/Поглед.инфо/ Министър Чичибаба: “Основната опасност да бъде изнесено хлебното зърно идва от страна на Турция, където реколтата от пшеница е сериозно компрометирана. В Югоизточна и Североизточна България турски търговци предлагат по 145-150 щ.д. на тон франко границата, което е почти два пъти повече от вътрешната изкупна цена, предлагана от нашите мелници на производителите.”

Не само Турция от балканските страни в средата на 90-те е засегната от климата, реколтата на зърно е компрометирана във всички тях. България е единственото изключение. И цените скачат главоломно - над два пъти повече предлагат турските търговци, по-правилно май е да се наричат контрабандисти. По вода и по суша на югоизток тръгват не няколко гемийки, товарни влакове и тирове, а стотици, и то без да се обмитяват и без да плащат такси. А турските власти ги приемат, без да питат и разпитват за такива досадни подробности като документи от всякакво естество. Което говори недвусмислено, че и турската държава е вътре с двата крака в престъплението; че освен икономически те преследват и политически цели - на кой западняк му е приятно в България да командва социалистическо правителство.

По-долу ще прочетете частичка от току що излезлите от печат спомени на известния в началото на 90-те години политически деец от БСП, новозагорчанина Маньо Манев Той е депутат във Великото народно събрание, в следващото обикновено също е народен представител. А по виденовото време, през 1996 г., е назначен за заместник-министър на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, което се ръководи от министър чл.-кор. Васил Чичибаба. Те разбират овреме какво се готви на българския народ и буквално засипват с докладни Министерския съвет и министър-председателя Жан Виденов. Подробности можете да прочетете по-долу, в крайна сметка правителството се поддава на натиска на контрабандата и не се справя с опазването на българското зърно. А както се казва, потриват ръце и на юг, и на запад - пропагандата тръби: социалистите са докарали до глад народа си и ще бъдат докрай копрометирани, а почти един милион тона зърно са добре дошли във време на заплаха от глад в толкова “братската” и днес Турция.

Акцентирах на зърнения проблем, но в книгата “Моят път през бурните години” на отдадения на Идеята Маньо Манев, читателят може да открие още много интересни и сега моменти от нашата близка история.

Той не жали никого, така както и него не жалят цели 14 години и го разтакават по съдебни инстанции. Невероятна ирония - тези които се борят срещу грабежа, ги съдят за него. За да се стигне до момента, когато доблестни все още следователи и съдии на всички инстанции ще отсекат - невинни! А Маньо Манев ще осъди прокуратурата - нещо нечувано и преди, и сега.

А интересно защо СДС и неговите фюрери мълчат за това къде всъщност отива българското зърно, а предпочитат да стоварят всичко върху БСП. За Ахмед Доган няма и да питам.

Ето как определя в своя предговор проф. Искра Баева същността на тази книга:

“В хода на житейския си разказ Маньо Манев дава няколко отговора на този въпрос, от които струи както дълбока тъга, така и крехка надежда, че след като се признаят проблемите и грешките, прекрасната социална идея може отново да вдъхнови младите поколения. Повече от всичко друго тази надежда показва идеализма на автора, който според мен е бил и остава водещата сила в неговия живот”.

Заради Идеята Маньо Манев е готов да прости на своите високопоставени другари, които го изоставят в трудните за него времена, макар неслучайно и с голяма горчивина да цитира мисълта на Ленин:

„Няма нищо по-страшно от скарването между комунисти. Скарат ли се веднъж – до гроб е“.

Премиерата на книгата ще се състои в Нова Загора на 26 ноември, сряда, от 14 часа в Клуба на културните дейци в читалището, а на другия ден на 27-и, четвъртък, от 17.30 часа ще бъде представена в залата на хотел “Верея” в Стара Загора. На срещите ще говорят проф. Искра Баева, д-р Велиана Христова и издателят Христо Георгиев.

Откъс от книгата “Моят път през бурните години” на Маньо Манев

Из трета част

[...]Българската социалистическа партия с избраните от нея сто двадесет и четири депутатски места спечели проведените в края на 1994 година избори за 37-ото народно събрание. Даде се възможност на нейния лидер Жан Виденов да състави правителство. На 25 януари 1995 година той обяви неговия състав пред Народното събрание. При окончателното уреждане на структурите на министерствата и по-точно на Земеделието и хранителната промишленост проф. Васил Чичибаба беше назначен за негов ръководител. В началото на месец февруари 1995 година със заповед на министър-председателя Жан Виденов бях назначен за заместник-министър на това ведомство.[…].

