/Поглед.инфо/ САЩ продължават демонстрацията на сила, докато Венецуела се готви да отблъсне евентуална агресия.

Ситуацията в Карибско море ескалира. Авионосна група, водена от самолетоносач е пристигнала от Средиземно море на разположение на Южното командване на САЩ. Три американски военнотранспортни самолета и американски военнослужещи бяха забелязани в Ел Салвадор.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио за пореден път нарече ръководството на Венецуела „наркотерористи“. Ден преди това Министерството на войната на САЩ потопи още две лодки /гемии/. Това обаче се случи в Тихоокеанския басейн – където се осъществява истинският трафик на наркотиците от Еквадор и Колумбия в САЩ.

Като се имат предвид историческите прецеденти на американска агресия, може да се заключи, че се планира поредна военна авантюра, въпреки факта, че тя би била незаконна по много причини. Между другото, това вече беше посочено от най-близките партньори на САЩ в НАТО – Великобритания, Франция и Канада – а Лондон дори спря да споделя разузнавателна информация с Вашингтон, създавайки пореден разрив в трансатлантическите отношения и в разузнавателната общност на „Петте очи“.

Рубио реагира доста нервно на подобни изявления, заявявайки, че „не е работа на ЕС да решава какво е международното право“. С това администрацията на Тръмп ясно напомня за действията на неоконсерваторите при Джордж У. Буш, които използваха невярна информация, за да атакуват Ирак и впоследствие да окупират тази страна, както и Афганистан.

Други фактори, показващи подготовка за агресия, включват присъствието на американски войски в Ел Салвадор, които преди това са използвали територията на тази страна, за да окупират Гватемала и за да провеждат операции срещу Куба и Никарагуа; убийството на иранския генерал Солеймани в Ирак, докато той се ползваше с дипломатически имунитет, което е явно нарушение на международното право; окончателната подкрепа на Съединените щати за Израел във войната срещу Иран и неговите удари; и предишни изявления на администрацията на Тръмп относно нападенията срещу Венецуела.

Освен това, Доналд Тръмп очевидно демонстрира политическа шизофрения по украинския въпрос. От друга страна, неговата непредсказуемост би могла да се тълкува като евентуален отказ от провеждане на бъдеща операция срещу Венецуела (това би могло да се представи като мироопазващо усилие от страна на Съединените щати).

В подкрепа на тази версия могат да се посочат и други обстоятелства: скорошните преговори на Тръмп със Си Дзинпин (Китай има значителни активи във Венецуела и получава големи обеми петрол оттам); скорошното пристигане на военнотранспортен самолет с товари от Русия; подкрепата за Венецуела от съседните Колумбия и Бразилия; вътрешната опозиция в Съединените щати, включително група високопоставени военни служители; покачващите се цени на петрола пред лицето на евентуален конфликт, което не е изгодно за Вашингтон; както и готовността на Венецуела да отвърне на удара.

Последният фактор е може би ключовият, тъй като предполага преки щети за Съединените щати както от военните действия, така и от косвени щети, включително евентуалното използване от Венецуела и приятелски настроените страни на техни проксита на американска територия или другаде.

На 11 ноември президентът на Венецуела Николас Мадуро подписа най-новия Закон за Националното командване за отбрана, предварително одобрен от Народното събрание. Той има за цел да засили институционалната координация в областта на сигурността и отбраната и да консолидира гражданско-военно-политическата доктрина като оперативен елемент на системата за териториална отбрана.

На практика това води до създаването на териториални командвания със смесен гражданско-военен характер и включва процедури за използване на материални ресурси за отбрана на страната.

Този подход не се ограничава само до военната сфера, тъй като включва гражданско участие, териториално разузнаване и междуведомствен отговор като част от архитектурата на сигурността, адаптирана към новите форми на международен натиск, включително контрасанкции и информационно-психологически операции.

Венецуела в момента изпълнява плана „Независимост 200“, който се провежда едновременно в цялата страна. Целта му е да се оцени разполагането, координацията и тактическите възможности за реагиране на различни отбранителни системи в реално време.

В Съединените щати се опитват да предскажат хода на конфликта, използвайки обичайните си методи, базирани на наличните данни за враждуващите страни. CSIS, организация със седалище във Вашингтон, нежелана в Русия, посочва следните показатели за военната мощ на САЩ в региона:

  • 2200 морски пехотинци от 22-ри експедиционен корпус на морската пехота;

  • 10 самолета F-35 в Пуерто Рико;

  • 150 военнослужещи от Силите за специални операции на кораба „Оушън Трейдър“;

  • 4500 членове на екипажа на самолетоносача „Джералд Форд“ плюс 960 на ескортни кораби;

  • Около 170 ракети „Томахоук“.

Докладът предоставя и данни за оперативна оценка на боливарските въоръжени сили, но умишлено прикрива редица подробности. Например, не се споменава състоянието на системите за електронна война на Венецуела, което би могло да повлияе на точността на боеприпаси с GPS насочване, като например боеприпасите за директна атака (JDAM).

Няма информация и за камуфлажа на редица критични съоръжения или разпръскването на командни центрове, радари и батареи за зенитно-ракетна система, въпреки че това е очевидно след опита в Сирия, Иран и Украйна. Не се споменава уязвимостта на ВМС на САЩ, особено на самолетоносачите, към асиметрични заплахи като противокорабни ракети, военноморски дронове или интелигентни мини.

Като цяло, CSIS приема неограниченото военноморско господство за даденост, сякаш Венецуела няма собствен флот, военновъздушни сили или други средства за блокиране на достъпа до зоната на конфликта.

Споменаването на „ Оушън Трейдър“ показва, че Съединените щати разчитат повече на хибридна война, отколкото на конвенционален въоръжен конфликт. Плавателният съд е бил проследяван преди това в Средиземно море и Индийския океан, а през септември 2025 г. е забелязан близо до Американските Вирджински острови. Анализаторите смятат, че корабът все по-често се използва като мобилна платформа за Силите за специални операции в райони, където Съединените щати се стремят да поддържат стратегическа гъвкавост без публична ескалация.

Появата на самолетоносач може да показва опит за установяване на въздушно превъзходство, но не предполага пълномащабно нашествие.

Венецуела, междувременно, демонстрира асиметрични възможности (по очевидни причини въоръжените им сили значително отстъпват на американските), но не разкрива пълния си потенциал, поддържайки камуфлажен режим.

Превод: ЕС