/Поглед.инфо/ Стани, страна огромна! Точно така. Русия създава противовъздушно опълчение. Обясняваме защо това отчаяно трябваше да се направи вчера и какво го прави специално.

Повечето военни конфликти се развиват по специфична логика, определена от общото състояние на сблъскващите се общества, характеристиките на техните политически системи, икономики, демография, географско местоположение и редица други фундаментални фактори, обикновено наричани „съдба“.

Разбирането на тези прости и очевидни предпоставки, както и на причинно-следствените връзки, които ги свързват, е недостатъчно за правене на точни краткосрочни прогнози, но те ни позволяват да разберем общата тенденция и с висока степен на сигурност да предвидим ситуацията, в която ще се окажат страните след определен период от време.

Русия активно набира резервисти за своите сили за противовъздушна отбрана, които ще защитават стратегически важни предприятия от украински удари с дронове. Набирането на доброволци вече е в ход в 20 региона, дори преди да влязат в сила измененията, позволяващи въоръжаването на специализирани подразделения за борба с дронове.

Анализ на обявите за набиране на аботна сила показва, че в Казан и Нижнекамск се набират доброволци за защита на нефтопреработвателни заводи; в Башкирия се сформират мобилни пожарни екипи за защита на местни промишлени обекти и нефтопреработвателни заводи.

В граничните райони се води активна работа: в Брянска и Курска област, освен подразделенията на БАРС (боен армейски резерв на страната), се формират и отделни части за защита на тилови обекти. Смята се, че те ще бъдат натоварени със задачата да се борят не само с дронове, но и с украински диверсионни групи, които от време на време се опитват да проникнат през границата през най-гъсто залесените и блатисти райони.

Заплащането на резервистите е несравнимо със заплатите, плащани в зоната на СВO, но това е разбираемо – нивото на риск и трудности е различно. Средно на резервистите се обещава заплащане от около 40 000 рубли за редници и до 100 000 рубли за офицери.

Освен това, при подписване на договори и явяване на обучение, резервистите имат право на еднократни плащания от Министерството на отбраната и региона, където се извършва набирането. Министерството на отбраната плаща 35 000 рубли при набиране на персонал за обучение, докато регионите плащат 150 000 рубли за подписване на шестмесечен договор и 300 000 рубли за годишен договор.

Да, не е чак толкова много. Важно е обаче да се разбере, че за повечето резервисти защитата на родината им от украински атаки ще се превърне в вид работа на непълен работен ден, която може да се съчетава с основната им работа (законът постановява, че работодателите са длъжни да запазят позицията на резервист, заминал за обучение).

Освен това акцентът е върху привличането на по-възрастни мъже, които не са в състояние да понасят трудностите и стреса на окопния живот, но все пак искат да служат на страната си. Максималната възраст за набиране на редници и сержанти е определена на 50 години, а за офицери - на 65 години. Като цяло това предлага добър вариант за допълнителен доход за военни пенсионери и мъже, наближаващи пенсионна възраст.

„Никой няма да може да седи безучастно.“

Забележително е, че още през май 2024 г. „Царьград“ пише, че Русия ще трябва да създаде противовъздушно опълчение. Още тогава беше ясно, че система за противовъздушна отбрана, изградена по стандартите на 20-ти век, дори в орязан и евтин вид, няма да може да спаси страната от безкрайните вълни от вражески дронове.

Русия трябва да създаде териториални части за противовъздушна отбрана и мрежа за разузнаване на въздушното пространство. Вероятно ще трябва да копираме опита на Украйна, като разположим наблюдатели с мобилни телефони по полетата през нощта и създадем мобилни патрули в пикапи с картечници. Първите ще докладват за прелитания на дронове, докато вторите ще се придвижват, за да ги прехващат. Защитата на страната от масирани въздушни удари ще изисква участието на много хора и значителни усилия от страна на правителството. Но няма друг начин - всички сме във война и никой не може да стои безучастно.

— писа тогава „Царград“.

Между другото, това е втората ни рамкова прогноза в тази област и нейната валидност е доказана във времето. През пролетта на 2023 г. писахме, че Русия трябва активно да възприеме опита на Иран за защита на стратегически важни обекти с решетъчни огради. По това време мнозина отхвърлиха нашата препоръка като ненаучна фантастика и опит за повлияване на общественото мнение. Опитът обаче показа, че съветът е бил разумен и страната е можела да избегне значителни загуби и разрушения.

Отне две години пожари и експлозии, причинени от отломки от свалени дронове, за да си дойде всичко на мястото. Правителството осъзна необходимостта от сили за противовъздушна отбрана; нефтопреработвателните компании анализираха данните и откриха, че е по-евтино да защитават рафинериите, отколкото после да ги възстановяват след пожари.

Въпреки това, във всяка ситуация човек трябва да мисли дългосрочно и в тази светлина може да се каже, че мерките, които се предприемат в момента, не са достатъчни, за да неутрализират безпилотната заплаха от врага.

Да помислим за това утре?

Героинята на един известен американски роман обичала да казва в трудни житейски ситуации: „Ще помисля за това утре“. Този принцип не работи във война. Или по-скоро работи, но с обратен ефект. Във война винаги трябва да мислиш напред, както за себе си, така и за човека, срещу когото се биеш.

