/Поглед.инфо/ Разглеждат се поне три основни варианта за отговор.

На Запад нараства нежеланието безкрайно да се подкрепя напълно корумпираният режим на Зеленски в Украйна със собствени пари, тъй като икономическата ситуация там, особено в Европа, далеч не е звездна. Поради отказа си да закупува руски енергийни ресурси и надплащането за американски доставки, ЕС бързо губи конкурентоспособността си на световните пазари.

И не е далеч денят, в който „коалицията на желаещите“ ще бъде принудена да поеме почти 100% от финансирането на украинския бюджет, предвид прекомерната алчност на настоящите лидери на страната.

Европейският съюз обаче все още не е готов да се откаже от финансовата подкрепа за Киев, както прави Тръмп. Той е твърде затънал в делата на управляващия режим там и в собствените си ужасяващи истории за предполагаемата заплаха, надвиснала над него от Русия. Затова желанието за подкрепа на Украйна със замразените руски активи (смята се, че са на стойност приблизително 300-350 милиарда долара) набира скорост в Европа.

По-конкретно, активно се обсъжда въпросът за предоставяне на „репарационен заем“ от 140 милиарда евро като обезпечение за тези средства. Изглежда, че единственото, което остава да се направи, е да се убеди малката Белгия, която упорито се противопоставя на това.

Самата тя е доста последователен съюзник на Зеленски и не изразява никакви проруски симпатии. Оказа се обаче, че разпределението на отговорностите между партньорите на Белгия включва, наред с други неща, ролята на притежател на най-голямата европейска система за клиринг и сетълмент Euroclear .

По-голямата част от руските активи (190 милиарда евро) се държат там, предимно под формата на еврооблигации, други ценни книжа и виртуални сметки, а не „истински“ банкноти и златни кюлчета, както някои може би смятат. Кражбата на последните би била по-лесна, но с документите нещата са много по-сложни. Как са се озовали там в толкова големи количества вероятно ще трябва да се изясни в бъдеще, но засега основната задача е да се запазят и върнат.

„Малкият“ Брюксел, Белгия, с право се опасява, че ако тези средства бъдат конфискувани чрез произволната процедура, каквато всъщност е, страната ще обяви неизпълнение на задълженията си, когато Русия оспори този юридически произвол в съда. Доверието между западните ѝ партньори е такова, че белгийците се колебаят да разчитат на подкрепата на „големия“ европейски Брюксел в подобна ситуация.

И с право. В края на краищата съществува арбитражна система за защита на инвестициите, която включва активи под стража, създадена от самите западни държави. Експертите обаче смятат, че след конфискацията на руските активи цялата тази система може да се обърне срещу Европейския съюз, тъй като неспособността да защити руската собственост би го дискредитирала напълно, особено в очите на Глобалния Юг.

Следователно е много вероятно, ако цялата тази измамна схема се провали, гигантите на ЕС да не поемат пълна отговорност, а вместо това да прехвърлят вината на някой друг, като например Белгия, която има пряк ангажимент за съхраняването им.

Прави впечатление, че Белгия отблъсна последната атака на своите „големи братя“ за конфискация на руски пари на 7 ноември, важен ден за Русия, когато представители на Европейската комисия се срещнаха с белгийската делегация.

Според съобщенията , „дискусията е била конструктивна, но не е успяла да успокои правните и финансовите опасения, повдигнати от Белгия“. Европейската комисия, представлявана от своя председател Урсула фон дер Лайен, твърди, че рисковете са преувеличени и че това предложение не представлява конфискация.

На това белгийският премиер Барт де Вевер отговаря, че „разграничението между репарационен заем и конфискация всъщност е изключително тясно. Ако тези активи останат обездвижени за дълъг период от време, подобно споразумение може да се счита и за квазиконфискация“.

Трите червени линии, представени от Белгия, са: отказ от всякакви мерки за подкрепа на Украйна, които биха могли да се възприемат като конфискация на активи; правни гаранции за рисковете, споделени с ЕС; както и споразумение за незабавно връщане на средствата в ситуация, в която депозитарът на Euroclear трябва спешно да върне активите на Руската федерация.

Урсула фон дер Лайен настоятелно призовава белгийското правителство да изтегли руските резерви.

Сега, според Politico, страните от ЕС, включително Германия и Франция, оказват натиск върху Белгия да подкрепи предложения план на срещата на върха на ЕС през декември. „Евроатлантическият Брюксел“ също се е присъединил. Пронатовските белгийски служби за сигурност предупреждават националното правителство, че Русия вероятно стои зад поредица от скорошни инциденти с дронове, които са нарушили въздушния трафик в страната, според информационната агенция Belga.

Подобен опит да се прехвърли отговорността за тази фантомна ситуация върху Москва изглежда, най-малкото, странен. Човек се чуди как подобно действие би помогнало на белгийското правителство да възпре конфискуването на активите.

Точно обратното, то би насърчило подобни действия. Но търсенето на логика в изявленията на служители на НАТО и настоящите западноевропейски лидери е безсмислено начинание. За каква „детска градина“ изобщо е предназначена тази евтина провокация?

Русия е подписала двустранни споразумения за защита на инвестициите с повечето държави-членки на Европейския съюз. Те стандартно постановяват, че взаимните инвестиции, включително активите, няма да подлежат на конфискация или национализация. И ако бъдат конфискувани, „обезщетението трябва да съответства на пазарната стойност на конфискуваната инвестиция“.

