Еврото се срива, прогнозират западни икономисти; а нелегитимни властници искат да загробят България

/Поглед.инфо/ Шепа отродители, обсебили народния суверенитет в престъпване на чл. 1, ал. 2 и 3 на Конституцията на Република България, подгравайки се с Държавния глава - Върховният главнокомандващ на Република България, искат окончателно да загробят страната, привързвайки ни към един фалирал валутен експеримент.

Наложително е да подчертаем, че решението за приемане на еврото е и НЕЛЕГИТИМНО, доколкото е акт на легитимно Народно събрание, „избрано“ с 1 380 043 фиктивни имена в списъците на ЦИК. Което на свой ред означава, че този форум няма правомощията да прави политика, да приема законодателни актове, да избира и гласува членовете на изпълнителната власт. Това пък означава липса на легитимност и на изпълнителната власт, на правителството, което е излъчено от нелегитимен правен субект – нелегитимно Народно представителство.

Иначе казано, решението за приемането на еврото е оборимо, защото е НЕДЕЙСТВИТЕЛНО и НИЩОЖНО и не може да поражда каквито и да било задължения. И ако въпреки това насилствено бъде наложено, правните последици за самоуправниците, които са го наложили, един ден може да се окажат фатални за тях и наследниците им, когато България се превърне в правова държава.

Откакто е наложено от Брюксел, еврото не донесе нищо добро за повечето страни-членки на Евросъюза. Обстоятелството, че през последните десетилетия европейската икономика се върти от криза към криза, в значителна степен се дължи на прибързаното приемане на еврото, като обща валута на ЕС, сочат редица водещи икономисти. Според тях, причината е в много слабата конструкция на еврото, защото му липсва икономически съюз и инфраструктура на общата икономика; а след присъединяването на източноевропейските страни, по същество спря развитието на ЕС и укрепване на институциите му. Прогнозите са, че през следващата година страните-членки ще емитират повече дълг, отколкото през която и да е друга година в историята на ЕС.

Гърция е най-фрапиращият пример за загробване след прибързано приемане на еврото. Страната изцяло изпадна под зависимостта на Deutsche Bank и бе принудена да разпродаде голяма част от основните си инфраструктурни обекти.

Сега на дневен ред е Франция. След поредица от правителствени фалити, страната е изправена и през фискален фалит.

Много държави-членки стигат до заключението, че ползите от членството в ЕС не са толкова големи, колкото са преценявали и вече се замислят дали няма да са по-добре ако напуснат еврозоната. Още повече, че страни-членки като Чехия, Полша, Дания, Швеция, Унгария и Румъния, които не са приели евровалутата, по-добре се справят в сложната икономическа конюнктура, следствие от също така необмислените, но политически налагани от Брюксел санкционни мерки.

При тази обстановка, когато според водещи финансисти еврото е в смъртна опасност, решението на шепа властници насила да ни набутат в този трап против волята на българския народ, икономически е непродуктивно и вредно, а политически – може да се окаже фатално за съществуването на българската държавност.

По това изключително рисковано за България решение, предлагам на читателите на поглед.инфо разговора между двама изтъкнати западни икономисти – Янис Варуфакис, министър на финансите на Гърция в правителството на Алексис Ципрас (2015) и журналиста Волфганг Мюнхау за действителното състояние на еврозоната в сегашната сложна политическа динамика в Европа и света в състоялия се вече, но все още оспорван от колективния Запад, многополюсен глобален обществен ред.

Читателите на Поглед.инфо може да проследят разговора между двамата икономисти на английски език във видеото на подкаста Econoclasts на Unheard

(https://www.youtube.com/watch?v=macQgpfG8CU).

Преводът е на автора на тези бележки. Приятно гледане и четене.

Янис Варуфакис: Здравейте и добре дошли отново в икономическия подкаст Unheard, където заедно с Волфганг Мюнхау ще обсъждаме икономическото и геополитическото глаголене, които се приемат за ортодоксални истини – с презрението, което заслужават. Здравей, Волфганг.