В началото на 1995 година експортната такса за износ на житни култури бе в размер на 5 щатски долара. С решението на Министерския съвет от 11.07.1995 г., с което се даваше възможност за износ на пшеница с начална дата 21.07.1995 г. - експортната такса бе заложена на 35 щатски долара. Считахме, че седемкратното увеличение ще възпре износителите на пшеница. Да, но не стана така. Нещата се развиваха в съвършено друга посока.

В рамките на изминалите десет дни от приемането на решението от Министерския съвет за износ и обявеното негово начало на 21.07.1995 година информацията, която получихме в Министерството на земеделието от борсите за търговия с житни култури, предимно от Франция и САЩ, бе тревожна. Оказа се, че в страни в близост до нашата, като Турция, Египет, Тунис, Мароко, Албания, зърненото производство бе компрометирано. Сложилата се реална обстановка в посочените страни доведе до:

  • рязко се засили търсенето на зърнени култури;

  • цената на пшеницата на международния пазар значително и трайно се повиши;

  • изкупуването на пшеница за нуждите на страната се затрудни.

Ръководството на МЗХП обсъди неколкократно постъпващата тревожна информация и реши да се предложи на Министерския съвет на Република България по спешност да се направят промени във взетото вече от него решение, свързано с прибирането и търговията с определени количества пшеница.

За целта по поръчение на министър Чичибаба под мое ръководство се подготви и изпрати Докладна записка No. 03-06-62/21.07.1995 г. до Министерския съвет.

След подробно описание на настъпилите сериозни промени в търговията с житни култури ние предложихме правителството да вземе бързо съответните мерки, които да предотвратят опасността да се изнесе хлебната пшеница и да не се изкупи необходимото зърно за хляб. За целта настояхме да се увеличи експортната такса при износ на пшеница от 35 на 55-65 щатски долара.

Предложението за увеличаването на експортната такса беше направено поради следните причини:

  • Ограничаването на износа на пшеница трябваше да се постигне чрез икономически фактори;

  • Споразумението за асоциирането ни към Европейския съюз и отпуснатите ни заеми от 50 милиона долара от Световната банка ни задължаваха да премахнем забраната и приемем либерализирането на износа на пшеница;

  • Събраната информация за първите седем дни (от 11.07 до 18.07.1995 г.) след взетото решение от Министерския съвет за износ очерта огромен интерес (над 500 хиляди тона) от страна на търговците износители;

  • Средствата от увеличените експортни такси се натрупваха във фонд „Земеделие“, което даваше възможност за сериозно подпомагане на земеделските производители.

За голямо съжаление, въпреки нашите искания Докладната ни записка от 21.07.1995 г. не беше разгледана на поредното заседание на Министерския съвет, проведено на 27.07.1995 г. Включена под номер 14 в дневния ред на заседанието тя не става обект на внимание на участващите в него министри.

Водени от тревожната обстановка, свързана с износа на пшеница, след нови 10 дни ние изпратихме поредната Докладна записка No 03-06-66/31.07.1995 година. В нея отново настоявахме Министерският съвет да вземе решение да се увеличи експортната такса, но вече твърдо от 35 на 65 щатски долара на тон изнесена пшеница. Едновременно искахме да се увеличат експортните такси при износа на пшеничното брашно и на комбинираните фуражи.

В тази Докладна записка беше записано: „…При тази ситуация, ако бъдат реализирани всички регистрирани сделки по износа на пшеницата до този момент, хлебният и фуражният баланс на страната ще бъдат нарушени”.

Втората Докладна записка до Министерския съвет, независимо, че бе включена под номер 2 в дневния ред на заседанието, проведено на 3.08.1995 година, отново не бе разгледана по необясними причини.

Това наложи МЗХП да внесе трета Докладна записка, свързана с износа на пшеницата. В нея ние настоявахме да се проведе на 7.08.1995 година спешно заседание на Министерския съвет, което да се занимае единствено с проблема за износа на пшеницата.

Най-после в резултат на трите Докладни записки в Министерския съвет се проведе заседание на 10.08.1995 година, свързано с износа на зърнените култури и основно на пшеницата.

На първото заседание, проведено на 07.08.1995 г., касаещо нашето искане за рязко, дори пълно спиране на износа на хлебно зърно, до решение не се стигна.

Водеща причина да не се приемат нашите предложения стана настояването ни за сериозна промяна на експортната такса, срока за нейното въвеждане, както и промяна в регистрационния режим.

