/Поглед.инфо/ След като се спряха приказките за победата над Русия и започнаха разговори за възстановяване на Украйна след войната, се разбра, че щат не щат в Брюксел вече са се убедили как и по какъв начин ще приключи конфликта. Изпреварвайки събитието, Урсула прибързано започна да разсъждава по темата, откъде ще се събират нужните пари.
Нейните размисли принудително са ограничени от няколко обстоятелства. Първото, което отскоро лъсна така че и глухите чуха и слепите видяха, беше, че от парите, които са се давали досега в Украйна, нищо не е останало. Безспорно част от тях са отишли за военните нужди, друга част са използвани за покриване на текущите разходи по държавните задължения към населението. Вече доказано стана ясно обаче, че непредсказуема част от тях са просто откраднати. В момента върви някакво разследване затова какъв процент от цялата сума на тънка струйка се е изтекла в незнайни посоки.
Между впрочем, още от първия ден в Белия дом започнаха да говорят за байдановското наследство от прикрити и замъглени сделки с Украйна, от безконтролно и безотчетно прехвърляне на суми. Ванс прекрачи през правилата на демокрацията и в Мюнхен директно заяви, че тепърва ще се търси отговор, къде са въпросните 300 милиарда, които са отишли в Украйна и никой никога не е чул и видял за какво точно са използвани. Дали антикорупционните разследвания в Киев ще дадат някакъв резултат е доста съмнително. Много е вероятно това да бъде поредната димка, която е нужна към момента, за да се създаде впечатлението, че Украйна се е заела яко с борбата с корупцията. Което, да не забравяме, е едно от условията за нейното приемане в Европейския съюз. Че в резултат на предприетите действия няма да бъде открито, къде са изтекли въпросните пари, е по всяка вероятност поръчково предопределено. Ако все пак решат разследващите органи в Украйна, побутнати от колегите им от ФБР, наистина да се заемат отговорно със задачата, то по-скоро би трябвало да се изнесат извън Украйна и да видят къде, кой, с какви пари и при какви условия живее, за какво ги харчи и къде ги складира за бъдещето си, не украинско, а частно, собствено. Няма нужда да споменаваме вестникарската информация за вилите и дворците, за проспериращия бизнес и луксозен живот в страните, където пребивава украинската „диаспора“. Без да сме експерти прозиращи в бъдещето, ще се досетим, че отдавна всичко е изнесено, защото от години насам Украйна живее на принципа - нямаме пари, дайте. Понеже все за оръжие си говорим и това трябва да е някакъв вид политически пистолет, постоянно и непрекъснато насочен в главите на брюкселските ни политици, които при такъв чиста проба шантаж с или без САЩ изкопават непрекъснато от някъде поредните милиарди. С други думи, Урсула няма шанс да се надява, че Украйна би могла сама нещо да направи, когато ще трябва да се оправя след войната.
Другият вариант, анонсиран от госпожата, е нейната лелеяната мечта, Русия да бъде осъдена да заплати дистрибуции, с които да се възстанови Украйна. Интересно, да не кажа, занимателно е да ги гледа човек по брюкселските трибуни като в паноптикум на овехтяли политици, как си ги говорят въпросните недомислия, сякаш колкото да се намерят на дума. Дори сами на себе си вярват, че все още някой ги слуша и се съобразява с тях. Буквално преди дни Рубио каза, че не вижда повече никакъв смисъл в санкциите срещу Русия, че няма какво повече да се направи. Това може да се приеме и като деликатен отговор, дали Русия ще вземе да плаща контрибуции. Всичкото, трябва да сме сигурни, много добре се разбира в Брюксел, но зад кадър, в разговори за вътрешна употреба. Русия си има свои виждания за следвоенното време и няма да остане без ангажимент към възстановяването на последиците. Нейната грижа обаче, което ще поиска също немалък финансов ресурс, са областите, които тя отвоюва и прие в собствените си граници. А там живее население, което не се е разбягало по света, а милее за своя край, и то заслужава да почувства, че е имало смисъл от битката, която са водили толкова години.