Волфганг Мюнхау: Здравей, Янис, как си? Днес ще говоря за една ортодоксална идея, която е много разпространена в Европа, почти като система от вярвания, а именно, че еврото е вечно, като диамантът. Че никога няма да се срине. Макар да не предсказвам неговия крах, твърдя, че тази ортодоксалност е изключително самодоволна.

Нека започнем с еврото, с ортодоксалността на еврото, а именно, че еврото е вечно. Тази ортодоксалност се появи доста преди кризата в еврозоната – дълговата криза, която започна през 2010 г. Не е нужно да ти напомням, Янис, как се развиха нещата. Кризата приключи официално около 2015 г. по начина, по който обикновено се дефинираше. Но си мисля – и двамата с Янис не сме съгласни с тази времева рамка, защото вероятно знаете, че кризата никога не е била напълно или дори частично преодолявана. Ортодоксалното мислене бе, че еврото ще бъде сигурна валута. Знаете, то премина през най-голямото си изпитание. Но има причини, които доведоха до тази криза. Основният проблем на всички европейски теми, които обсъждаме, е проблемът за колективните действия.

Имаме единен пазар, имаме еврозона, но нямаме обща политика, обща фискална политика, общ капиталов пазар. Липсва ни голяма част от инфраструктурата на общата икономика. И тази липса се подлага на изпитание, както бе подложена кризата на суверенния дълг. Сега френската политика вероятно ще бъде подложена на изпитание. Друга криза на суверенния дълг също се очаква. Следващата година ще бъде много важна за европейския дълг. Европейските страни ще емитират повече дълг през следващата година, отколкото през която и да е друга година в историята. Ще бъде интересно да видим как ще реагират финансовите пазари. Ще бъде интересно да видим дали и кога Националният фронт или Rassemblement national, както го наричат в момента във Франция, ще дойде на власт и какво ще поиска от еврозоната. Ще бъде интересно да видим дали в даден момент в бъдеще някои държави-членки може да решат, че всъщност ще са по-добре да бъдат извън еврозоната. Това досега не се е случвало. Но не е невъзможно една страна – дали е северна или южна, да стигне до заключението, че ползите от членството не са толкова големи, колкото хората винаги са си мислили. И ако едно от тези неща се случи, тази конструкция ще се срути и тогава еврото ще бъде в абсолютно смъртна опасност.

Я.В. Когато хората ме питат за следващата криза на еврото, аз се чеша по главата и казвам: „Каква следваща криза? Кога приключи първата криза на еврото? Тя никога не е приключвала.“

Ако Европейската централна банка (ЕЦБ) даде на раково болен голяма доза кортизон пациентът би се почувствал по-добре. Но туморът продължава да върши отвътре своята разрушителна работа. Нека припомним на нашата аудитория, че еврото е много странно нещо. Казвам го и помислете. Създадохме нещо, което никога преди не се е случвало и не мисля, че може да се случи отново. Създадохме много голяма, много видна, много важна централна банка. Но без хазна и партньор. Сега имаме 20 хазни, 20 министерства и министри на финансите на държавите-членки; но те нямат централна банка, която да ги подкрепя и трябва сами да спасяват банковите си системи, когато се сриват, без ЕЦБ формално да има възможността да им помогне.

В крайна сметка тя го прави, иначе еврото отдавна щеше да се срине, както бе предсказано през 2011-2012 г. Така че, по същество, ние сме обединили парите си без да имаме федерална система. Най-голямата заблуда, която произлезе от тази криза – не знам дали си съгласен Волфганг с това: знаем старата приказка, че Европа се крепи от криза на криза. Е, това, което имаме от тази криза на еврото до другия вариант на тази криза, друг епизод от същата криза – това е димна завеса.

