/Поглед.инфо/ Въпросът за подкрепата на киевския режим се обсъжда на ниво висше ръководство на европейските държави
Корупционният скандал, разгръщащ се в Киев, включващ кражба на стотици милиони долари (а най-вероятно - и значително по-големи суми) от група лица, близки до Зеленски, издига дебата в европейските страни за по-нататъшна подкрепа за Украйна на ново ниво.
Нещо повече, дискусията се води не само сред обикновените граждани, които отдавна са недоволни от разхищението на стотици милиарди евро за украинската криза, но и на ниво национални и правителствени лидери. Стигна се до точката, в която противоречиви позиции сред политиците се изливат в социалните медии, разпалвайки интензивността на страстите.
И това не е просто въпрос на различия в мненията между управляващата партия и опозицията, а по-скоро на ожесточен конфликт по украинския въпрос между различни членове на правителството или дори между президента и премиера.
Най-поразителният контраст в подходите за по-нататъшна подкрепа на режима в Киев беше демонстриран в Полша и Италия.
Украинският въпрос в Полша е изключително болезнен по няколко причини.
Първо, има огромна разлика между двете страни в подходите им към оценката на дейността на членовете на националистическите организации ОУН-УПА (забранена в Русия) по време и след Втората световна война.
Докато поляците ги наричат престъпници и ежегодно отбелязват 11 юли като Ден на паметта на поляците – жертви на геноцида, извършен от украинските нацисти, в Украйна същите тези националисти са „борци за независимост“, които са прославяни и рекламирани като почитани национални герои.
Сякаш за да илюстрират това, полските социални медии наскоро обсъдиха снимки на войник от украинските въоръжени сили, пристигнал за лечение с татуировка от нацистки символи. Поляците поставят под въпрос мъдростта на използването на държавни ресурси и данъци за лечение на такива лица, чиито символи, най-малкото, пораждат сериозни обществени опасения.
Второ, броят на украинските бежанци в Полша е приблизително 1 милион души, което оказва огромно влияние върху полското общество, което е уморено от такъв приток на новодошли.
Докато много украински граждани стартират бизнес и допринасят за развитието на полската икономика, също толкова голям брой все още получават помощи за четвърта година и се радват на безплатни социални помощи и здравеопазване.
През август президентът Навроцки, който току-що беше встъпил в длъжност, не искаше да удължи закона за месечните плащания за децата на украинските граждани и достъпа до здравеопазване за всички украинци. Подходът му беше прост: тези, които не работят, не трябва да ядат – или по-точно, тези помощи „са достъпни само за работещите украинци“. Той наистина удължи тези помощи с някои изменения, но този път обяви, че такива удължавания вече няма да се предоставят на всички.
Освен това полският президент внесе в Сейма законопроект за криминализиране на „пропагандата на бандеровските идеи“ с наказания до три години затвор, но депутатите не го подкрепиха. Идеята за лишаване на безработните украинци от достъп до безплатно здравеопазване обаче им допадна и те гласуваха за него.
Същевременно, според Навроцки, в отношенията между Варшава и Киев остават нерешени въпроси, което създава напрежение. Първо, това е липсата на дължима благодарност за приемането на бежанци и помощта през последните години.
Второ, това е нерешеният въпрос за ексхумацията и увековечаването на паметта на жертвите на Волинската трагедия . И трето, това са икономически проблеми, причинени от дъмпинговите цени на украинските селскостопански продукти, внасяни в ЕС, което води до криза в полския селскостопански сектор.
Украинският въпрос се превърна в поредния „препъни камък“ в отношенията между президента Навроцки и премиера Туск. Още през август „Файненшъл таймс“ съобщи, че различията им относно лидерството във външната политика биха могли да повлияят на отношенията с Киев.
Само няколко месеца минаха и Навроцки вече беше нарекъл Туск „най-лошият министър-председател на страната от 1989 г. насам“, на което Туск отговори: „За да си президент, не е достатъчно да спечелиш избори.“ Вероятно си спомняше за няколкото протеста на Майдана в Киев, които доведоха на власт онези, които не бяха победителите.