От страна на Министерството на търговията, в лицето на м-р Кирил Цочев, категорично се възрази срещу предлаганата от нас експортна такса от 65 щ. долара срещу действащата в момента 35 щ. долара. Според г-н Цочев тази такса е не само възпираща, а реално тя ще блокира, ще спре по-нататъшния износ. На тези възражения м-р Чичибаба заявил правилно: „Ние и това искаме“.

Г-н Цочев отговорил, че по техни данни до момента са изнесени едва 230-250 хил. тона. А ако се въведе тази такса, не само щял да се стопира износът, но и Министерството на земеделието нямало да получи приходи от експорта. Това за нас в случая не беше най-същественото.

Данните, посочени от К. Цочев за действителното изнесено количество зърно, събуждат съмнения у м-р Чичибаба и той се обръща към Жан Виденов с въпроса: „Само не мога да си изясня кой ще е този, който ще ни каже кога ще се достигне числото 500 хиляди тона зърно?“.

Отговорът на К. Цочев - митницата. След него Жан Виденов допълва: „Много моля МЗХП да разбере, че този въпрос с контрола става само на митницата. По друг начин няма как да определим до грам колко зърно ще остане в България и колко ще отиде в чужбина“.

Твърдението, че само чрез митницата може да се получи вярна картина за действителния износ на хлебно зърно от България, не се оказва вярно. От направените впоследствие проверки на местата за износ - Варна, Бургас и Свиленград - от м-р Чичибаба, тогавашния председател на Комисията по земеделие към Народното събрание Тодор Тодоров и народния представител и главен редактор на вестник „Земя“ Коста Андреев се констатираха тревожни факти. Засечени бяха съществени разлики между фактическото изнесено количество зърно и официално документираното такова. Така например на границата в Свиленград се установи, че цели композиции със зърно заминават за Турция, без да са били обект на митнически контрол. Този хаос в митническата система (който и сега не е по-малък) ни нанесе сериозни последствия. В крайна сметка от България бяха изнесени над 385 хил. тона зърно над предвидените по Баланса 500 хил. тона пшеница. Или иначе казано, бяха изнесени почти 900 х. тона зърно.[…]

И никой – нито от Прокуратурата, нито от „всезнаещите“ и „премъдри“ журналисти – не си направи труда да приложи едно просто аритметично правило: да се разделят получените приходи от експортните такси на осреднената им стойност (в случая 40-41 долара). Резултатът щеше да отрази реалния износ, показан вече от НСИ и експертизата на ГУ „Следствие“.

Естествено възниква въпросът: в какво е нашата вина?

Отговор на това питане, толкова години след изминалите събития, все още не мога да дам. Ние нямахме права над митническите структури. Последните бавно, мудно и с неохота ни даваха информация за хода на износа. Нямахме власт и не можехме да контролираме корупционните сделки между износителите и пограничните служители. Не можехме да издадем акт за спиране на износа. Това беше в правата на институции, които стояха над нас.

Оставаше ни само да бием тревога по надвисналата опасност. И ние го правехме! За кратко време (от 12 дни) изпратихме две докладни записки до МС, респективно до министър-председателя Жан Виденов. В тях описахме сложилата се неблагоприятна обстановка с износа и предложихме мерки за овладяването на тези процеси.

За съжаление, докладните бяха включени в две заседания на МС, но не бяха разгледани. Това наложи ние да поискаме две извънредни заседания на МС.

Второто, проведено на 10.08.1995 г. по повод на Докладните записки на МЗХП, има ключово значение за решаването на проблема с ускорения износ на зърно от България. На него от страна на Министерството на търговията следваше да се внесат два документа - Проект за постановление за изменение на Постановление 307 на МС от 1994 г. за режима по вноса и износа.

И тук искам да обърна внимание на нещо много важно. В самото начало на заседанието министър-председателят Жан Виденов се обръща към главния секретар на МС Валентин Коркинов с въпроса: „Раздаден ли е материалът на Министерството на търговията?“. Отговорът от Коркинов е: „Сега ще бъде размножен“.

Този момент е много съществен. Той е показателен, че и двата документа не са били изпратени за мнение до Министерството на земеделието, въпреки че изцяло засягат неговата дейност.

Втората негативна страна на този акт - поднасянето на документи по време на заседанието (така нареченият трик в оперативен порядък) не дава възможност на лицата внимателно да се запознаят с неговото съдържание. В случая м-р Чичибаба влязъл в дискусия за размера на експортната такса и не е обърнал внимание, че в Решение 344 е записан текст за допълнителен износ на 200 х. тона брашно.

