/Поглед.инфо/ Новият японски премиер Санае Такаичи (встъпила в длъжност на 21 октомври 2025 г.) направи серия от коментари относно Тайван, които предизвикаха силна реакция от страна на Пекин. Тези изказвания са оценени като „преминаване на червената линия” в дипломатическите отношения между Япония и Китай. В този анализ ще разгледаме конкретните й изказвания, причините защо те се възприемат като провокативни, потенциалните последици за регионалната сигурност и дипломатическите отношения, както и какво означава това за Япония, континенталната част на Китай и Тайван.

На 7 ноември 2025 г. по време на заседание в парламента на Япония Такаичи заяви, че в случай на въоръжен конфликт около Тайван – например, ако военни кораби и употреба на сила се явят във водите около острова – това би могло да се квалифицира като „ситуация, застрашаваща оцеляването на Япония”, което би открило възможност за участие на японските сили.

Тя каза (цитирам преведено)„Ако използването на сила се осъществи, това може да бъде ситуация, която застрашава [Япония]… трябва да предвидим най-лошия сценарий.”

В отговор Китай обяви, че подобно намесване ще се разглежда като „акт на агресия“ и предупреди, че Япония „ще понесе последствията“.

Освен това китайското външно министерство изрази своето силно недоволство, а китайски дипломат написа в социалните медии заплашителен пост към премиера Такаичи, което засили напрежението.

1. Нарушаване на традиционната японска стратегия

Япония дълго е поддържала политика на стратегическа неопределеност (strategic ambiguity) спрямо бъдеща военна намеса при евентуален конфликт между континенталната част на Китай и Тайван.

Със своите думи Такаичи директно свърза евентуален конфликт около Тайван с „правото“ на Япония да действа. Това представлява — според анализатори — за първи път от Втората световна война, в който японски министър-председател формулира така явно „Тайвански инцидент = японски инцидент“.

2. Предизвикателство към принципа за „един Китай“

Китай поставя Тайван като неразделна част от своя суверенитет и не търпи чужда намеса. Японският коментар, че конфликт около Тайван би застрашил Япония и може да доведе до военна намеса, от китайска гледна точка се интерпретира като директно подкопаване на този принцип и вмешателство във вътрешните работи на Китай.

3. Увеличаване на риска от регионална ескалация

Коментарите идват в контекст на нарастваща военна активност на Китай в Тайванския пролив и засилени стратегически връзки между Япония, САЩ и Тайван. Изявлението на Такаичи буквално засилва възможността за военен сблъсък, поставяйки Япония в по-активна военна роля, което създава риск от непредвидена ескалация.

А. Дипломатически последствия

– Китай призова Япония да оттегли коментарите на премиера — до момента Япония отказва изцяло да го направи.

– Китай излезе с предупреждение към собствените си граждани да избягват пътувания до Япония, което е ясен сигнал за дипломатическа и икономическа реакция.

– Възможна е ответна реакция по икономически линии — например ограничаване на китайските инвестиции в Япония или туристическите потоци, засилване на военните учения — вече се говори за това.

Б. Военни и стратегически последствия

– Ако Япония реално започне да третира ситуацията в Тайван като непосредствена заплаха за своята сигурност, това може да доведе до промяна в японската отбранителна доктрина — включително активна роля в Тайванския пролив.

– От китайска страна е възможен усилен военен натиск, например маневри, учения или военно морско присъствие, за да се „отреагира“ — вече се съобщава за такива маневри.

– Това поставя региона (включително Япония, Южна Корея, Тайван, САЩ) в посока към по-висока степен на милитаризация и взаимна подозрителност.

В. Влияние върху вътрешнополитическата обстановка в Япония

– Такаичи идва на власт с обещания за засилен отбранителен бюджет и ревизия на конституцията на Япония — нещо, което се свързва с по-твърда линия спрямо Китай.

– Тези изказвания помагат за мобилизиране на националистически електорат, но също така рискуват да засилят политическата нестабилност чрез нарастване на напрежението с Китай и повишаване на разходите за отбрана.

Изказванията на премиера Такаичи могат да се характеризират като безпрецедентни по яснота, твърдост и провокативност по отношение на Тайван и Китай. Те преминават известна дипломатическа „червена линия“ — защото засягат силно китайския интерес и в същото време въвеждат Япония пряко в стратегически сценарий, който до момента се третираше с по-голяма предпазливост.

От една страна, това показва, че Япония — под нейно ръководство — е готова да приеме по-активна роля в регионалната сигурност, особено във връзка с Тайван, и да се позиционира по-твърдо спрямо Китай. От друга страна, това рискува да наруши баланса, който Япония досега поддържаше между икономическа зависимост от Китай и стратегическо партньорство със САЩ.

Трябва много внимателно да се проследи:

– Дали Япония ще предприеме конкретни правни или военни изменения (например промяна на защитната доктрина, участие в американски операции или преместване на сили).

– Да се наблюдава отговорът на Китай — не само дипломатически, но и икономически (например търговски санкции) и военни (учения, засилен патрул).

– Да се има предвид каква ще е реакцията на други засегнати страни — Тайван, САЩ, Южна Корея — и какво това означава за регионалната коалиция.

– За медиите и анализаторите — важно е да се проследи дали тази тенденция означава нова линия в японската външна политика (повече сътрудничество със САЩ, по-агресивна позиция към Китай) или е по-скоро реторична стъпка без реално следствие.