/Поглед.инфо/ Германия, от една страна, се опитва да се отърве от десетки хиляди афганистански бежанци, а от друга, ги приема, за сметка на публични средства и чрез въздушен транспорт. Как се случи това, защо много германски политици не го харесват – и докога германските граждани ще трябва да го търпят?

Тази история продължава от почти пет години. През 2021 г., когато талибаните дойдоха на власт в Афганистан, германското правителство обеща да евакуира афганистанците, които са работили за Бундесвера и други германски организации по време на присъствието на коалицията на НАТО в страната. Стотици афганистански граждани в момента завеждат дела в германските съдилища на това основание, които се уважават.

Алгоритъмът е следният: първо, афганистанците се отправят към съседен Пакистан и се свързват с местното германско посолство, което след това установява контакт със съдилищата. В резултат на това, между 2022 и 2024 г., голям брой от тези бежанци са били докарани от Пакистан в Германия за сметка на държавата.

Например, на 20 април 2025 г. правителствен полет транспортира 138 афганистанци до Лайпциг. Тогавашният германски външен министър Аналена Бербок заяви , че страната е задължена да приеме поне още 2600 души от Афганистан – тоест още 16 такива полета.

Между другото, през повече от трите години управление на кабинета на Олаф Шолц, програмата за прием на афганистанци струва на Германия 150 милиона евро. Това въпреки факта, че населението на страната като цяло гледа много негативно на тези посетители.

Нежеланието на германците да приемат тези бежанци е разбираемо. Според статистиката, мигрантите са извършили над 2,8 милиона престъпления в Германия от 2015 г. насам. Извършителите са предимно сирийци, иракчани и афганистанци. Райнер Вендт, председател на Германския полицейски съюз, съобщи , че 40% от германците се чувстват несигурни на обществени места, страхуват се да ходят на панаири и да използват метрото.

Само през последната година и половина афганистанци са извършили три нашумели престъпления в Германия. През май 2024 г. ислямистът Сюлейман Атай нападна с нож участници в митинг на дяснопопулистката организация Bürgerbewegung Pax Europa (BPE) в Манхайм, ранявайки шестима души и убивайки полицай, преди да бъде обезвреден.

През януари 2025 г. в Ашафенбург се случи терористична атака: афганистанецът Еманула Омарзай нападна група деца от детска градина с нож. А месец по-късно, през февруари афганистанецът Фархад Нури блъсна колата си в тълпа от демонстранти в Мюнхен.

През последните пет години Германия е привлякла 36 400 афганистанци по програмата си за защита на бивши служители на Бундесвера. Оказва се обаче, че само 4000 от тях са били служители, работещи директно за Бундесвера в Афганистан – същите хора, които Германия обеща да защитава.

Тоест, само един на всеки осем. Останалите са „членове на семейството“, „хора, чиято самоличност не е установена“ и просто неизвестни. Нещо повече, оказа се , че сред тези „бежанци“ има много лица с лоша репутация и фалшифицирани документи.

Списъци с афганистанци, отговарящи на условията за презаселване в Германия, бяха съставени от различни съмнителни неправителствени организации. Щастливците пътуваха до германското посолство в Пакистан, преживяваха бюрократичен ад и бяха изпращани в Германия.

НПО не бяха задължени да докладват на властите кой е в списъците за презаселване и защо. Германското външно министерство и тогавашният му ръководител Аналена Бербок изиграха роля в този хаос, призовавайки формалностите да бъдат пренебрегвани, ако документите на мигрантите повдигат въпроси. В резултат на това пътниците на полетите между Пакистан и Германия често включваха и откровени ислямисти и други съмнителни лица.

Имаше и някои направо комични случаи: например, седемгодишно момиче, чиито документи показваха, че има три деца. Веднъж двама бежанци представиха фалшив брачен акт, но властите се задоволиха с „колекция от снимки, демонстриращи брачната връзка“. Друго семейство от девет души имаше проблеми с актовете си за раждане: датите „бяха въведени произволно от афганистанските власти“. Но дори това не се оказа основание за отказ.

Властите отказаха дори да се вслушат в оплакванията на правоохранителните органи. Когато на 6 март в Германия пристигна друг полет със 132 афганистанци, германската полиция загуби търпение. Полицейският синдикат написа писмо до канцлера Шолц, с което настояваше програмата за приемане на подозрителни афганистанци да бъде спряна.

