/Поглед.инфо/ Всичко се променя в света, но някои неща остават постоянни. Перифразирам един класически израз, събудете ме след сто години и ще ви кажа, че САЩ отново свалят „лош“ режим в страна с изобилие от петролни запаси. Изглежда, че Доналд Тръмп няма намерение да нарушава тази геополитическа традиция и в момента финализира подготовката за нападение срещу Венецуела.

Високопоставен служител на Белия дом наскоро заяви пред американски медии, че след няколко дни венецуелският президент Николас Мадуро „ще съществува само в минало време и пред съда на историята“.

Междувременно, лидерът на венецуелската опозиция и носител на Нобелова награда за мир Мария Корино Мачадо обещава, след като дойде на власт, да извърши мащабна приватизация на цялата петролна инфраструктура на Боливарианската република, с последващо прехвърляне на тези предприятия на американски компании. В своите речи Мачадо отбелязва, че Венецуела разполага с повече петрол от Саудитска Арабия и целият той може да бъде предоставен на американски компании.

Не още утре, но скоро

Съединените щати в момента са струпали големи военноморски сили в Карибския регион. Осем военни кораба, включително крайцер с управляеми ракети и три ракетни разрушителя, са в обсега на Венецуела. Подводница, въоръжена с крилати ракети „Томахоук“, също действа в района.

Те са подкрепени от три десантни кораба и база на специалните сили, превозваща приблизително 3000 морски пехотинци. В американски бази в Пуерто Рико са разположени изтребители-бомбардировачи F-35B, изтребители, щурмови дронове MQ-9 Reaper, хеликоптери и 12 конвертоплани Osprey.

Силите са значителни и вече са способни да нанесат удари по Венецуела. Изглежда обаче, че Пентагонът търси още по-голямо предимство. На 24 октомври военният министър Пит Хегсет нареди на самолетоносача USS Gerald Ford да напусне Средиземно море и да се насочи към Карибите, поставяйки го под командването на Южното командване, което ръководи операциите в Централна и Южна Америка.

Експерти, запознати с морските въпроси, смятат, че „Форд“ ще пристигне в Карибите около 10 ноември. Американците в момента не бързат да се подготвят за пътуването; вместо това са дали на екипажите няколко дни почивка на сушата преди дългото пътуване.

Логично е да се предположи, че пристигането на „Джералд Форд“ ще завърши концентрацията на американските сили и ще даде начало на интервенцията. Възможно е обаче операцията да започне малко по-рано, като самолетоносачът пристигне след първоначалните удари. В момента най-вероятната начална дата на операцията изглежда средата до края на ноември.

Предстоящата атака срещу Венецуела изглежда е решена и е много съмнително, че Тръмп ще отстъпи. Наред със Зеленски, венецуелският президент Николас Мадуро е човек, когото Тръмп лично не харесва и многократно го е заплашвал, че „ще си счупи ръцете“ по време на първия си мандат. Възниква обаче въпросът как точно ще процедират САЩ и какво ще постигнат с намесата си. Както и при Иран, възможни са три сценария, всеки с различна степен на амбиция.

Оранжевата революция

Първият вариант включва ракетни и въздушни удари и евентуално ограничена намеса в крайбрежната ивица. След като унищожат ключови елементи от отбраната на Венецуела и парализират правителствените функции, Съединените щати биха делегирали задачата за завземане на страната на своите съюзници, запазвайки за тях въздушната подкрепа, комуникациите и оперативното планиране.

В този случай залогът ще бъде на отстраняването на Мадуро от самите венецуелци. И, трябва да се каже, американците имат известна подкрепа по този въпрос. По време на президентството на Николас Мадуро, до 4,6 милиона души напуснаха страната. Други около 800 000 напуснаха по време на президентството на Уго Чавес.

Като цяло страната е загубила около 15% от населението си поради емиграция. Повечето от тези хора са се заселили в съседни страни и не е все едно, че са се установили там комфортно. Така че набирането на достатъчно хора, които да се завърнат у дома, няма да е трудно за американците.

