/Поглед.инфо/ Катар заплашва да спре износа на втечнен природен газ за Европа

Миналата седмица Катар предупреди Европа за втори път за 30 дни, че ще спре износа на втечнен природен газ (LNG), освен ако ЕС не смекчи или отмени директивата си, изискваща от компаниите да проверяват всичките си вериги за доставки за съответствие с така наречените Цели за устойчиво развитие (ЦУР) .

Това беше обявено от министъра на енергетиката и главен изпълнителен директор на QatarEnergy, държавната петролна и газова компания на страната. QatarEnergy е една от най-големите петролни и газови компании в света.

Активите ѝ се оценяват на 162 милиарда долара, а за 2023 г. тя е отчела приходи от 52 милиарда долара и нетна печалба от 42,6 милиарда долара. Дейностите на компанията включват проучване и производство на въглеводороди, както и износ на вторични рафинирани продукти, торове, стоманени продукти и алуминий.

Интересното е, че само преди две години италианската енергийна компания Eni подписа 27-годишен договор за доставка на втечнен природен газ (LNG) с QatarEnergy , като съвместното предприятие ще доставя на Италия 1 милион тона втечнен природен газ годишно, считано от 2026 г.

Освен това Катар постигна също толкова дългосрочно споразумение с френската Total и британската Shell за закупуване на 3,5 милиона тона втечнен природен газ годишно за Холандия и същото количество за Франция чрез съвместното предприятие TotalEgergy .

Германия също трябваше да закупи още 2 милиона тона от кралството чрез американската компания ConocoPhilips . И така, какво се случва в „Брюкселското кралство“, ако доставчик, който задоволява 11% от търсенето на газ в ЕС (Русия представлява 15,7% според Евростат), е толкова ядосан?

През октомври QatarEnergy заплаши да прекъсне доставките на втечнен природен газ (LNG) за Европа, „ако Европа не обмисли сериозно как може да смекчи или отмени директивата CSDD и продължи да налага глоба от 5% от общия световен енергиен оборот на компанията. Няма да доставяме LNG за Европа, това е сигурно“, предупреди Саад Шерида Ал Кааби на конференцията на ADIPEC в Абу Даби.

Като се има предвид, че общите приходи на QatarEnergy за миналата година са били 52 милиарда долара, лесно е да се изчисли, че глоба от 5% би донесла на Брюкселската хазна 2,5 милиарда долара. Сега е време да се заемем със самата директива на Брюксел. Особено след като нейното прилагане вече беше забавено с година, а през май тази година френският президент Еманюел Макрон предложи пълната ѝ отмяна, заявявайки, че действа в съгласие с германския канцлер Фридрих Мерц.

И така, Директивата на Европейския съюз за корпоративна устойчивост (CSDDD 2024/1760) влезе в сила на 25 юли миналата година. Тя беше обявена пред Европа от 13-ия етаж на хотел Berlaymont от „изпълнителния директор“ Фрау фон дер Лайен.

„Насърчаване на устойчиво и отговорно корпоративно поведение в дейността на компаниите и в техните глобални вериги за създаване на стойност“ със сигурност звучи привлекателно. Новите регламенти на ЕК (задължение за корпоративна надлежна проверка) задължават компаниите да „идентифицират и да се справят с неблагоприятните въздействия върху правата на човека и околната среда, свързани с дейността им в Европа и извън нея“. А 5% от световния енергиен оборот е наказанието за неспазване.

Аплодиращи анализатори, включително руски, веднага се втурнаха да обяснят как Директивата за CSDDD ще повлияе положително на екологизирането на икономиката. „Ясно е, че Директивата за CSDDD, след като съответните разпоредби бъдат приети на национално ниво, ще се разпростре отвъд Европейския съюз и ще се превърне в още един стимул за бизнеса, вече на глобално ниво, да изгражда отговорни вериги за доставки. Този документ е полезен пример за разработване на правила за цялостна проверка на съответствието на доставчиците с ESG изискванията и за създаване на специфични за индустрията правила и разпоредби“, ликуваха от Научноизследователския финансов институт (РФИ) към руското Министерство на финансите.