И така противно на настоятелните ни искания да се ограничи износът на хлебно зърно до заложените в Баланса 500 хиляди тона, с приетото от Министерския съвет Решение 344, се получи обратен резултат. Посоченият в него допълнителен износ на 200 хил. тона брашно, който не беше съгласуван с Министерството на земеделието, предполагаше допълнителен износ на 280-300 хил. тона пшеница над възможния износ. Между другото, по необясними пътища с това решение се запознах едва при разпита от следователя Цанков в Следствената служба на ул. „Векилски“ 1.

В разгърналата се дискусия по двата документа, внесени от Министерството на търговията, последното в лицето на неговия министър К. Цочев отхвърля нашето предложение за въвеждане на експортна такса от 65 щ. долара и то непосредствено след 10.08.1995 г.

По този повод м-р Васил Чичибаба прави следните възражения към м-р Цочев: „Няма да спорим за предложените от вас експортни такси, които са с 10 долара на тон по-ниски от нашите. Според мен не е там основното. Особеното е, че ние продължаваме до 25 август да даваме възможност на фирмите, които се готвят да изнасят, да се регистрират в Министерството на търговията, да натискат Националната инспекция по зърно да им издава сертификати или казваме, че на 25 август ще въведем новата такса. Дотогава регистрацията в Министерството на търговията ще стане 1,5-2 мил. тона. Защо го правим това? За да създаваме напрежение при изкупуването на хлебната квота ли? Това ще породи според нас допълнителни усложнения при въвеждането на новата експортна такса“.

На запитването от страна на Васил Чичибаба защо 55, а не 65 щ. долара експортна такса м-р Цочев отговаря: „Защо 55, а не 65? Защото 65 към дата 25 август ще бъде забранителна“. Това според него щяло да навреди на недобросъвестните фирми. Така и на практика се получи - “добросъвестните“ спечелиха, обогатиха се, но за сметка на останалата част от хората в страната.

При обобщаване на разгърналата се остра дискусия, свързана с нашите Докладни записки до Министерския съвет по повод износа на зърно и предлаганите решения в тази насока, Жан Виденов заявява: „Виждам, че тази година за разлика от минали има добра представа за целия процес. Не виждам никаква опасност да го изтървем от контрол. И най-важното в крайна сметка е това, че реколтата е хубава единствено от целия регион и в контраст с реколтата в световен мащаб. Би трябвало да търсим начин страната да спечели най-много, пък и всички производители, износители и държавата от това добро стечение на обстоятелствата. Не да се пазим от несъществуващи опасности. Второ, добре е, че МЗХП окончателно се отказа от една съблазън, която иначе е разбираема. Не бива да ѝ се поддаваме, да спрем изкупуването от износителите, докато пълним хлебния ресурс чрез държавни закупки, а след това да се включим в износа. Не би могло да стане на практика. Ще бъдем остро упрекнати, а икономически не е най-ефективно. За това моля всички изкупвателни ресурси на фонда „Зърно“, на „Житомел“, на останалите фирми да бъдат мобилизирани, да помагаме с кредитирането. Не би трябвало да представяме трудности, това е печеливша търговия, да си формираме и баланса. Хлебният резерв не е толкова зле, колкото изглеждаше при първото разглеждане. И явно ще бъде попълнен успешно. Ако не сега, след 15 септември ще е готов“.

Компромисът, който се допусна от МЗХП с приемането на двата документа, внесени от Министерството на търговията, свързани с експортната такса, нейното обнародване и допълнителното включване на 200 х. тона брашно за износ, не доведе до положителен резултат. Износът продължи в същите темпове, което в крайна сметка доведе до зърнената криза.

Непосредствено с многобройните журналистически писания да се обясни защо и как се появи зърненият проблем опит в тази насока направи и самият Жан Виденов.

В излязлата наскоро след напускането му на премиерския пост (1996 г.) книга „Отвъд политическия театър“ причините за зърнената криза обяснява с един израз - сгрешен баланс.

Имах, имам и сега положително мнение за много качества, характерни за Виденов. Харесвала ми е неговата честност, прямота и неподкупност. Но като рожба на партията, от която произлизаше, той носеше и нейните негативни страни. В случая Жан не можеше да допусне, че ръководните органи на тази партия могат да сгрешат, да вземат и неправилни решения.

