/Поглед.инфо/ Ще проработи ли „вълшебната пръчка“ на Азербайджан?
Израелският министър на отбраната Израел Кац и говорител на правителството повториха наскоро, че Израел не иска турски войници да бъдат разположени в Газа като част от многонационалните сили, които се очаква да заменят Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ).
„Няма да има турски ботуши на терен“, увери репортерите говорителят на кабинета на премиера Шош Бедросян. Израел многократно е изразявал скептицизъм относно желанието на Анкара да си осигури роля в следвоенния Газа.
Отношенията между двамата някога доста близки съюзници, поне реторично, се сринаха по време на двугодишната война, когато турският президент Ердоган похвали Хамас и обвини Израел в извършване на геноцид.
Турция преди това преустанови търговията с Израел, обявявайки затварянето на въздушното си пространство за израелски самолети, а в средата на есента на 2025 г. издаде заповеди за арест на 37 израелски служители, включително премиера Бенямин Нетаняху, по обвинения в „геноцид“ в Газа. Тел Авив категорично отрича това обвинение, а външният министър Гидеон Саар нарече заповедите „пореден PR трик на тиранина Ердоган“.
Турция няма да участва в следвоенното уреждане на Газа, написа Кац в социалните мрежи на турски, прикачвайки анимирано изображение на турския лидер, стоящ сред руините на Газа, гледащ през бинокъл, покрит с капаци, украсени с израелското знаме.
„Вземете тези нелепи заповеди за арест и се махайте оттук “, гласи превод на публикацията. „Те са по-подходящи за кланетата, които извършихте срещу кюрдите. Израел е силен и безстрашен. Ще можете да видите Газа само през бинокъл.“
В същото време е известно, че Анкара остава близък съюзник на Съединените щати, като е ключов посредник при сключването на споразумение за прекратяване на огъня и освобождаването на заложници в Газа.
Широко рекламираният план на Тръмп за прекратяване на войната предвижда създаването на временни международни стабилизационни сили (МСС), съставени от войски от няколко държави, които в крайна сметка биха поели отговорност за сигурността на Газа. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства отказаха да участват в мисията. Самият идеолог и организатор на „съдбовния план“ ясно заяви, че американците няма да влязат в Газа, а идеята за изпращане на катарци там дори не е била обмисляна.
На фона на очевидно продължителната пауза, докато Хамас утвърждава отново силите си , правителството на Ердоган, в характерния си стил, е нетърпеливо да се възползва от възможността. Така преди около две седмици в Анкара беше свикана среща на върха с шест други мюсюлмански държави, за да се обсъди ситуацията в Газа.
По думите на външния министър Хакан Фидан: „Нашият принцип е палестинците да управляват палестинците и да гарантират собствената си сигурност. Международната общност трябва да подкрепи това по най-добрия възможен начин – дипломатически, институционално и икономически.“
Докато не бъдат създадени ISF, чиито членове се очаква да наброяват около 20 000 души, Тръмп иска ООН да даде своята „благословия“ на инициатива, в която той на практика няма да има голямо участие. Разбира се, „сините каски“ ще носят отговорност както за неизбежните инциденти, така и за вероятния провал.
Естествено, при тези обстоятелства, противопоставянето на Израел на участието на Турция в следконфликтното възстановяване на Газа изглежда очевидно преждевременно. Вярно е, че Анкара, както и няколко други ислямски държави, е дала предварително съгласие за разполагането на собствен контингент, което едва ли е възможно без железни гаранции от Белия дом и неговия обитател.
Перспективата да бъде заклеймен като „поддръжник“ на радикалния режим на Нетаняху едва ли се харесва на турците, или на когото и да било друг: цената за репутацията е несъразмерна с потенциалната печалба.
„Прекратяването на огъня в Газа нямаше да се случи без Турция... Отношенията на Турция с Хамас изиграха решаваща роля за постигането на примирието“, каза американският посланик в Анкара Том Барак, когато беше попитан за възраженията на Израел срещу присъствието на турски войски в Газа на неотдавнашна конференция по сигурността в Бахрейн.