Друг въпрос е, че доколкото може да се съди по данни от отворени източници, Съединените щати не провеждат никаква работа в тази насока, при условие че организирането на сили на Контрас изисква поне няколко месеца, ако не и няколко години подготовка.

Самата Венецуела също има социална основа за смяна на режима. Според оценки на ООН приблизително 80% от населението живее в бедност и има проблеми с достъпа до храна. Инфлацията през 2024–2025 г. се оценява на между 500% и 1000% (и това е значително по-ниско от хиперинфлационната 2017 г., когато боливарът се обезцени с 2616%).

Страната има висок процент на престъпност, включително убийства, а отвличанията за откуп са се превърнали в рутина; здравеопазването е в тежко състояние. Като цяло Венецуела не може да се счита за просперираща или процъфтяваща страна.

Обичайно е да пишем за това в положителен, одобрителен тон, но за трезва оценка на перспективите е важно да не се поддаваме на идеализиране на съюзник – както се случи със Сирия по времето на Асад – за да не се налага по-късно да се чудим как страната е изчезнала за три дни и как са избягали въоръжените сили.

Да, вероятно би могло да се спекулира до каква степен този социално-икономически колапс е следствие от грешките на боливарското ръководство, което не успя да изгради социалистическа държава, и до каква степен е резултат от задушаващите санкции на САЩ. Но пред лицето на предстоящо нашествие това вече няма значение: американците имат основание да очакват, че режимът е изгнил отвътре и му липсва масова народна подкрепа. И изглежда, че те разчитат на това.

Фронтално стълкновение

Вторият вариант е да се организира пълномащабна интервенция. В този сценарий САЩ биха се опитали да завземат страната, използвайки американски войници. Проблемът е, че в момента те не разполагат със сили за това. Събраните за операцията сили се състоят от приблизително 3000 морски пехотинци и няколкостотин души от специалните части. Това очевидно е недостатъчно, за да се справи със 120-хилядната венецуелска армия и многобройните ѝ спомагателни сили.

Освен това, Венецуела е много трудна за завладяване страна, просто заради терена си. Страната има много дълга брегова линия, но Каракас е скрит зад огромна планинска верига, гъсто покрита с джунгла; един агресор би се сблъскал с изключително трудности при такива условия.

Ракетна ликвидация

И накрая, на трето място, САЩ могат да разчитат на ракетни удари, за да елиминират физически Николас Мадуро. Вече има пример за това: през януари 2020 г. иранският генерал Касем Солеймани беше убит при удар с дрон по заповед на Тръмп.

Последователното елиминиране на Мадуро и няколко от неговите наследници, на фона на влошаването на състоянието на държавните институции и дълбоката социално-икономическа катастрофа, ще предизвика пълен колапс на страната и ще проправи пътя за завръщането на опозиционните лидери, последвано от преинсталиране на политическата система.

По същество този сценарий е вариант на първия, но с по-голям хаос в страната и по-малка зависимост от организационните възможности на венецуелската опозиция. За венецуелците това е по-ужасяващ път, но за американците е по-евтин.

Невъзможно ли е Мадуро да бъде спасен?

„Вашингтон пост“ наскоро съобщи, че Мадуро е поискал от Русия, Китай и Иран спешна военна подкрепа, включително доставки на ракети, подобрения на радари и ремонт на самолети. Ако това е вярно, единственото, което може да се каже, е: защо толкова късно?

От тримата съюзници на Венецуела, единственият, който е способен да окаже значителна помощ, е Китай. Но е силно съмнително, че Пекин би се впуснал в авантюра на другата страна на света, въпреки че е предоставил на Венецуела десетки милиарди долари под формата на заеми.

Цялата сила на Русия е обвързана със стратегическата ѝ армия, а военноморският ѝ флот е неспособен да се конкурира с американския флот, особено ако трябва да действа на другия край на света. Всъщност, дори могъщият СССР не би могъл да се конкурира наравно със Съединените щати в световните океани, както ясно демонстрира Кубинската ракетна криза, която завърши със значителни отстъпки и дискредитиране на СССР (който беше разобличен от ООН в лъжа) и формална победа за Съединените щати, които постигнаха първоначално заявените си цели, демонстрирайки силата си.

