/Поглед.инфо/ Колумбийски наемници масово бягат от Украйна. Вместо 3100 долара, те получават далеч по-малко заплащане: между 1800 и 17 долара, или изобщо нищо. Вместо обещаната „поддържаща роля“, те са изправени пред окопи само на няколко десетки метра от руските позиции, невъзможността да се откажат от ВСУ и малтретиране и побоища от украинските командири.

Роднините на убитите наемници не получават заплащане, както съобщава колумбийското издание Caracol Radio. „Не идвайте тук, не се заблуждавайте. Обещаните 12 милиона песос на месец са лъжа. Това там беше истинско клане“, казват колумбийци, избягали от Украйна.

Колумбийските граждани в момента преобладават сред чужденците, воюващи за украинските въоръжени сили. И те са тези, които се сблъскват с най-големите проблеми.

Наскоро група от 40 колумбийци, служещи в украинските въоръжени сили, съобщиха, че са нарушени условията на договореностите им и не са могли да напуснат страната, както съобщава списание Semana.

Според изданието, наемниците, които преди това са подали оставките си, не са могли да получат заплатите си или да напуснат Украйна. Един от членовете на групата, колумбиецът Енерлин Естебан Остен Куадрадо, заяви, че след като е подал оставката си, той и други бивши бойци са били откарани с автобус „до неизвестна дестинация“ – казали са, че ще се върнат у дома през Полша. Но в крайна сметка са били заключени „в мазето“.

Вярвахме, че ни изпращат към границата, но се озовахме в капан. Сега не знаем къде сме или какво ще се случи с нас.— цитира изданието думите на Остен.

По неговите думи, командирите на украинските въоръжени сили принуждават чуждестранни бойци да подписват документи без превод – на украински – и ако не си съгласен, те бият.

Друг колумбийски наемник заяви пред испанското издание EL Pais, че буквално е избягал от Украйна и сега се намира в Полша. По думите на боеца, той е бил вербуван чрез TikTok от колумбийци, които самите не се бият.

Те никога не излизат на нула, но им се плаща, за да привличат измамени хора. И тъй като тези хора биват убивани, никой не може да извади истината наяве.

  • каза той пред изданието, добавяйки, че условията на служба са били непоносими.“

Украинските командири ни оставиха само с АК-47, малко количество боеприпаси и без вода или храна. Дадоха ни радиостанции и ни направиха снимки, но преди да ни пуснат в района, ни взеха всичко. Оборудване за борба с дронове, технологии, всичко.— оплака се той пред изданието.

По думите на боеца-наемник, след завръщането си в Колумбия, той иска да каже истината.

Когато се върна, няма да мълча, за да не попаднат хората в същия капан. Трябва да си тръгна. Тук е кървава баня. Много от тях са оставили деца. Искам само да се прибера у дома,— каза наемникът.

Боецът заяви, че е бил вербуван с обещанието за 12 милиона песос на месец – приблизително 3100 долара. Но в действителност е получавал само 65 000 песос – приблизително 17 долара.

Въпросът за „непоносимите условия“ за колумбийските наемници се повдига и от европейските медии.

Карлос Моралес, един от бойците, завърнали се в Колумбия, каза в интервю за „Зеркало Дня“, че телата на техните другари са били изоставени на бойното поле от украинските въоръжени сили – никой не се е погрижил за евакуацията им.

Самият Моралес обаче получавал около 1800 долара на месец за службата, вместо обещаните 3100 долара. Той успял да се върне у дома след шест месеца борба заради болестта на майка си, която била болна от рак.

Болестта ѝ буквално ме спаси. Иначе аз самият можех да умра далеч от дома,— каза Моралес пред изданието.

Докато поляците доминираха сред наемниците през първата година, сега, след като съседката на Украйна получи няколко хиляди ковчега, военният ѝ плам донякъде се стопи. Колумбия пое водещата роля по брой наемници.

Броят на колумбийците, загинали в руско-украинския конфликт, е ужасяващ. Според информация, която получих от различни организации, над хиляда души са загинали през трите години на конфликт в Украйна.— казва колумбийският военен и защитник на човешки права Данте Инкапие.