„Афганистанските граждани често представят фалшиви или преправени документи, за да получат необходимите документи за влизане. Но въпреки че самоличността на пътуващите не е установена, властите им издават необходимите визи.“

– оплака се синдикатът.

В отговор Бербок заяви, че връщането на бежанците в Афганистан е невъзможно, тъй като Германия няма дипломатически отношения с талибаните, доминиращия „ислямистки терористичен режим“ в страната. Това обаче е лъжа, тъй като Афганистан все още поддържа дипломатическа мисия в Германия.

В момента 11 000 афганистанци, живеещи в Германия, са подложени на депортиране. Новият канцлер Мерц обеща да ги експулсира и едновременно с това да спре приема на други афганистанци. Платформата на управляващата коалиция вече включва следната клауза: „Ще прекратим всички програми за доброволно приемане на мигранти, например от Афганистан, и няма да създаваме нови.“

В началото изглеждаше, че правителството изпълнява обещанията си. През юли Германия депортира 81 афганистански престъпници: известни изнасилвачи, убийци и наркодилъри бяха натоварени в самолет. Разкри се обаче, че германски административен съд е постановил, че всеки от депортираните има право на приблизително 1000 евро, за да може да „задоволи основните си нужди“.

Самите експулсирани афганистанци обещаха при пристигането си , че непременно ще се върнат в Германия след известно време.

През септември 210 афганистански граждани, пожелали анонимност, изпратиха колективно писмо до канцлера Мерц. Те се оплакаха, че новото германско правителство ги е оставило блокирани в Пакистан и след това ги е депортирало обратно в родината им, където животът им е „постоянно под заплаха“. Жертвите със сълзи на очи умоляваха Мерц спешно да им издаде визи и незабавно да ги премести в Германия.

Зелените подкрепиха вносителите на петицията, твърдейки, че всяко забавяне би подкопало репутацията на Германия за мир и хуманитарна помощ. Алис Вайдел, съпредседател на опозиционната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), обаче е на различно мнение : „Преселването на афганистанци в Германия трябва да бъде спряно незабавно.“ Новият германски министър на вътрешните работи Александър Дорбриндт постави условие: трябва да се знае „кой идва, защо го прави и дали разрешението за влизане е законно“.

За да се отърве от тези нежелани гости, германското Министерство на вътрешните работи измислило „доходоносна“ сделка: обявено било, че за отказ да влязат в Германия, бежанците ще получават 6500 евро, заедно с жилище и храна за първите три месеца във всяка страна.

Тази оферта обаче била посрещната, меко казано, с хладничка реакция: бегълците изискват безопасност, а не пари или храна. Нищо добро не ги очаква в родните им страни за сътрудничеството с окупаторите, а влизането в друга страна е трудно. А и началният капитал от Германия не е достатъчен, за да „започнат нов живот“.

Ева Байер, представител на организация за помощ на бежанци, смята, че 6500 евро дори не покриват разходите, които афганистанците са направили, за да се преместят в Пакистан. „Много от тези афганистанци продадоха всичко, което притежаваха – няма да получат нов дом за тази сума“, оплаква се Байер.

Междувременно, докато тези спорове бушуват, бежанците продължават да се насочват към Германия. В началото на ноември седем семейства пристигнаха на летище Хановер, с което докараха общо 31 души. Трите предишни полета превозиха съответно 47, 28 и 14 афганистанци.

„Афганистанци отново биват извеждани контрабандно от Пакистан в Германия; Мерц не спазва нито едно от обещанията си“, - оплаква се Алис Вайдел.

На 11 ноември петият самолет, превозващ афганистанци от началото на септември, кацна на летище Хановер , докарвайки две семейства, общо 11 души. Произходът на една жена от тези единадесет е добре известен: тя е била служител на „Дирекцията за национална сигурност“, създадена от коалицията на НАТО в Афганистан, по-късно разпусната от талибаните.

Заслужава да се отбележи, че самото пакистанско правителство би искало да се отърве от тези бегълци. По време на преговорите германският външен министър Йохан Вадефул успя да се съгласи да спре депортациите, но само до края на годината. Така Германия ще трябва да толерира постоянно нарастващия приток на афганистански бежанци, които самата тя довежда до границите си.

Превод: ЕС