А действителността беше такава, че и самият Жан отбеляза факта, че всички документи, свързани с баланса на зърното, бяха изпратени и съгласувани с най-важните институции в страната и впоследствие единодушно приети от заседание на Министерския съвет без забележки.

С нито една дума той не отбеляза тревожните три докладни записки до Министерския съвет по повод износа на зърно. Забрави да спомене за своята подкрепа на документа, внесен от Министерството на търговията, с който се отхвърлиха нашите предложения. Пропусна факта, че на заседанието от 10.08.1995 г. ни похвали, че сме се отказали от „съблазънта“ да спрем износа.

Все пак прави чест на Жан Виденов, че вече в качеството си на свидетел по делото той коригира своето предишно виждане и даде правилната оценка на случващото се по време на зърнения проблем. Но това беше късно. Той вече беше налял „вода в мелницата“ на нашите зложелатели - политици и журналисти.[…]

Компетентно решение на този въпрос се даде, когато обвинението срещу нас се пое от Националната следствена служба през периода 1998–2001 година.

Първият следовател, на когото бе дадена задача да направи професионална оценка на отправените към нас обвинения от Главната прокуратура, в това число и за коректността на зърнения баланс, бе г-н Марин Маринов. В рамките на близо едногодишна работа в резултат на многобройни срещи с нас и особено със специалисти, работещи в научно-изследователски учреждения в сферата на земеделието и търговията, той излезе със заключение: ОБВИНЕНИЕТО към нас по всички членове на Наказателния кодекс Е НЕПРАВОМЕРНО и следва да бъде ОТТЕГЛЕНО.[…]

Що се отнася до следващия ни определен следовател - г-н Теодор Иванов - първите впечатления на всички, които бяхме обвинени от Прокуратурата, бяха противоречиви. Той остави у нас усещане за неспокоен, динамичен, стихиен човек. Затова между нас освен обръщението „г-н Иванов“ си го наричахме „г-н стихийна буря“.

В резултат на многобройните срещи с г-н Иванов и особено завършека на неговата работа се убедихме, че невинаги първите впечатления са най-точни и най-верни. Оказа се, че той бе изключително пунктуален, точен, търсещ истината не чрез умозаключения, изсмукани от пръстите, а от факти, доказани чрез експертизи, от мнения, изказани от научни учреждения и институции, както и от видни специалисти, работещи в сферата на земеделието и външната търговия.[…]

До ден днешен не мога да си обясня поведението на лидерите на Социалистическата партия. Подобно на Жан Виденов всички побързаха да се скрият зад постулата „сгрешен баланс“. Ние бяхме анатемосани от собствената си партия, без да ни се даде възможност да се защитим и същевременно да получим закрила от нейните официални ръководни органи.

Струва ми се, че отсъствието на сериозен, критичен анализ на грешките, допуснати не изобщо, а от конкретни кадри на най-високо равнище и в останалите ръководни структури, е една от причините социалистическата кауза да търпи поражения, да се свива като „шагренова кожа“.

Време е тази партия (социалистическата) не само да наказва противниците си, но и да се извинява за грешките, които е допускала, да поиска прошка от тези, които по погрешка е обвинила в грехове, неотговарящи на истината.

Явно това е много трудно за тази партия. Това свое съждение ще ми се да подкрепя с изказване на Ленин през 1921 г. в статия, посветена на годишнината от Октомврийската революция. Там той споделя: „Няма нищо по-страшно от скарването между комунисти. Скарат ли се веднъж – до гроб е“.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И

ХРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

03-06-62/21.07.1996 г.ДО

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н ЖАН ВИДЕНОВ

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

от чл.-кор. д-р ВАСИЛ ЧИЧИБАБА - министър на земеделието

и хранителната промишленост

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВИДЕНОВ,

В изпълнение на ПМС N 140 от 1995 г. за осигуряване изкупуването на 1100 хил. тона пшеница за производство на брашно за непроизводителното население от Министерството на земеделието и хранителната промишленост се извърши необходимата подготовка.

Поради намалените възможности на "Житомел" - ЕООД София да поеме по-голямата част от квотата, главно поради финансови затруднения, същата се разпредели на 39 броя държавни дружества и 3 частни приватизирани мелници. Предстои сключването на договори, между министерството и потребителите на зърното.