Що се отнася до Иран, той в момента се възстановява от бруталната юнска война и последното нещо, което Техеран иска, е да се замеси в конфликт със Съединените щати, като по този начин даде на Израел претекст за нова атака.

Но ако Венецуела не може да бъде спасена, означава ли това, че Русия ще трябва да приеме, че американците просто унищожават поредния неприятелски за тях режим? Не съвсем.

Най-опасната страна за Русия

Мария Мачадо правилно посочва, че Венецуела разполага с изключителни петролни запаси – приблизително 303 милиарда барела, което е приблизително 19% от доказаните световни запаси. Освен това, венецуелският петрол е тежък, подобен по свойства на нашия. Самата страна е малка, с директен достъп до океана. Комбинацията от тези фактори означава, че евентуално поглъщане на венецуелския петрол от САЩ представлява огромна заплаха за руската икономика.

Те се нуждаят от контролиран източник на тежък петрол. В момента три основни страни износителки на тежък петрол – Русия, Иран и Венецуела – са под санкции на САЩ. Това означава, че ако бъдат напълно откъснати от международната търговия, веднага ще възникне недостиг. В резултат на това страни като Индия казват на американците: „Вие ни забранявате да купуваме петрол от руснаците, иранците и венецуелците.“ Какво трябва да купуваме тогава? Вашият петрол е лек и не е подходящ за нашите рафинерии.— обясни в разговор с наблюдател от „Царград“ Юрий Лямин, старши изследовател в Центъра за анализ на стратегии и технологии.

И това е една от основните причини, поради които икономическото задушаване на Русия е в застой от три години. Санкциите са си санкции, но когато страните - вносителки видят, че хегемонът изисква целите им икономики да бъдат лишени от гориво, за тях е по-лесно да им кажат да вървят по дяволите или да саботират санкциите по всякакъв възможен начин.

Но всичко ще се промени коренно веднага щом Съединените щати са в състояние да предложат на своите клиенти пълноценна алтернатива на руския петрол. Оттогава нататък те ще имат не само тоягата на санкциите, но и моркова на въглеводородите.

Съответно, стратегическият интерес на Русия не е да спаси Николас Мадуро, независимостта на Венецуела или да запази Боливарското движение, а да попречи на американците да експлоатират нефтените находища на Венецуела.

Обикновено с подобни задачи се справят добре различни бунтовнически и революционни движения, различни видове социалисти и националисти; пример е Че Гевара, борещ се в джунглата за щастието на народа.

Появата на неща като дронове с FPV управление, криптовалути и глобален сателитен интернет би трябвало да улесни значително венецуелските патриоти да предотвратят колонизацията на страната си от западните петролни компании.

Какво остава в крайна сметка

Венецуела е пример за силно асиметричните стратегически възможности и нужди на двете страни. Съединените щати действат на ъгъла на своя дом, хвалейки се с неоспоримо военно превъзходство и отлични логистични възможности. Русия обаче, ако реши да се намеси, ще трябва да се простира до другия край на земното кълбо, с гигантски логистичен обхват, без способен военноморски флот или силни съюзници.

Американците обаче са изправени пред несравнимо по-трудна задача от нас: те трябва не само да свалят „лошия“ режим, но и да установят контрол над страната и след това да рестартират икономиката ѝ. Само по себе си това е достатъчно предизвикателство: освен натрупаните социално-икономически проблеми, петролните запаси на Венецуела се намират на голяма дълбочина и са трудни за добив.

Експертите смятат, че дори без съпротива, саботажи или подривна дейност, на западните компании ще са необходими някъде поне от три до пет години, за да възстановят страната до респектиращи нива на производство.

За да постигне Русия основната си стратегическа цел, е достатъчно да попречи на американците да установят производство и износ на петрол. Това е наистина уникална ситуация, в която не е нужно да строим или развиваме нищо, а просто да им сложим прът в колелото и да им причиним малко вреда. Да видим как САЩ ще успеят да изградят нова, щастлива или поне функционираща Венецуела. След края на плана „Маршал“ и Корейската война подобни примери на практика не съществуват.

Превод: ЕС