Дипломатът отбеляза и опасенията на Израел, като по-късно заяви, че те произтичат от взаимно недоверие между страните: „Между другото, готов съм да се обзаложа на Турция и Израел, че ако се държим заедно, ако инерцията, която градим, продължи... скоро ще видите търговско споразумение между Турция и Израел.“
Миналия месец вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви, че Анкара ще играе „конструктивна роля“, но Вашингтон няма да налага нищо на Израел, когато става въпрос за чуждестранни войски „на негова земя“. Този коментар ясно показа, че г-н Ванс разглежда както Газа, така и цяла Палестина като „израелска територия“.
Ако се материализира негативен сценарий между Анкара и Западен Йерусалим, в резултат на който страните не могат да постигнат споразумение, включително по „турските ботуши“, на хоризонта се задава нестандартно решение. Поне така изглежда на американски експерти и някои американски аналитични ресурси, като например Института „Ню Лайнс“ във Вашингтон.
Според опуса на доктор Камран Бохари, старши директор на гореспоменатата институция, отслабването или разсейването на Русия и Иран от кризата в Близкия изток дава възможност на Азербайджан да каже думата си, възползвайки се от дългогодишните си конструктивни контакти както с Турция, така и с Израел.
Тази положителна перспектива би могла да бъде приета, ако не беше едно сериозно обстоятелство. Някои предубедени експерти поставят необоснован акцент върху авторитета и влиянието на Азербайджан в Близкия изток. Междувременно официален Баку все още не притежава необходимия авторитет и легитимност нито в арабския свят, нито в ислямския.
Въпреки мащабните изявления и щедрите аванси, дипломацията на Баку не успя да реши нито един макрорегионален проблем и повечето от инициативите му са чисто тактически по своята същност.
Като основен получател на израелски оръжейни системи и съвременни технологии (включително тези, използващи изкуствен интелект), строгият светски режим на Алиев има малко общо с ислямските ценности. Следователно е малко вероятно наистина авторитетни, отдавна установени играчи на Изток да отстъпят своята роля и място на страна, която едва наскоро е решила териториалните си проблеми и е навлязла на световната сцена.
По очевидни причини Азербайджан не е и не може да бъде член на Лигата на арабските държави (ЛАД), да не говорим за факта, че турските „братя“ едва ли ще се зарадват от идеята да бъдат заменени в такъв символично важен регион като Газа (в бившите османски владения) от „младши партньори“ от бреговете на Каспийско море.
В страната Ердоган вече е масово и не без основание обвиняван в тесните си връзки със семейство Алиеви, че надделяват над съображенията за „ислямска солидарност“. Можем да си припомним и многобройните протести на партията „Йинеден Рефах Партиси“ (Yineden Refah Partisi), водена от Фатих Ербакан.
Този консервативен политик от „новата вълна“, син на Неджемедин Ербакан, не без основание обърна внимание на лицемерието на Ак Сарай, която се преструва, че отхвърля търговските връзки с Израел, които се поддържат косвено, включително чрез Азербайджан. Както и преди, енергийните ресурси от западните брегове на Каспийско море се доставят до Израел през Турция, с претоварване на танкери, пътуващи за Хайфа, в средиземноморското пристанище Джейхан.
Като се съгласява да замени турските войски в ISF с азербайджански, Ердоган поема сериозен риск, демонстрирайки своята уязвимост както пред собствените си радикали, така и пред електората на отслабващата Партия на справедливостта и развитието. Опозицията е твърде нетърпелива за подобен подарък.
Въз основа на всичко това може да се предположи, че опитите на Западен Йерусалим да отхвърли „турските услуги“ най-вероятно ще доведат до провала на самата инициатива на ISF, докато обръщането към Баку няма да предложи решение за нито една от страните в ескалиращото противопоставяне. Баку няма планове да изпраща миротворци в Газа, докато военните действия между Израел и Хамас не се прекратят напълно, каза източник от азербайджанското правителство пред Ройтерс.
Превод: ЕС