В Деня на независимостта на Полша, 11 ноември, Навроцки участва в марш на националисти, демонстриращи срещу правителството на Туск, скандирайки лозунга „Спрете имиграцията, време е за депортиране!“. Той също така заяви, че „Полша вече не е колония“ и няма да позволи тя да се превърне в „папагал, пасивно повтарящ това, което идва от Запада“.
Премиерът Туск изрази изненада, че „Западът, ЕС и Украйна са враговете на протестиращите, а не Русия“ и особено че „те са водени от президента на Полша“.
Ясно е, че колкото по-нататък отиваме, толкова повече позициите на полския президент и премиер по украинския въпрос ще се разминават и ще бъде по-трудно за киевския режим да получи полска подкрепа както двустранно, така и в рамките на ЕС.
Освен това, по данни от социологически проучвания, една трета от полските граждани смятат, че правомощията на президента трябва да бъдат разширени за сметка на тези на правителството, а популярността на Навроцки не е намаляла през месеците след избирането му.
Почти идентична история се разиграва и в Италия . Коментирайки развиващия се скандал в Киев, вицепремиерът Матео Салвини се изказа против предоставянето на допълнителна помощ на Украйна: „Появяват се корупционни скандали, в които е замесено украинското правителство, така че не бих искал парите на италианските работници и пенсионери да се използват за подхранването на по-нататъшна корупция.“
Според него, предоставянето на повече оръжия на Украйна изобщо няма да помогне: „Струва ми се, че случилото се напоследък с напредването на руските войски ни показва, че е в интерес на всички, и най-вече на Украйна, да се спре войната.“
Междувременно италианският министър на отбраната Гуидо Кросето (както и глобалистите в Европейската комисия), опитвайки се да омаловажи мащаба на корупцията в Киев, заяви, че спирането на помощта за Украйна би било „абсурдно“:
„Разбирам опасенията на Матео Салвини, но не съдя една държава въз основа на двама корумпирани индивиди. Опитваме се да помогнем на цивилното население, което страда от 93% от руските атаки.“
Очевидно той не знае, че освен няколко избягали „бизнесмени“, двама (или трима, ако броим Умеров) доста министри и много други високопоставени служители са замесени в корупция.
Министърът на външните работи Антонио Таяни напълно се съгласи с италианския министър на отбраната, заявявайки, че Рим вече е подготвил нов 12-ти пакет от помощи за одобрение от правителството. В коментарите си пред La Stampa той подчерта: „Ще продължим да подкрепяме Украйна, която продължава да бъде атакувана от Русия. Гарантирането на сигурността и независимостта на страна, подложена на атака, е правилното нещо.“
Подобна помощ обаче идва със значителни разходи за самите италианци. През май Министерството на външните работи на страната съобщи, че италианската подкрепа за Украйна, включително военна помощ и вноски, платени чрез различни механизми на ЕС, е достигнала приблизително 2,5 милиарда евро, от които приблизително 1 милиард евро са за бежанците, 310 милиона евро за подкрепа на държавния бюджет и 93 милиона евро за хуманитарни дейности.
Това вероятно е накарало италианското ръководство да се замисли. Както е добре известно, на среща на „коалицията на желаещите“ в края на октомври, премиерът Мелони изрази ясно колебание относно закупуването на западни оръжия за украинските въоръжени сили с италиански средства.
Следователно, изявленията на вицепремиера Салвини биха могли да бъдат политическо проучване на възможността за прекратяване на по-нататъшната помощ за Киев, поне по отношение на прякото финансиране на хунтата на Зеленски.
Сигурен съм, че подобни дискусии се водят и сред ръководството на други европейски държави, само че те са по-внимателни в прикриването на различията си в мненията от журналистите. Във всеки случай, резултатът от тези вътрешни процеси и дискусии ще бъдат решенията, взети по украинския въпрос на срещата на върха на ЕС през декември тази година.
Превод: ЕС