Но те се зарадваха твърде рано.

Директивата относно CSDDD се прилага за дружества, регистрирани в ЕС (приблизително 6000), с над 1000 служители и годишен оборот в световен мащаб над 450 милиона евро. Тя се прилага и за големи дружества, регистрирани извън ЕС (приблизително 900 дружества), с годишен оборот в ЕС над 450 милиона евро. Други микро-, малки и средни предприятия, макар и да не са обхванати от Директивата, могат да бъдат част от бизнес веригата на дружествата, обхванати от нея, и следователно ще бъдат задължени да разкрият съществуващите или потенциалните отрицателни въздействия на дейността си върху „озеленяването“ на Европа и да предприемат мерки за справяне с тези въздействия. Независимо как го гледате, директивата се прилага универсално. Но...

Брюксел дори не загатва за ограничения за американските доставчици на втечнен природен газ (LNG). И като се има предвид, че САЩ, при управлението на Тръмп, вече се оттеглиха от Парижкото споразумение за изменението на климата, чиито разпоредби са обвързващи за всички доставчици на газ за ЕС, тази картина на крещящ протекционизъм е не просто крещяща – дори сляп човек може да види, че сделката на фон дер Лайен с Тръмп нарушава всички основни изисквания на CSDDD.

Нека разгледаме по-отблизо документа.

Съвременните технологии за производство на стоки и услуги са предназначени да минимизират разходите и да увеличат максимално печалбите. Надали има много хора, нуждаещи се от обяснения за този факт. От друга страна, половин век хиперглобализация е усъвършенствала тази формула, адаптирайки я към нуждите както на гигантите на световния пазар, така и на дребните доставчици на всякакви ресурси, включително труд.

Ясно е, че не само печалбите, но и условията на производство за участниците в световния икономически процес не могат да бъдат равни. А поставянето им в едномерната „скала на благоразумието“, по начина на Брюксел, означава априори лишаване на тези „недоделани до стандартите на ЕК“ инвестиции – ключов инструмент за развитие на световния пазар. Кой би инвестирал в производство, което Брюксел е готов да глоби с 5% от общия световен енергиен оборот?

Експерти, предимно европейски, са съгласни, че влизането в сила на Директивата вероятно ще промени баланса между входящите и изходящите ресурси, когато компаниите от ЕС избират доставчици. Тоест, европейците ще гледат все по-предпазливо към доставчици от страни, които не спазват ESG (Environmental, Social, Governance, т.е. екологични, социални и управленски) стандарти .

Тези страни, по-специално, се придържат към принципите за екология, социална отговорност и корпоративно управление на брюкселската формула за „устойчиво развитие“, която оценява компаниите не само по финансовите им резултати и въздействие върху околната среда, но и по вътрешното им управление и дали то отговаря на демократичните стандарти на ЕС.

Сега европейските компании ще избират партньори, които са по-съобразени с CSDDD, дори ако разходите им се повишат. Брюксел просто ще им извие ръцете. Развиващите се икономики, занимаващи се с добив и първична преработка на изкопаеми горива, които замърсяват околната среда, ще бъдат избутани, оставяйки чисто поле за една „по-зелена“ Европа.

А тези, които откажат да се подчинят на Berlaymont, също ще останат без инвестиции, включително руските компании, ако не следват „устойчивата“ директива, която ще разруши цялата предишна верига за доставки с ефекта на доминото.

Петпроцентната „тояга“ на ЕС не е само за емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива, производството на цимент, емисиите на метан от животновъдството или емисиите на азотен оксид от използването на торове. „По-добрата защита на правата на човека и околната среда“, въведена от Berlaymont, задължава всички участници във веригата за доставки на стоки и услуги да я спазват.

