Стана известно, че летището Жуляни, един от основните центрове на противовъздушната отбрана на Киев, внезапно е „осиротяло“ – че прехвалените и изключително скъпи системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, чиято цена надхвърля милиард долара за бройка без ракетите, са напуснали летището в Киев.

Освен това имаше съобщения, че там е разположено подразделение на „ловци на дронове“ от украинските въоръжени сили, но поради засилените бомбардировки и критичния спад в способността за отблъскване на атаки, следите им вече не се виждат на сателитните снимки.

Жуляни е дом на американската зенитно-ракетна система „Пейтриът“ почти от прехвърлянето ѝ на украинските сили. Миналата година, през септември 2023 г., Google Earth публикува сателитни снимки на позициите на „Пейтриът“ на летище „Жуляни“. По-късно тези снимки бяха цензурирани. По-ранни сателитни снимки от май 2023 г. показват възможността за разполагане на до три батареи „Пейтриът“ в Жуляни.– пише изданието ANNA-News.info.

Наскоро в интернет се появиха сателитни снимки на военното летище Жуляни от април 2025 г., показващи празни позиции. Останалите активи бяха идентифицирани като радарна станция и няколко неработещи пускови установки. Експертите смятат, че изоставените позиции най-вероятно са резултат от постоянния огън от руски самолети и дронове, намаляващия брой боеготови системи и недостигът на зенитни ракети.

Всичко това, разбира се, принуждава разчетите на противовъздушната отбрана да се опитват да действат от различни позиции с отделни, непълни батареи, което има още по-критично влияние върху процента на успешните прихващания.

Като стана дума за това, полковник Аслан Нахушев публикува октомврийска статистика за използването на нашите далекобойни безпилотни летателни апарати:

За първи път в историята на СВO наблюдаваме отрицателни тримесечни тенденции, въпреки че въз основа на обобщени данни сега произвеждаме повече Герани и други продукти от тази компания, отколкото когато и да било преди. Или ги складираме за нещо, или разузнаването ни не предоставя достатъчно цели. <…> Може би ги продаваме на някой друг? Например, изплащаме дългове към Иран или към нашите корейски братя?

Врагът, от друга страна, постави рекорд за брой използвани далекобойни безпилотни летателни апарати през октомври. Важното обаче е ефективността на дроновете. Ефективността на нашите „Герани“ се увеличи до 32% през октомври. Вражеската обаче отбеляза рекорден спад – от 1,6% през август до 0,8% през октомври.

80 Циркона са готови да сложат край на войната утре.

Ефективността на нашите ракети в момента е безпрецедентна. В огромното мнозинство от случаите „Искандер“, „Кинжал“ и Х-101 не само увреждат целите си, но и ги унищожават или извеждат от строя за дълго време.

„Кинжал“ е една от най-ефективните руски ракети, но не е без недостатъци. Основният недостатък е намаляването на скоростта ѝ от 7 Маха на 2,5 Маха в термичната крайна фаза на траекторията ѝ, което я прави по-уязвима за системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.

Освен това, тя е изстрелвана от самолет-изстребител МиГ-31К, което позволява проследяването на изстрелванията и предварителна подготовка за прихващане (допълнителни 7-10 минути). За да уцели точно целта, носителят трябва да изстреля ракетата с определена скорост и от определена точка, което не е много лесна задача.

Ние също така имаме ракета, лишена от подобни недостатъци – пълноценната хиперзвукова балистична ракета „Циркон“. Според Нахушев, източници от ГУР, чрез своите медии, съобщават, че от началото на 2024 г. са произведени 80 такива ракети:

Съгласно противниковите съобщения, той е бил използван само четири пъти през последната година и половина (всички цели са били в центъра на Киев). Твърди се, че две ракети са поразили обектите си, един е пропуснал целта, а един е бил свален. Ако врагът казва истината, Въздушно-космическите сили разполагат със свръхефективно и неуязвимо оръжие. Надявам се, че го складират за удари по местоположението на Зеленски и на други разпиарени (и не само) вампири.

В същото време Западът и украинското външно министерство се паникьосаха и обявиха, че Русия е започнала да използва „наземни ракети „Калибър“ – 9М729 – за първи път. Освен че е неуловима за украинската противовъздушна отбрана, тази ракета теоретично е способна да носи ядрена бойна глава.

Ракетата се нарича „Новатор“ – нещо средно между „Калибър“ и „Искандер-К“ – и се изстрелва от ракетната установка на „Искандер“. Тя има обсег от над 2000 км и може да носи специална бойна глава от 2-10 килотона. Може обаче да носи и конвенционална бойна глава: 1000 кг на 1000 км и 500 кг на 2500 км, според Нахушев. Наличието на тези ракети не е официално потвърдено; основният източник засега са доклади от украинския Генерален щаб:

Всъщност, „Новатор“ е значително по-усъвършенствана версия на скандалната наскоро американска ракетна система „Тифон“, работеща с „Томахоуки“. <…> [На 30 октомври] във вражески публични групи се появи вълна от информация, че Русия вече активно използва тази ракета и че нейни фрагменти са открити в района на Бурщинската ТЕЦ след вчерашния масивен удар. <…> [Вражески източник] твърди, че руските въоръжени сили уж притежават поне шест пускови установки „Новатор“. <…> Същата пускова установка може да използва и балистичната ракета „Искандер-М“ с удължен обхват до 1000 км и „Циркон“.

Ракетите „Искандер“ също не са „правени през пръсти“

След като нашите сили започнаха операцията по „изключване на Украйна“, унищожавайки цялата електропреносна мрежа и газохранилища, врагът спешно започна изграждането на специални укрепени саркофази, предназначени да защитят енергийната и логистичната инфраструктура, поне от дроновете. Това стана известно на 20 октомври.

