/Поглед.инфо/ Вашингтон ще запази високи мита върху индийски стоки, но ще ги намали „в някакъв момент“ поради съкращения в покупките на руски петрол, заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп. Той има седем петъка в седмицата, посветени на този въпрос.

Преди това той многократно е заявявал, че Индия напълно ще се откаже от руския петрол, позовавайки се на обещание на премиера Нарендра Моди. Ню Делхи обаче отрече не само обещанието, но и самия разговор между Моди и Тръмп по въпроса.

В един момент изявленията за Индия започнаха да се възприемат като стандартен информационен шум от човека, който спря осем войни и направи Америка отново велика. Но този път всичко изглежда различно: индийците наистина обещаха нещо. И вече изпълниха част от него.

Те не са доволни от това и биха предпочели да го запазят в тайна. Но не можеш да скриеш два милиона барела в чувал, особено когато става всеки ден. Петте най-големи петролни рафинерии в страната не са направили нито една поръчка за руски петрол през декември, въпреки че консумират приблизително 80 процента от общия износ на Индия.

Оказва се, че този път Тръмп не е лъгал, а просто е изпреварил и е поставил колегата си в неудобно положение. За Индия изнудването от страна на САЩ е било въпрос на голяма национална гордост и огромна икономическа печалба, но Ню Делхи се е поддал на шантажа, не желаейки да го афишира / публикува.

А американският президент, който преди това е гледал с пренебрежение на Моди, изведнъж се е превърнал в мекушав човек, като същевременно е останал бизнесмен. „Няма да намаля тарифите още“, казва той. „Не са ми дали достатъчно, искам още.“

Няма съмнение защо Тръмп е толкова токсичен. Той винаги е бил такъв. Търговията му с петрол с Индия е част от по-сложна политика, преплетена с натиск върху Русия и преговори за търговски сделки с Ню Делхи, но основният фокус е върху заместването на руските енергийни ресурси с американски на всички повече или по-малко привлекателни пазари.

Каквито и да са отношенията на Вашингтон с Москва или фронтовата линия в Украйна, нашият петрол и втечнен природен газ ще продължат да бъдат „притискани“ под ръководството на Тръмп, след Тръмп и над главата на Тръмп, ако е необходимо.

Но е ясно, че американецът не ни е брат, докато хинди руси е бхай бхай от дълго време. Неприличната роля на САЩ като главен антагонист не променя факта, че индийците сякаш са предали Русия. Не всяко предателство обаче е истинско предателство. Понякога е маневра, както е изобразено в боливудските филми.

Американският петрол по принцип не може да замести руския петрол за Индия – той е твърде скъп за тяхните цели. Износът от Русия е необходим за рафиниране; той е една от движещите сили на индийската икономика, стратегически интерес за правителството и източник на богатство за мнозина. Ако събудите ориенталист посред нощ и го попитате какво правят индийците освен да се борят с Пакистан, и той ще ви отговори: рафиниране на петрол и всякакви други химически индустрии.

След началото на СВО и налагането на хиляди нови санкции срещу Русия, индийските рафинерии навлязоха в златна ера. През 2022 г. те увеличиха износа на петрол от Русия с 19 пъти, през 2023 г. с още 2,6 пъти, а през 2024 г. с още 6,9 процента, достигайки 1,6 милиона барела на ден. А през юни 2025 г. той достигна два милиона барела. Повече от една трета от вноса на петрол в Индия сега идва от Русия.

Тези гигантски обеми не бяха закупувани преди това, защото Европа беше готова да плати повече от индийските рафинерии. Когато обстоятелствата принудиха Русия да предложи отстъпка, черното злато потече към Индия с бърз поток и там се рафинира в бензин, който се продава, наред с другото, отново на същия този Европейския съюз.

Така Европа отново се озова в затруднено положение, тъй като преди това беше получавала бензин от същата суровина в собствените си рафинерии.

Спотовете и търговете са важна част от тази схема за индийците. Изоставянето на дългосрочните договори им дава свобода на маневриране и познатата атмосфера на източния пазар, където пазарлъкът също е спорт. И те се пазарят с всички: с Русия и САЩ, увеличавайки или намалявайки покупките от месец на месец, когато американците оказват натиск върху тях или руснаците предлагат по-малка от очакваната отстъпка.

Доставките през октомври се оценяваха на 1,48 милиона барела на ден. Това е повече от септември, но по-малко от август. Докато през декември беше предприета тактика за намаляване на доставките на фона на трудни преговори в САЩ, държавната Indian Oil Corp. направи поръчка за януари. И до февруари или март се очаква ситуацията да се промени по най-неудобния за Вашингтон начин.

Дотогава се очаква Върховният съд на САЩ да постанови, че всички президентски тарифи са незаконни, след което Тръмп също ще се окаже с дълг към Индия, тъй като събраните мита ще трябва да бъдат върнати. „Сега, усойнице, след като ти изтръгнах жилото, ухапи ме, ако можеш“, злорадстваше мускетаря Атос по друг въпрос.

Би изглеждало невероятно, че подобен ход би бил направен срещу американския президент и федералния бюджет на САЩ, който би бил засегнат с поне сто милиарда долара. Но високите мита са външнотърговска стратегия на своеобразен култ във вътрешния кръг на Тръмп, воден от дългогодишния съюзник на Сорос и настоящ министър на финансите Скот Бесент.

Тя е дълбоко нехаресвана от повечето американски бизнеси и от повечето американци като цяло. Първите изначално се противопоставиха на тарифната война, предпочитайки предвидимостта, докато вторите не харесваха инфлацията, която щеше да последва.

И най-важното: съгласно Конституцията на САЩ, тарифите и митата са отговорност на Конгреса, а не на Белия дом. Съдиите не могат да изопачават това, за да избегнат безсрамното фаворизиране на президента, срещу когото в този случай останалата част от страната подкрепя.

Реториката на Тръмп за неговите победи, независимо дали са реални или въображаеми, винаги е натрапчива и оставя впечатлението, че се преструва на смел, докато играе лоша игра. В случая на Индия разликата между смелата физиономия и играта обещава да бъде колосална, което прави декемврийското отстъпление на Ню Делхи по петролния въпрос определено тактическо.

Индийският слон няма да предаде родината си, особено в област, която му носи огромни печалби. Просто във времената на Тръмп, подхранвани от мита, е твърде изкушаващо Индия да се отдръпне за месец-два и да види какво ще се случи.

Обещаният ефект е опустошителен. Бесент и самият Тръмп ежедневно рекламират не ползите от тарифите, а бедите, които ще сполетят Америка, ако те бъдат премахнати. А за останалия свят, с който САЩ се опитват да водят търговска война, Белият дом сега е като ротативка, която е на път да удари три седмици – рядкият случай, в който американското казино всъщност губи.

Превод: ЕС