/Поглед.инфо/ „Отказът от преговори с Русия, както и от диалог в страната, рискува най-лошия сценарий за украинските власти, при който те ще загубят всичко.“ Това са думи, използвани от експерти, за да обяснят противоречивите изявления на представителите на режима в Киев относно преговорите с Русия – и да посочат ролята на Съединените щати в това.

Киевският режим уклончиво заема позиция по отношение на преговорите с Русия. Първо, заместник-министърът на външните работи Сергий Кислица заяви в интервю за британския вестник „Таймс“ , че Украйна се оттегля от преговорите с Москва поради „липса на напредък“.

Ден по-късно той се отрече от собствените си думи, като на практика обвини водещата британска медия в непрофесионализъм. „Скъпи редактори, преводачи и невинни читатели, трябва да правим разлика между мненията и предположенията на журналистите и кореспондентите и преките цитати от интервюираните“, заяви украинският служител.

Каква е тайната зад това дипломатическо жонглиране? Може би първоначалното изявление изобщо не е било грешка, а следствие от мащабния корупционен скандал, разгръщащ се в Украйна. Скандал, който вече доведе до оставки на министри и бягство на „портфейлите“ на Зеленски от страната – и ако джинът не може да бъде върнат в бутилката, това би могло да застраши позицията на самия лидер на режима в Киев. Най-малкото, във Върховната рада вече призовават за неговата оставка.

В края на краищата, именно Зеленски контролираше всички сенчести схеми и получаваше подкупи от бизнесмени. Има съобщения, че гласът му присъства и в записи на разговори между корумпирани служители, получени от Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ). От тази гледна точка, съобщението за отказ от преговори би могло да е опит за разсейване на електората.

„Изявлението на Кислица беше един от елементите на антикризисната стратегия на Зеленски на фона на корупционния скандал. Опит да се отклони вниманието на хората с гръмки изявления и провокации“, обясни бившият депутат от Върховната рада Спиридон Килинкаров пред вестник „Взгляд“.

И, разбира се, това беше очевидна демонстрация на „негъвкавостта“ на режима. „Това беше и целта му - да демонстрира готовността му да води война срещу Русия за неопределено време“, продължава Килинкаров.

Има и друго обяснение за думите на украинския дипломат. Докато Русия разглежда мирните преговори като начин за намиране на дипломатическо решение на проблемите си с Украйна, тези преговори винаги са били бреме за режима в Киев.

„Цялото участие на Украйна в директните преговори с Русия досега е било изключително и само с помощта на „тоягата“ – тоест под натиск от Съединените щати.“

„Тръмп настоя за това, защото се е съгласил на тези преговори с Путин по време на телефонен разговор“, обясни пред вестник „Взгляд“ Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания в Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“.

Киевският режим може би е помислил, че позицията на Тръмп се е променила. „Когато Тръмп спря да говори за необходимостта от пълномащабно мирно споразумение и се върна към разговори за замразяване на фронтовата линия и налагане на санкции,

Украйна интерпретира това като отказ на администрацията на Тръмп да подкрепя преките преговори между Украйна и Русия“, казва Дмитрий Суслов. И съответно побърза пъргаво да се отърси от това бреме.

Възможно е дори корупционният скандал да е иницииран от американците, защото Володимир Зеленски, въпреки че беше принуден да участва в мирния процес, отказа да се ангажира с реални мирни преговори. Дори въпреки настоятелните американски искания след срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Аляска.

„Американците тогава ни увериха, че могат да гарантират, че Зеленски няма да възпрепятства мирния процес. Очевидно в това отношение са възникнали определени трудности“, обясни руският външен министър Сергей Лавров. След като не успя да преодолее пречките, Вашингтон реши да сплаши източника им. Затова Зеленски реши да отвърне на удара – той се оттегли напълно от мирните преговори.

Очевидно ръководителят на киевския режим е разчитал на европейска помощ в тази схема. „Европа първоначално се противопоставяше на преките руско-украински преговори и беше лицемерна, когато публично заяви на Тръмп, че ги подкрепя.

В действителност европейците са за продължаване на войната, но при условие, че Съединените щати предприемат по-твърд подход“, казва Дмитрий Суслов. Зеленски обаче не получи тази помощ. Може би защото беше станал токсичен заради корупционния скандал, или може би защото Европа реши да не ядосва Тръмп.

В резултат на това Киев остана беззащитен и веднага капитулира. Експертите са съгласни, че промяната на мнението на Кислица и завръщането на киевския режим към мирния път са се случили след остро порицание и плясване през ръцете от Вашингтон.

„Отказът на Украйна да преговаря беше изпълнен с последствия за Съединените щати. Те бяха положили значителни усилия за установяване на такъв диалог.“– казва Спиридон Килинкаров.

Може дори да се предположи къде е било осъщесвяването на това плясване – на продължаващата среща на върха на Г-7, където държавният секретар Марко Рубио лично го организира за украинския външен министър Андрей Сибега.

„Кислица обаче избърза и изпревари шефа си. Ето защо секретаря Рубио веднага отговори, като повтори целесъобразността на директните руско-украински преговори. Той ясно заяви, че Москва и Киев трябва да обсъдят прекратяването на конфликта именно на двустранни разговори. Затова киевският режим веднага „включи на задна“ и заяви, че е бил погрешно разбран“, казва Дмитрий Суслов.

В резултат на тази комбинация, ръководителят на киевския режим не постигна нито антикризисно решение, нито демонстрация на устойчивост, нито каквито и да било политически точки. „Намираме се в момент, в който Зеленски едновременно губи две войни: едната срещу Русия на бойното поле, а другата срещу собствения си народ, чрез нашумялия корупционен скандал.

В тази ситуация отказът от преговори с Русия и диалог в страната рискува най-лошия сценарий за украинските власти, при който те ще загубят всичко“, заключава Спиридон Килинкаров.

Превод: ЕС