Всичко, което сме създали и с което хората в Брюксел и Франкфурт се гордеят, като например Европейският механизъм за стабилност, Фонда за възстановяване по време на пандемията, Банковия съюз – ако се вгледаш внимателно в тези неща те са точно обратното на това, което трябваше да направим. Тези институции са напълно нестабилни и неспособни да запълнят празнините, които имаме от създаване на еврото.

В.М. Да, наскоро имахме разговор по този въпрос. Съгласен съм. Напълно съм съгласен с мнението ти за кризата. Разраства се, когато започнах като журналист в Брюксел в началото на 2000-те години. Това казаха Романо Проди и други по онова време – че Европа е като конструкция, която преминава от криза в криза. Знаеш, че това вече не е съвсем вярно. Но знаем и това, че хората също са малко по-осведомени. Според мен основният проблем е, че много от реакциите, които видяхме, бяха по-скоро бюрократични, отколкото икономически. Наскоро наблюдавах подобен опит, когато разговарях за Съюз на капиталовите пазари с някои мои проевропейски приятели. Говорихме за това защо е необходимо, защо трябва да се прехвърлят частните спестявания в инвестиции; защо трябва да се съберат 800 или повече милиарда като т. нар. инвестиции, както предлагат докладите на Драги. Казах, че това може да стане само в истински съюз на капиталовите пазари, а не от някаква несериозна организация. А те не се интересуват от това. Главно, те се интересуваха от повече власт за европейския регулатор на фондовия пазар, така че за тях всичко се свеждаше до работни места; така става регулирането в Брюксел.

Спомена механизма за стабилност, спомена всичките тези квази автономни НПО-та, наричани Quango (Quasi Autonomous Non-Governmental Organisation), които са около ЕЦБ във Франкфурт и кадруват в Надзорния съвет, в Съвета за резолюциите, както и по въпроси за финансовата стабилност. Създават се много работни места в този сегмент и много хора, които са активни в тази област, повечето са за еврото, за единната валута. Всъщност, ето за това става въпрос: за работни места, за това кой да бъде поканен на коя среща на върха, кой да е вътре и кой да е вън.

Сравнително късно ми просветна, че тези хора въобще не се интересуват от разрешаването на проблемите. Те решават други проблеми. Спомням си, че имахме телефонни разговори; знаеш, бях част от групата икономисти, които бяха там, за да обмислят бъдещето на еврото в разгара на кризата. Говорих за еврооблигациите. А после някой каза, че не бива да обсъждаме нищо, което германското правителство вече е отхвърлило. Това бяха икономисти, а не представители на германското правителство. Но всъщност осъзнаваш, че тези хора не се интересуват от решаване на проблема, а повече в кариерното си израстване, да правят предложения, върху които да стои името им. Така осъзнах, че съм бил напълно наивен. Мислех, че хората се опитват да решават проблемите и че в този процес може да има разногласия. Това биха били честни разногласия. Някой мисли, че трябва да се направи по друг начин, както вероятно и ние с теб имаме различни мнения за това как трябваше да се реши проблемът в онези дни. Но открих, че има голяма доза нечестност по този въпрос и мисля, че такъв е животът, в който живеем днес.

Я.В. О, има много нечестност. Няма съмнение в това. Но когато каза за липсата на интерес към сериозна дискусия за капиталовия съюз, за каквото и друго да е всъщност, ти ми напомни за нещо още по-уместно и вероятно по-значимо. Спомням си разговор, който проведох с Волфганг Шойбле (министър на финансите на ФРГ през 2009-2017г., бел. пр.), вече покойник, когато бях в Министерството на финансите на Гърция и постоянно имахме дебати. Някои от тях всъщност не бяха толкова разгорещени. Спомням си много ясно темата на конкретен разговор какъв първичен излишък да има гръцкото правителство през следващите 10-20 години. Опитвах се да изложа макроикономически аргумент, че трябва да вземем насериозно макроикономическите дисбаланси. Така че идеалното оптимално ниво на първичния излишък на нашето правителство да е свързано с нивото на дефицита по текущата сметка, а това зависи от инвестициите, от политиките и т. н. А той се обърна и каза, че това е макроикономически разговор. Не го интересува. И ми го обясни защо.