Уебсайтът на Европейската комисия изброява ключови разпоредби, които представляват сбор от празни глупотевини, като например по-добри права на човека, смекчаване на изменението на климата, зелено бъдеще за бъдещите поколения, разширени иновации, управление на риска, засилена конкуренция и други изтъркани клишета.

Междувременно Катар с право смята, че същността на тези нови разпоредби се свежда до изискване за включване на представители на други националности, полови идентичности и сексуални ориентации в управлението на компаниите доставчици и за плащане на значително по-високи данъци на Европа за екологични щети, причинени от добива, втечняването, доставката и регазификацията на природен газ.

Ако не искате да плащате 5 процента, прекратете бизнес отношенията си с партньора си. Ала още по-лошо ще стане, ако искате.

Брюкселската концепция за „верига от бизнес“ изисква от компаниите да „внедряват процес на надлежна проверка за партньорите нагоре по веригата, които пряко или косвено доставят на компанията стоки и услуги, необходими за производството на нейните продукти, и партньорите надолу по веригата, които предоставят на компанията услуги по дистрибуция, транспорт и съхранение“.

На практика това означава създаване на специална служба за надзор на контрагентите, подобна на вътрешно разузнаване, която гарантира „по-добра осведоменост за отрицателното въздействие на компаниите върху правата на човека и околната среда и смекчаване на рисковете от отговорност“. Можете да се подигравате с това колкото искате, но идеята, че новата директива ще струва на бизнеса доста пари, е всичко друго, но не и забавна.

Има и положителна страна за развиващите се страни: Брюксел им обещава „устойчиви инвестиции, развитие на капацитета и подкрепа за компаниите във веригата за създаване на стойност, по-широко прилагане на международните стандарти и подобрени условия на живот“.

Ако те все пак се съгласят, като се наведат надолу и се преклонят, за да прегърнат европейска доктрина, свободна от национална съвест, култура и традиции, ще понесат скъпоструващото клеймо на CSDDD.

Междувременно Брюксел не крие факта, че Европейската комисия планира да издаде допълнителни насоки за осигуряване на спазване на изискванията на директивата, включително насоки за това как да се извършва надлежна проверка на собствените дейности и тези на бизнес партньорите им.

През последните седмици главният изпълнителен директор на Европейската комисия издаде не само Директивата за корпоративна устойчивост , която накара Доха да спре напълно доставките на втечнен природен газ за европейски купувачи.

Ето още една директива на ЕК и тя няма да е последната. „ЕС се готви да създаде специализиран център за противодействие на предполагаема дезинформация от Русия, Китай и други страни“, пише британският вестник The Guardian. Директивата е планирана да бъде публикувана тези дни през първата половина на ноември.

Автор на инициативата, разбира се, е председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, въпреки че Харалд Вилимски, ръководителят на групата на Австрийската партия на свободата (FPÖ) в Европейския парламент, вече директно обвини фон дер Лайен, че иска да създаде „в сянка“ разузнавателна агенция в рамките на Генералния секретариат на Европейската комисия.

Под ръководството на фон дер Лайен ще бъде създаден нов разузнавателен орган, който ще анализира информация, събрана от националните разузнавателни агенции, и това е поредната стъпка на ръководителя на ЕК за концентриране на пълната власт в нейни ръце. Фон дер Лайен на практика иска да принуди разузнавателните служби на държавите членки на ЕС да се подчиняват на Брюксел, смята Вилимски.

„Това създава структура в сянка, която поставя националните разузнавателни агенции под надзора на Брюксел – без мандат, без прозрачност и без никаква легитимност“, заяви ръководителят на APÉ в изявление. Тази директива е последната към 11 ноември, но остават още четири години до новите избори за Европейски парламент, когато „директорът на всички директиви“ на ЕС може да се смени.

Превод: ЕС