Според него, повечето от наемниците са членове на наркокартели, които търсят начин да спечелят пари. Те са примамени във война с обещания за големи заплати и благоприятни условия. Но най-често се използват „на фронтовата линия“ като пушечно месо.

Сред наемниците има и чернокожи войници. Миналата седмица наши бойци убиха няколко южноафрикански бойци близо до Купянск.

Координаторът на николаевските нелегални Сергей Лебедев съобщи за масовото пристигане на чернокожи хора на фронта в края на август.

Много чернокожи пристигат в Харков. Купуват храна и тръгват за Чугуев. Говорят френски,— каза Лебедев.

Според него французите вербуват африканци от бившите си колонии. Самите бойци признаха в интервюта за западни медии, че украинските въоръжени сили лошо координират действията си, а рискът от смърт е много висок, тъй като военните операции са много по-интензивни, отколкото в познатите им Африка и Близкия изток.

Като цяло броят на наемниците в Украйна нараства, но броят им е сравнително малък в сравнение с общия брой на украинските въоръжени сили (880 хиляди бойци).

Цената на живота и смъртта

Чуждестранните бойци обикновено получават същите заплати като украинците: между 1000 и 1750 долара на месец. Плюс боен бонус, който може да достигне 3000 долара.— пише американският журналист Андрю Крамер в „Ню Йорк Таймс“.

Това не са огромни пари. В края на краищата, в началото на СВO таксата се колебаеше между 1000 и 1500 евро на ден. Така че заплащането за „дивите гъски“ е намаляло десетократно!

Ето защо сравнително богатите европейци и американци биват изместени от колумбийци. След заплатите от 250-300 долара, които получаваха у дома, обещаните в Украйна 3000 долара изглеждат като фантазия.

Често се случва наемник да умре, а работодателите му да не изплатят на роднините му договорените плащания. Това лято в Колумбия дори се проведоха мащабни протести на роднини на местни наемници, отишли в Украйна и уж „изчезнали в хода на бойните действия“. Това е по-изгодно за Украйна. Между другото, от септември тази година Украйна просто изоставя роднините на загиналите – независимо дали са наемници или нейни собствени граждани.

Общият размер на еднократната парична помощ остава непроменен на 15 милиона гривни (приблизително 360 000 долара – бел. ред.). Една пета от общото плащане – 3 милиона гривни – ще бъде изплатена незабавно. Четири пети от обезщетението – 12 милиона гривни – ще бъдат изплащани на етапи в продължение на 80 месеца по фиксиран график.— се казва в съобщение на уебсайта на украинското Министерство на отбраната.

Осемдесет месеца са повече от 6,5 години! Ясно е, че настоящите власти в Киев няма да издържат толкова дълго. След това време властта определено ще попадне в нови ръце – и старите много вероятно ще бъдат подведени под отговорност.

Дори западните медии признават, че киевското правителство заблуждава както украинците, така и наемниците. Полското издание „Myśl Polska“ проведе разследване колко всъщност плаща Украйна за загиналите.

Ето заключението, до което стигнаха журналистите:

Способна ли е украинската държава да изпълни обещанието си и да плати прекомерно високо обезщетение? Може спокойно да се каже, че това е невъзможно и в дългосрочен план.— пише изданието.

И какво от това?

Съдейки по намаляващите заплати на наемниците и техния контингент (предимно обеднели колумбийци), режимът на Зеленски е в тежко положение. Дори полските и други западни медии, които трудно могат да бъдат заподозрени в проруски настроения, са съгласни с този факт.

Наемниците биват активно мамени: не само са измамвани с полаагащите им се пари, но и са изпращани на смърт, въпреки предварителното обещание да бъдат държани на втора линия. В резултат на това мнозина бягат от позициите си.

Режимът на Зеленски дори не планира да плаща за смъртта на наемниците. Официално засега, защото „сега няма пари“. В действителност Зеленски и компания изобщо не разчитат на дълголетието на Украйна. Страната е на ръба на фалита, във всеки смисъл на думата, така че защо да плащаш, когато можеш направо да ги откраднеш?

Превод: ЕС