Той каза: „Не съм макроикономист, аз съм адвокат. И не искам да разбирам от макроикономика. Не ме интересува, защото за мен това, което правим в Еврогрупата, е да определяме правилата, така че французите да не започнат да смятат, че имат толкова свобода, колкото искат, за да определят собствения си бюджет. Защото, ако искате да използвате германската марка – така той наричаше еврото – не може да имате суверенитет, когато става въпрос за собствения ви бюджет. Така че има различни нива.“

Разбрах, че на едното ниво са хората, бюрократите, икономистите, които искат да бъдат поканени на следващата среща на върха и които искат името им да фигурира в някой проект. Това са хората, които през 60-те години Джон Кенет Голбрайт бе нарекъл „технократи“. Но имате някой като мистер Шойбле на върха, който използва липсата на интерес към макроикономиката като оръжие; после имате всички останали икономисти, които, както знаете, приемат резултатите от тези срещи на Еврогрупата – резултат от силовата политика в контекста на това, което е казано; и се опитват да им придадат макроикономически произход. Тогава се оказваме с тези ортодоксални възгледи, които дори не струват хартията, на която са написани.

В.М. Със Шойбле, в частност, също имах много разговори през този период и мисля, че той беше проевропеец в сърцето си, искаше наистина това да стане, но не беше обмислил добре нещата. Веднъж му казах: „Би ли бил щастлив, ако в една истинска парична уния или банкова икономическа уния някой от центъра дойде в твоята страна и затвори Deutsche Bank?“ Той отговори: „Разбира се, че не.“ Идеята, че банков съюз или съюз на капиталовите пазари някога биха могли да бъдат извън неговия контрол, беше абсолютно неприемлива за него и той се провали.

Ако погледнем Франция – защото ортодоксалното мнение, което опровергаваме тук е, че това не може да се случи в бъдеще, искам да кажа, че не се е случило и в миналото; така че нека поговорим за бъдещето. Той имаше свои възгледи за фискалните дефицити. Те се провалиха. Погледнете френския бюджетен дефицит. Това е неустойчив дефицит. В голяма степен дефицитът зависи от спасяването му от централната банка. Няма политически консенсус за балансиране на бюджета или дори за договаряне на траектория на фискална устойчивост. Така че Франция ще се нуждае от спасяване, или ще фалира. Това са основно двете опции, които разглеждаме, или – в идеалния случай, някакво политическо развитие, при което изведнъж се появи мнозинство, което ще спазва правилата от Маастрихт; или дори не правилата, а ще спазва някои разумни фискални политики, които ще стабилизират фискалната траектория, която не трябва да бъде подчинена на никакви външни правила, какъвто не е случаят с Франция. Чухме от Жордан Баделá – лидер на партията „Национално обединение“ на Ле Пен, който каза за „Икономист“ миналата седмица, че ако дойде на власт, едно от първите неща, които ще направи, е да проведе разговор – както го нарече, с ЕЦБ и да поиска от ЕЦБ да купи френски облигации.

Той иска те да купят френски облигации, за да може да емитира облигации, с които да стабилизира пазара на облигации, който според мен правилно счита за нестабилен и силно уязвим от външни заплахи. Не става въпрос толкова за спекулативна заплаха. Знаеш хедж фондовете, за които говоря... Говоря с много хора от финансовия сектор и в момента наистина няма желание да се купуват френски облигации. Обикновените инвеститори просто не искат да държат тези книжа и причините за това основно са в условията за търсене и предлагане. Така че, ако ЕЦБ се намеси, очевидно може да стане промяната, която Баделá иска.