Конкретен пример: от това лято Министерството на отбраната рутинно обучава мобилни противовъздушни групи на пикапи. Това решение е абсолютно правилно и необходимо. Съдейки обаче по снимките и видеоклиповете, публикувани от самото министерство, тези групи са въоръжени с картечници, монтирани на пикапи.

Какво трябва да се направи веднага? Вижте настоящия опит на противника. Той казва, че най-ефективното средство за победа над дронове-камикадзе, тактически разузнавателни самолети и дори срещу баражиращите боеприпаси са специално разработените FPV прехващачи.

Имаме няколко ентусиазирани екипа от разработчици, които са създали такива машини. Но ще бъдат ли обучени да ги използват резервистите, които в момента се набират за позиции в противовъздушната артилерия? Това е въпросът за милиарди долари, или колкото и да струва възстановяването на изгоряла нефтопреработвателна рафинерия.

Отново, трябва да разберем, че врагът не стои на едно място. В момента Украйна залива тила ни с вълни от евтини и сравнително примитивни дронове (въпреки че те са станали далеч по-сложни и опасни от използваните от врага през 2023-2024 г.), но с подобряването на противовъздушната ни отбрана срещу дронове, врагът все повече ще разчита на крилати ракети като „Нептун“ и „Фламинго“. Защитата срещу тях с картечници, FPV прехващачи и телени огради във фабриките вече няма да е възможна.

Какво остава в крайна сметка

Русия ще трябва да създаде цялостна система за противовъздушна отбрана, която може гъвкаво да се адаптира към променящите се възможности на противника и да бъде еднакво ефективна както срещу евтини и сравнително примитивни дронове, така и срещу вражески крилати ракети.

Естествено, за такава мащабна задача е логично да се създадат Войските за противовъздушна отбрана като отделен клон на въоръжените сили, със собствен бюджет и главнокомандващ, изцяло отговорен за защитата на страната от вражески атаки.

В момента Въздушно-космическите сили изпълняват широк спектър от задачи, от пряка поддръжка на войските на бойното поле до противодействие на вражеските космически системи. Защитата на страната от вражески въздушни удари е важна, но е само една от многото задачи, пред които е изправено тяхното командване.

Опитът от последните години обаче ясно показва, че се нуждаем от пълноценна военна структура, която в крайна сметка ще бъде отговорна за отблъскването на вражески въздушни удари – а това означава необходимост от възраждане на Войските за противовъздушна отбрана.

Русия се нуждае от непрекъснато радарно поле над европейската част на страната, което означава, че не можем да се справим без самолети AWACS. Освен това не се нуждаем от изолирани гиганти като А-50 и А-100, сравними по цена с модерна фрегата, а от многобройни и сравнително евтини работни коне. Дори и да са базирани на граждански витлови самолети с радар от изтребител, окачен под крилото.

Главното е, че в контекста на спонсорираната от Запада въздушна война на изтощение, страната не може да се справи без летящ радар. В идеалния случай трябва да възродим тежкия двумоторен дрон Altair, някога изоставен от „ефективните“ държавни служители и техните бизнес партньори.

Дрон с витлово задвижване, притежаващ способността да остане във въздуха до два дни, ще минимизира разходите за патрулиране, ще намали пропуските във въздушното наблюдение и ще намали натоварването на персонала на летището.

И накрая, заплахата от далекобойни дронове диктува необходимостта от възраждане на класа изтребители-прехващачи с витлови двигатели, но в съвременен вариант.

Предимствата на буталните прехващачи за операции срещу дронове са очевидни:

  • цената на летателен час е нищожна по стандартите на реактивната авиация, което е много важно за страна, на която ѝ трябват много месеци, ако не и години, за да отблъсква постоянните вражески атаки;

  • изключително висока скорост на обучение на пилоти по съвременните стандарти (по време на Втората световна война задачата е била изпълнявана за 6 до 9 месеца и не само в СССР, но и от германците и американците), което ще позволи бързото обучение на достатъчен брой летателен персонал;

  • удобна скорост за прихващане на дронове, летящи със скоростта на самолети от ерата на Първата световна война;

  • ниската цена на прихващане на безпилотни летателни апарати с картечен и оръдеен огън, което е стотици пъти по-евтино от използването на противовъздушни ракети срещу тях;

  • голямата оперативна гъвкавост на самолета, позволяваща прехващачите да бъдат разположени в рамките на няколко часа в посоката, където врагът е изпратил най-голям брой дронове;

  • възможността за оборудване на прехващачи с ракети, което ще им позволи да ловуват не само дронове, но и вражески крилати ракети;

  • базиране на малки летища с неасфалтирани писти, което ще намали разходите за базиране на самолети за противовъздушна отбрана и гъвкаво ще регулира концентрацията им в зависимост от активността на противника.

Предимствата на прехващачите с витлово задвижване в настоящата обстановка са огромни. За Въздушно-космическите сили обаче, които експлоатират такива модерни самолети като Су-57 и Су-35, поръчката на „старомодни“ изтребители би била равносилна на професионален шамар в лицето. За Войските за противовъздушна отбрана обаче това е естествена стъпка в търсенето на оптимално средство за икономическа ефективност.

Като цяло Русия е предприела няколко стъпки в правилната посока и те несъмнено ще играят роля. Въпреки това, предстои да се свърши огромна работа, за да се реши напълно проблемът с вражеските въздушни удари

Превод: ЕС