При такава подредба на нещата, на фон дер Лайен остава да се надява, че Тръмп събуждайки се една сутрин за пореден път ще промени основното в своята политика и изведнъж ще заяви, че той влиза в положението на европейците и е готов да поеме изцяло тежестта по възстановяване на Украйна. Естествено при съответните търговски и политически условия. Само че по всичко личи, че Тръмп е определил мястото на европейския проблем доста по-назад в дневния си ред. А и да има необходимите ресурси, вече бе подчертано, че едва ли ще ги насочи в този дълбок бездънен кладенец, наречен Украйна. После, той има вече други приоритети и те са свързани с миротворческите му мечти, които, както се оказа, не са толкова лесни за реализиране. На едно място позакърпиш нещата и докато се заемеш с друго, там отново се прокъсва ситуацията, както стана в Израел, в Афганистан, из африканските му дестинации и къде ли не. А сега на всичкото отгоре и Южна Америка май ще му подложи поредния горещ картоф.
Явно госпожа фон дер Лайен и сие трезво са обсъдили ситуацията, за да стигнат до единствено възможния вариант, а именно гениалния план да бъдат обложени всички страни от Европа за да се събере каквото е останало в бюджетите им и да се набавят необходимите суми за Украйна. Някой ще каже, че е пладнешки обир, но рискува да го обвинят, че не разбира какво е евросолидарност по брюкселски. Тука обаче има един интересен момент. Постоянно се говори за всевъзможни схеми, за букет от измислени варианти за кредити и заеми, за някакви си от нищото измислени финансови лостове, но никой дори и не се заеква, да постави най-важния въпрос. И до сега някак си стеснително този въпрос се подминава и се видя до къде я докарахме. А от тук нататък въпросът става вече жизнено определящ съдбата не само на украинския, но и на нашата общоевропейска общност. И това е, както Ленин би го нарекъл, архиважният въпрос за изграждането на достатъчно надежден мониторингов механизъм, който, ако не до сега, поне вече оттук нататък да следи разходването на средствата в Украйна. Те ще е добре да не бъдат предадени право в ръцете на Зеленски, а да се разходват само под наблюдението на присъстващи, не мироопазващи, а финансово опазващи сили на ЕС.
Ако продължи Урсула да върви по досегашния път на безотговорното помпане с пари на украинския режим и то при наличието на доказана нездрава корупционна среда, ще направи фатална грешка с много по-големи последици отколкото нейните при ковид-кризата. В настоящата икономическа обстановка, в която е вкарана Европа, с орязани енергийни източници, с ускорен спад в промишленото производство, с политически раздори и напрежение в обществата на отделните страни, изцяло насочени срещу статуквото в момента, е абсолютно идиотска идея да се събират пари отвсякъде и, без някой да се интересува за какво се дават, да се препращат на любимеца й Зеленски. Всъщност инициативата на госпожата може и да е за добро. Така би могло да се ускорят процесите на преформатиране на ЕС, което ако не стане, той най-вероятно ще се разпадне.
От скоро ми прави впечатление, че в условията на Русия за мирни преговори, освен че непрекъснато и постоянно се държи на това, че Украйна не трябва да бъде член на НАТО, все по-често се подсказва, че руската страна не би могла да има нещо против, ако Украйна бъде приета в Европейския съюз. Скоро може и съвсем официално да се заяви, че Русия е съгласна на такъв компромис. Подобна промяна в руската позиция сигурно ще стане повод Урсула да обяви, че е постигната изключителна победа и че Украйна с бързия влак влиза в лоното на Европейския съюз. Вероятно всички ние с бурни овации и многодневни празненства ще отбележим този изключителен исторически факт. Боже, наистина ли ние, европейците толкова сме оглупели вече, че да се хванем на такава евтина уловка - да приемем страна, която е съсипана и разрушена, разтресена от корупция и агресия, и да започнем отново вече като член на Европейския съюз да изливаме непредполагаем по размерите финансов ресурс за възстановяването й. Без дори и да е помислил някой, че в капана сиренцето не е безплатно. Подобно решение изпреварващо и без покритие на критериите за приемане на Украйна в ЕС е крайно изгодно най-вече за Русия и, честно казано, съсипващо като перспектива за Европейския съюз. Защото ще е ясно кой ще плаща бакиите на войната.
Има и още един вариант, може би най- неприятния за Украйна в момента, но пък най-справедливия може би за бъдещето й – тя да не е нито в Европейския съюз, нито в НАТО, нито под шапката на Русия, а да си остане самостоятелна страна, „самостийна“ Украина, да се вземе в ръце, да си събере хората и парите от целия свят, да се хване за съдбата си и с помощта на всички, в това число и нас, да се възроди отново за своя „слава“.
Какво пък, нека и ние, а не само Урсула фон дер Лайен, да помечтаем. И да дочакаме.