Ако тръгнем по този път – не обсъждам дали това е добра или лоша идея, това е съвсем отделен въпрос; но може да бъдеш сигурен, че други страни категорично ще го отхвърлят и ще се стигне до конфронтация между него и ЕЦБ или между другите държави-членки и него, както и между Брюксел и него. Това може да доведе до ситуация от типа на Брекзит. Не такава, която той я инициира, а по-скоро като отговор на отговора, по начин, който почти се случи с Гърция през 2015 г. Ние толкова добре си спомняме лятото на 2015 г., когато вашата страна проведе референдум за това дали да приеме предложенията за преструктуриране. Вотът би дал възможност на премиера Ципрас да излезе от дефолта или да го доведе до ръба…

Я.В. И аз подадох оставка същата вечер. Това, което Бартелá казва, е напълно в съответствие с френската позиция от 60-те години на миналия век. Спомняме си, когато през 1964 г. Жискар д’Естен беше финансов министър на Франция на генерал дьо Гол. Той отлетя за Бон и изложи пред своя колега – финансовия министър на Западна Германия, едно агресивно предложение: Франция да има обща валута със Западна Германия в рамките на два месеца. Курт Шмюкер бе името на финансовия министър на вашата страна и именно Шмюкер написа в дневника си, че те (французите) просто искат да проектират „голяма Франция“ в цяла Европа, използвайки нашата германска марка – точно това ми каза Шойбле през 2015 г.

Така че тази идея е френският микроикономически квази-псевдо-цензианизъм да бъде проектиран в цяла Европа, използвайки Будистката банка… Това е пълна глупост, разбира се. Но мотивира френските правителства от 60-те години на миналия век, а също така мотивира и германските правителства да се противопоставят, опитвайки се да намерят начини да предотвратят тази заплаха, която винаги съм смятал за празна заплаха, която трябва да бъде осъществена.

Спомена референдума, който проведохме в Гърция през 2015 г. Не беше за преструктуриране. Нашите хора не гласуваха с 62% против, защото вече имахме преструктуриране. Това беше друга игра. Знае се конституцията и начинът, по който приехме еврото – неумолимо и напълно неочаквано доведе до огромни макроикономически дисбаланси. Например, когато приехме фиксиран валутен курс, още повече обща валута за икономика като гръцката и германската, всеки Фолксваген, който се продава от Германия в Гърция, увеличава търговския дефицит на Гърция. В Германия има пул от спестявания, които се натрупват в Deutsche Bank и другите банки във Франкфурт, за които няма търсене в Германия. Така че тези банки отпускат заеми на гърците да купуват Фолксвагени. Това се нарича финансиране на продавача. Резултатът е: натрупва се балон, след това се пука, след това имате фалит и накрая или приемате фалита, поемате болката и отписвате тези лоши, неизплатими дългове, или продължавате да давате една след друга кредитни линии. Това, което отхвърлих в Еврогрупата тогава, беше претенцията, че системата не е била лошо проектирана на първо място и претенцията, че може да се оправи чрез хвърляне на добри пари след лоши пари, което е точно това, което те направиха, защото в крайна сметка ЕЦБ първо беше спасителният фонд, след това дойдоха Европейският фонд за финансово осигуряване, Европейският механизъм за стабилност, а после ЕЦБ чрез изкупуване на облигации. Те направиха това, което Бартелá иска да прави в бъдеще. По същество, това е – както казах преди, инжектиране големи дози кортизон на пациент с рак. Ето защо казвам, че кризата с еврото всъщност никога не е приключвала. И Барделá се обръща с един вид рефрен и тире, което ни връща към 60-те години на миналия век.

В.М. Наистина. Това е по-сериозно, защото той не е част от някакъв центристки политически естаблишмънт, който обикновено се събира заедно с него и намират някакъв компромис. Затова мисля, че политиката е по-различна от 1964г. и 1997-1998г., когато французите и германците се събраха за преговори по Пакта за стабилност. В Германия днес няма коалиция, която би могла да сключи сделка с Барделá, ако това е, което той иска. Той също така иска доста други неща, като например от Великобритания, за свободното движение. Барделá каза: „Щастлив съм да остана в ЕС, но свободното движение трябва да си отиде и целият Европейски съд също трябва да си отиде.“ Той твърди също, че френското право е надмощно над европейското право и предлага клаузи, че ако останалите страни знаели, че това е възможно, щели да го направят. Но останалите страни са твърде големи реалисти, за да се застъпват за такива глупости.