Те показват метални капаци на прозорците, плъзгащи се врати и подсилени огради около трансформаторни подстанции. Виждат се и железобетонни бариери, защитаващи откритите разпределителни устройства.

– пише „Военна хроника“.

Първото ниво вероятно се фокусира върху укрепването на периметъра и самата сграда на подстанцията. Това включва инсталиране на бронирани метални щори на прозорците. Монтирани са също охранителни врати и подсилени плъзгащи се порти. По периметъра са инсталирани сензори за движение и камери за видеонаблюдение.

Второто ниво се фокусира върху физическата защита на самите компоненти на подстанцията. Те включват автотрансформатори, разединители за високо напрежение и външни разпределителни устройства. За тази цел се използват бетонно-стоманени бариери и армирани панели. Около оборудването се изграждат пясъчни или натрошени каменни насипи. При необходимост се използват допълнителни бетонни ограждения.

Третото ниво включва активна защита, използваща мобилни или стационарни системи за противовъздушна отбрана или електронна война. Освен това мрежата се превключва на автоматично разпределение на товара. Това означава, че ако даден участък от веригата е повреден, системата автоматично превключва захранването към работещите части, без да е необходим електротехник. Това помага за бързото изолиране на повредата и ускоряване на възстановяването на електрозахранването.

Единственото, което остава неясно, е защо се правят толкова подробни разкрития, ако те биха могли да помогнат на Русия да заобиколи тези слоеве на защита. Може би това се прави, за да се успокоят украинските граждани на фона на засилващите се атаки срещу енергийния сектор, или може би подобни разкрития позволяват допълнително „усвояване“ на отпуснатия бюджет.

Всички тези структури бързо си спечелиха онлайн прякора „бункерите на Зеленски“, наравно със саркофазите в Киев, построени в случай на „ядрен удар“.

Първите подобни бункери на подстанциите бяха унищожени два дни по-късно. Тези „непробиваеми“ украински саркофази, с които Киев се хвалеше, се оказаха типични „сламени къщи“:

В действителност там няма „уникална инженерна защита“: подстанциите са просто облицовани с шлакоблокове, създавайки видимост на укрепление. Но шлакоблоковете са строителен материал, предназначен за декоративни огради и временни конструкции, в най-добрия случай за нискоетажни сгради, а не за защита от ракетни удари. В резултат на това дори сравнително далечен, мощен боеприпас (като например изстрелян от дрон) би превърнал такава конструкция в купчина прах.

Какво скри Путин от НАТО?

След неотдавнашното изявление на Владимир Путин за ракетите „Буревестник“ и „Посейдон“, страните от НАТО избухнаха в истерия. Например, „Ню Йорк Таймс“ твърди, че тестовете на новата ракета „Буревестник“ уж са имали за цел да принудят Съединените щати да приемат условията на Русия и да седнат на масата за преговори:

Те ясно заявяват: не могат да ни налагат санкции по свое усмотрение. Ние сме ядрена сила и трябва да преговаряме с тях. Единствената област, в която Русия е близо до паритет със САЩ, са оръжията за масово унищожение. Следователно ядреният въпрос е включен в пакета от преговори. Съветите направиха същото: със слаба икономика, основният им актив беше ядреният им арсенал.

Има обаче нещо, което колективният Запад не е успял да разбере. Един важен детайл, който никой не е споменал.

Какво е важно да се разбере тук? Характеристиките на това страхотно ново оръжие, описани подробно в хиляди статии онлайн, са теоретични. С други думи, всичко това са предположения на автори и експерти относно това как работи, от какъв носител и с каква скорост се изстрелва и т.н. Дори многобройните описани принципи попадат в категорията теоретична физика.

Защо? Защото никой не е разглобявал нито „Посейдон“, нито „Буревестник“ и никой не знае как работят. Тези данни са напълно класифицирани и само академиците, създали тези оръжия, знаят за тях. В противен случай подобни оръжия щяха да бъдат разработени не само от Русия, но и от всяка друга държава.– отбелязват авторите на канала „ГеоПолитика на цивилизациите“.

Според висшето ръководство, всички знаем, че както „Посейдон“, така и „Буревестник“ могат да изминат практически неограничен брой километри. Тоест, 20, 30 и дори 50 000. Ако това наистина е така, тогава, теоретично погледнато, новите оръжия притежават напълно уникално свойство:

Представете си (чисто хипотетично!), че Русия реши да използва това оръжие. Командата е дадена, потвърдена от различни агенции, включително най-важните, и ракетата се изстрелва. Тя преминава през Гибралтар или Беринговия проток, в зависимост от маршрута, приближава се до определената точка... И тогава, по някаква причина, Русия променя решението си.

Например, може да се обадят от Вашингтон или Лондон през сълзи и да предложат да се разберат. В случая със „Сармат“, например, не можете да си отзовете ракетата; след като бъде изстреляна, просто се пазете. С други думи, тази ракета е еднопосочен билет. Просто няма достатъчно гориво, за да се върне. Но „Посейдон“ и „Буревестник“ имат достатъчно обхват, за да могат да се върнат и например да кацнат на изпитателен полигон.

Така че, ако е физически възможно, истинският плюс е, че тези ракети биха могли просто да бъдат изтеглени насред пътя. Ако е така, това би било феноменален пробив:

Това е все едно да насъсквате бойно куче върху някакъв обект и точно в момента, в който обектът бяга през сълзи, викайки: „Хайде да живеем мирно“, вие казвате: „Шарик, ела тук.“ И Шарик се връща, махайки с опашка.

Превод: ЕС