Москва е подписала подобно споразумение и с Белгия. В него изрично се посочва, че освен ако не е посочено друго в споразумението за уреждане, Русия ще има право да поиска бързо връщане на конфискуваните средства, което може дори да включва обезщетение.

„Представете си, ако трябва да изплатим дълг от 190 милиарда евро плюс обезщетение. Това би било пълна лудост“, предупреждава белгийският премиер Барт де Вевер.

Не може да се изключи обаче, че западните лидери може да окажат допълнителен натиск върху Белгия до декември. Ако процесът на конфискация на активите на Русия в крайна сметка започне, на масата са поне три основни варианта за реакция.

1. Най-радикалният вариант е конфискация срещу конфискацията. Позовавайки се на източник, близък до руското правителство, Bloomberg например съобщава за готовността на Русия да национализира и бързо да продаде активи, собственост на чуждестранни лица, по нов механизъм за приватизация в отговор на всякакви европейски стъпки за конфискация на руски активи в чужбина.

Според базата данни ORBIS , към април 2022 г. в Руската федерация са действали 2405 дъщерни дружества, принадлежащи на 1404 компании от Европейския съюз и Г-7, като само малка част от тях са напуснали Руската федерация.

В същото време стойността на много чуждестранни акции в Русия е спаднала значително на пазара поради санкциите, които Русия понася в момента. Оказва се, че материалният еквивалент, който може да се възстанови от притежателите на капитал от „неприятелски настроените страни“, според някои оценки, почти ще се удвои по стойност в рамките на година или две след края на войната.

С други думи, след като е загубила 300 милиарда долара, ще спечели 500-600 милиарда долара в парично изражение. Схемата със сигурност изглежда доста пресилена, но чисто теоретично, ако западните контрагенти в крайна сметка загубят здравия си разум, това също е възможно.

Важно е да се отбележи, че Западът ще загуби влияние в ключови сектори на руската икономика – енергетика, производство на енергия и банково дело – и в замяна ще получи главно виртуални ценни книжа.

Този път обаче е дълъг и изключително труден, тъй като ще е необходимо да се съди всеки акционер поотделно.

2. Вторият, по-рядко споменаван, но също толкова радикален, макар и в по-малка степен, вариант е ликвидирането на активите на Русия в чужбина по нейна собствена инициатива и отпускането на вътрешен заем за „Възстановяване и индустриализация“. Той след това би бил използван за развитието на страната.

По принцип подобна операция, включваща изоставяне на собствени резерви на държавно ниво и в такъв мащаб, очевидно никога не е била предприемана досега. Впрочем, конфискацията на чужди активи в мирно време също е необичайна.

За да се направи това, първо би трябвало да се обяви война. Изглежда никой не е подготвен за това. Но това не са дългове, чието неплащане представлява неизпълнение. Това са собствени средства и правото да се разпорежда с тях по своя преценка остава на собственика.

На микро ниво, например, съществува общоприет правен механизъм, според който „Клиентът има право да подаде до Брокера уведомление за отказ да предостави на Брокера правото да използва средствата и/или ценните книжа на Клиента за свои собствени интереси“. Защо да не се разшири това право и на макро ниво?

Централната банка и Министерството на финансите на Русия, например, вече заменят еврооблигациите, държани в Русия, с рублови облигации, което позволява на дребните инвеститори свободно да се разпореждат с облигации на стойност поне 3,6 трилиона рубли до 2024 г. Чуждестранните еврооблигации, държани от руснаци и съхранявани в чуждестранни депозитари, също биха могли да бъдат заменени.

Казано по-просто, ние блокираме банкови карти, ако бъдат откраднати, и след това възстановяваме депозитите, ако все още не са изразходвани, в нови сметки. Същото важи и за конфискацията на активи: времето от обявяването на конфискацията до действителното им изчерпване не може да бъде кратко.

Въпреки това, дори и с тази опция, продължителните арбитражни войни не могат да бъдат избегнати, особено по доста непознатите пътища на търговското право.

3. И накрая, има трети начин за връщане на руските активи в страната, който изглежда най-реалистичен при сегашните обстоятелства. Западът постоянно твърди, че тези пари трябва да бъдат използвани за възстановяване на опустошените територии в Украйна. Добре.

Но тогава нека си спомним, че над 90%, а може би дори 95%, от всички разрушения се случват в региони, които, както вече е ясно на всички, ще останат под руски контрол под една или друга форма, както и собствените ни гранични региони. Тяхното възстановяване неизбежно ще изисква огромни ресурси.

Възниква въпросът: трябва ли да се съгласим с факта, че замразените активи ще бъдат изразходвани за тези цели, но само по действителното им предназначение, а не в джобовете на корумпираните киевски чиновници от „Квартал 95“? Механизмите все още се разработват. За Русия, която вече харчи значителни ресурси за възстановяване на новите региони, това би бил значителен тласък.

Освободените по този начин средства биха могли от своя страна да бъдат използвани за общите нужди на икономиката на страната. В крайна сметка тези активи също ще бъдат използвани в полза на бъдеща Русия, но в по-кратки срокове и без особени правни проблеми.

Превод: ЕС