Ето защо мисля, че позицията му е несъвместима не само с еврото, но и с членството на Франция в ЕС. И макар че няма пръв да натисне спусъка, ако има мнозинство – неговото правителство или това на Льо Пен, в зависимост от това кой от двамата ще бъде кандидатът – то би могло да приеме решения, които лесно се превръщат в спираловидно излизане от еврозоната. А без Франция всичко ще се срине.

Точно това е опасността в тази ситуация. Не толкова ако Германия се опита да напусне или някоя друга страна може да реши в даден момент същото. Мисля, че засега това е много малко вероятно. По-вероятният случай би бил ако се случи някакво политическо събитие като това във Франция или в Германия (например АзГ дойде на власт, за което съм почти сигурен). Без значение какво казват хората днес, това ще се случи. Просто общите електорални тенденции, които наблюдаваме, не могат да не се реализират, освен ако партията не се разпадне. Те не са нещо като меките десни партии, като италианската. Те са много по-твърди: германците, французите и много други имат дневен ред за предефиниране на отношенията с ЕС или в някои случаи дори за напускане на еврозоната. AзГ всъщност официално иска да напусне ЕС, не само еврозоната. Тя е значително по-радикална от партията на Льо Пен. Така че не бива да приемаме сегашното статукво за даденост.

Еврото е много слаба конструкция, защото му липсва икономически съюз. Всички тези проевропейски защитници, които познаваме, се страхуват предимно за собствената си работа, най-вече за документите си, които пишат, за дискусиите, в които участват. Има много малко хора наоколо, които се опитват да решават реалните проблеми и които предупреждават, че без съюз на капиталовите пазари в днешно време, когато Тръмп се опитва да изтласка еврото, това е следващото нещо, което може да се случи.

Нямаме съюз на капиталовите пазари. Нямаме механизъм да превърнем еврото в глобална валута, подкрепена от европейски облигации, но и от данъчно облагане и права за емитиране на дълг. Ако не може да направим това, тогава не може наистина да имаме единна валута. Тази лъжа, това лицемерие, за което и двамата с Янис говорим, се дължи основно на отказа да се направи следващата стъпка след паричния съюз.

ЕС беше много реформистки през 80-те и 90-те години като единен пазар, имаше единна валута. С разширяването на Източна Европа, развитието на ЕС, укрепването на институциите по същество спря. Да, имаше механизъм за стабилност и някои правила за гласуване бяха променени. Но всичко е свързано с неща, които интересуват само хората в Брюксел. А по отношение на институционалния механизъм, ЕС по същество е същият, какъвто беше в края на договора от Маастрихт. И всички казвахме по онова време, че е несъвършен. Ако така продължи – е нестабилен. А ако е нестабилен, в крайна сметка ще стане неустойчив. В крайна сметка всички неустойчиви неща се сриват.

Я.В. Така че, хора, ортодоксалното мнение е, че еврото е спасено и става все по-силно. Ние го опровергахме. Не вярваме, че кризата с еврото е отшумяла, докато не са готови да федерализират фискалната политика, инвестиционната политика, банковото дело и капиталовите пазари. Кризата с еврото ще продължи да се развива.

Лично аз, нека да се изкажа с известна доза категоричност по този въпрос. Мисля, че ако някоя държава напусне еврото и следователно еврото се срине, това ще бъде Германия, след като Франция се държи по начина, по който Барелá обещава да се държи. Не го предсказвам, но мисля, че по политически причини много по-вероятно е Германия да напусне, отколкото Франция, Италия или Гърция. Но ние сме тук. Ще наблюдаваме. Само не вярвайте на ортодоксите че еврото е спасено и постоянно укрепва.