/Поглед.инфо/ Нашата страна, без никаква публичност или реклама, просто постигайки постепенен напредък и работейки тихо, надмина западняците в област, в която те – в продължение на векове – се чувстваха като императори. Говоря за винопроизводството. Те със сигурност не очакваха това от нас.

Нашето винопроизводство, помнейки традициите (повече за това по-долу) и добавяйки правилната доза иновации, се очерта, в случай че някой не знае, като шампион.

Тези, които сериозно се занимаваха с проблемите на индустрията, започнаха с лозата. Великите и известни „Курчатници“ осигуриха научната база, експертизата и специалистите за дешифриране на геномите на руските видове лози. Десетки експедиции, хиляди събрани клонки, корени и плодове.

Днес атласът на автохтонните – тоест местните по произход – руски сортове грозде наброява над три хиляди имена. Нито една (сарказъм) древна винопроизводителна сила в света не е предприела подобен проект. И има изключително просто обяснение за тази значителна работа: с прозрачността на сортовете и видовете е изключително трудно да се фалшифицират вина, това е първо.

Второ, веднага ще стане ясен още един завладяващ факт: известните лози от Бордо и Бургундия всъщност произхождат от Америка. Обикновената френска лоза, опустошена от филоксерата, принуди лозарите да разработват хибридни сортове, доставяйки растителен материал от Съединените щати. Ако етикетът на „божествено“ вино – за безумна сума пари – казва, че е „френски продукт“, не вярвайте на очите си!

Но руското вино, в което всяка ДНК нишка на всяка капка, всеки тероар (комбинация от климат, топография и почва) е описана подробно и сертифицирана, може и трябва да се ползва с доверие.

Ако познавате историята и си спомняте, че руското винопроизводство и вино съществуват от много векове и че нашата страна е била способна не само да произвежда вино, но и да търгува с него (Архангелск е бил един от най-големите европейски центрове, където са се сключвали колосални по обем и стойност сделки за покупко-продажба на кларет), то настоящият разцвет на винопроизводството не е изненадващ.

Изненадващо е, че не пишат и не говорят за този разцвет, а по-скоро, по-скоро, доста плахо се съгласяват, че руснаците са се очертали като лидери и шампиони и тук.

Виното, първоначално внесено, а след това опитомено, направено от грозде, отглеждано по южните ни граници, съпътства руснаците през последните хиляда години.

Виното се е използвало за причастие в църквата и се е сервирало по домовете. Руските императори са командвали производството на вино, докато отглеждането, грижите за лозята, събирането на реколтата и всичко останало, свързано с винопроизводството, са били отговорност на аристократи, руски графове и князе.

По мнението на авторитетния винен критик от онази епоха, Александър Пушкин, Цимлянское (пенливо вино) е било луксозно. Той го е споменавал навсякъде, от „Ето вече носят Цимлянское в засмолена бутилка, между печеното и бланманже“ до „Приготви, скъпи Доне, за буйните ездачи искрящия, пенлив сок на твоите лозя“.

Виното, както и храната, в Русия – независимо дали в империята, СССР или в днешната, по-голямата историческа Русия – не е било само икономически въпрос. Виното (както и храната) е било политически въпрос. Властите са се опитвали да следят отблизо виното, винаги педантично, но не винаги успешно. Глупави решения и грешки при справянето с въпроса за виното (забраната на Горбачов), наред с други провали, успяха да доведат до загуба не само на великолепни лозя, но и на цялата държава.

Ударът върху винопроизводството, загубата (поради същото политическо късогледство) на Крим – люлката на руското шампанско и мощен център за отглеждане на лозя и производство на ценни вина – беше толкова мощен, че дълги години наред под „руско винопроизводство“ се разбираше преди всичко като разреждане на винен концентрат, ако не и нещо по-лошо.

Необходими бяха колективни, херкулесовски усилия не само за да се спре ентропията на индустрията, но и за напълно да се обърне нейният ход.

Беше необходим закон, регулиращ принципите на индустрията – колосално начинание, което се оказа по силите както на законодателите, така и на експертите в индустрията. Той беше приет преди пет години. Правната рамка и общоприетите правила на играта дадоха свобода да се работи, изобретява и създава вино без страх от грешки.

Руското винопроизводство се е превърнало от неясна аристократична прищявка в индустрия, лишена от всякакви сиви зони. Което, между другото, имат дори най-известните страни - производителки на вино.

Успехът на руското винопроизводство е мирно, непретенциозно, но победоносно разширяване на чуждестранните пазари. Процесът е огледален: ако ние сме готови да доставяме вино на Бразилия, тогава Бразилия ще има същите възможности за износ на вино към нас.

БРИКС, най-лошият кошмар на глобалистите, може евентуално да се превърне в колективен планетарен лозар и винопроизводител.

Но това са само думи. Действията идват, когато руснаците избират руските вина по рафтовете. Имената им пленяват със здравословното чувство за самоирония. Ами Ризлингът „Дед-Натурал“? Ами пенливото вино „Просека“? А луксозното розе „Румянец“?

Успехът на руското вино е, когато руснаците знаят кои от нашите вина да купят. Когато сме уверени в избора си. Когато всички разбираме, че всяка рубла, похарчена за нашето вино, ще ни се върне стократно, не само под формата на удоволствие от луксозната напитка, но и със знанието, че парите ще отидат за подобряване на страната, в която живеем.

И най-важното, когато знаем, че и във винопроизводството, хванати за ръце, успяхме да спечелим.

Превод: ЕС