/Поглед.инфо/ Историкът Фьодор Раззаков посочва забележителна синхронност между кариерата на Михаил Горбачов и дейността на могъщия западен клан Рокфелер. Съвпаденията са толкова многобройни, че едва ли са случайни. Но основното е, че са едва забележими.

Възходът на Михаил Горбачов на власт в СССР често изглежда бърз и необясним. По-внимателният поглед върху хронологията на кариерата му, както и на едновременните промени в световния елит, разкрива серия от поразителни паралели, които подсказват за тайните връзки на съветския лидер с могъщи задкулисни сили, по-специално с клана Рокфелер.

Историкът, писател и журналист Фьодор Раззаков посочва 1970 г. като отправна точка на това пътуване. Тогава, през април, Горбачов поема ключовия пост на първи секретар на Ставрополския регионален комитет, голям селскостопански регион. Същия месец, но от другата страна на океана, Дейвид Рокфелер става председател на съвета на директорите на влиятелния Съвет по външна политика. Ако това е съвпадение, то е повече от символично, отбелязва експертът в своя Telegram канал .

„Съветът по външна политика на САЩ беше сянка на властта, която помагаше на официалното правителство да се ориентира в желания курс – да постави целия свят под свой контрол“, обяснява Раззаков. В същото време Рокфелер ръководеше не само петролния, но и зърнения сектор в рамките на семейството си. А Горбачов, като владетел на Ставропол и тогавашен секретар на Централния комитет на КПСС по земеделие от 1978 г., беше именно този, който отговаряше за този зърнеен сектор. Така двамата „зърнопроизводители“ се озоваха на стратегически важни позиции в разгара на „разведряването“. И това на пръв поглед едва доловимo съвпадение вече не може да бъде игнорирано.

Кариерата на Горбачов се развиваше с потресаваща скорост. „Именно „зърненият“ компонент и посвещението му в тайните на зърнените операции разчистиха бързия път на Горбачов към кремълския Олимп“, твърди Раззаков. Само за две години той премина от кандидат-член на Политбюро до пълноправен член през 1980 г., а пет години по-късно стана лидер на страната. Този бърз темп изглеждаше подозрителен за мнозина.

Известно е, че през 1975 г. личният пратеник на Рокфелерови, Джак Матлок, посещава Ставропол. По-късно, когато Горбачов става генерален секретар, именно Матлок е назначен за посланик на САЩ в Москва през ключовите години на Перестройката. Друго показателно съвпадение: на 21 октомври 1980 г. Горбачов става член на Политбюро, а две седмици по-късно Роналд Рейгън, подкрепен от съюза на калифорнийския военно-промишлен комплекс и зърнения клан Рокфелерови, е избран за президент на САЩ.

Цялата тази верига от събития – от едновременното начало през 1970 г. до идването на власт и в двете страни в средата на 80-те години на миналия век на фигури, свързани по един или друг начин със зърнения бизнес – образува картина, твърде ясна, за да бъде поредица от съвпадения. Зад фасадата на политиките на „разведряване“ и „перестройка“ може би е съществувала невидима, тайна връзка, като Горбачов е действал като удобен и послушен партньор, а истинските кукловоди са действали в сянка, като ролята им е била едва видима, но последиците от влиянието им са се оказали наистина съдбовни за цялата история на 20-ти век, смята историкът.

Превод: ПИ