Към настоящия момент са ожънати около 35 на сто от площите с пшеница. Все още не може да се направи цялостна преценка за качеството на пшеницата, но информацията, която дадоха управителите на търговските дружества на срещата проведена на 20.07.1995 година в Министерството на земеделието и хранителната промишленост е, че Трудно се намират партиди с качества отговарящи на трите групи, обявени в Наредбата за изкупуване на зърното. При това състояние сеналага изкупуване и на партиди от пшеница от трета група с глутеново съдържание на 24 % и разливаемост 15 милиметра.

Тревожи обаче непотвърдената информация, че вътрешните цени в република Турция са 170-180 щатски долара за тон пшеница. На срещата с управителите се съобщи, че представители на турски фирми предлагат цени от 150 долара на тон на производителите в Южна и Източна България.

Същевременно постъпват неофициални сигнали, че през последните няколко дни започва покачване на цените на хлебната пшеница на международните пазари. Основен индикатор на тенденцията на цените на пшеницата за нашия континент и в частност за нашата страна са текущите цени на френската пшеница, която се търгува главно в Руан. Последните котировки там са стигнали от 150 до 174 щатски долара за тон. Пак нефициално в министерството постъпва информация, че наши търговски фирми имат оферти от чуждестранни купувачи за наша хлебна пшеница франко кораб на черноморско пристанища - 145 долара за тон. При положение, че информацията за цените на френската пшеница е достоверна то и тази за евентуални оферти към нашите търговци могат да се окажат верни, защото франкировката на наша пшеница обикновено е по-ниска с 9-10 долара на тон от тази в Руан.

При тази ситуация, приетите с ПМС 139 от т.г. промени във вносно-износния режим за; 1995 г. (установен с ПМС N 307 от 1994 г.) няма да имат необходимият защитен ефект и пшеницата ще започне да се изнася неконтролируемо в големи количества, както това стана през есента на 1992 година. При защитна цена от 4600 лв./тон за най-масовата хлебна пшеница от втора група, което отговаря на около 70 щ.д./тон, като прибавим експортна такса от 35 щ.д./тон и средно около 10 щ.д. транспортни и други разходи, включително натоварването на кораба, ще се получи цена 115 щ.д./тон. Съпоставени тези 115 щ.д./тон, които ще струва хлебната пшеница при натоварването й на черноморските пристанища, с цените на борсата в Руан, които са между 150 и 174 щ.д./тон, показват разлика между 35 и 59/щ.д./тон. а за нашата котировка - 25 и 49 щ.д./тон.

Тази печалба, особено във втория случай е прекалено голяма и именно тя ще предизвика неудържимо изнасяне на хлебната пшеница.

Прогнозите на департамента по земеделие на САЩ и съобщенията на Ройтер" са, че цената на пшеницата ще продължава да се покачва.

Предвид на всичко това предлагам Министерство на икономическото развитие и Министерство на търговията и външноикономическото сътрудничество, да се произнесат по цитираните в настоящата записка сигнали и тенденции и при потвърждаването им, Правителството трябва да вземе бързо съответни мерки, които ще предотвратят опасността да се_изнесе хлебната пшеница и да не се изкупи необходимото зърно за хляб.

Считам, че независимо от факта, че току що излязоха ПМС N 139 и 140, правителството трябва да се увеличи митото на пшеницата от 35 щ.д./тон на 55-65 щ.д./тон.

МИНИСТЪР:

/чл.-кор. д-р В.Чичибаба/

С-29

03-06-62/210895

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н ЖАН ВИДЕНОВ

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

от чл.кор.д-р ВАСИЛ ЧИЧИБАБА - министър на

земеделието и хранителната промишленост

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВИДЕНОВ,

Искам още веднъж да подчертая, че на световния пазар се очертава тенденция на сериозен недостиг на пшеница, поради което нейната международна цена непрекъснато расте. Изкупуването на хлебната пшеница в рамките на квотата от 1100 хил.тона, утвърдена с ПМС 140 от т.г. е крайно забавено и има опасност да не се осигури хляба на непроизводителното население до следващата реколта. До 4 август, държавните и частните мелници са изкупили в рамките на квотата само 415 хил.тона. Известно забавяне на жътвата, поради честите валежи, неуредените кредити на някои от мелниците и влошените хлебопекарни качества на пшеницата в Северо-Западна и Северна-Централна България и някои други райони, оказват задържащо влияние върху изкупуването и квотата би могла да се изпълни макар с известно закъснение, стига зърното да го има в страната. Именно това е страшното, че има опасност в рамките на балансовия излишък оценен на около 500 хил.тона, да бъде изнесена хлебна пшеница и това ще

застраши хлебния баланс на страната. Износ над 500 хил.тона пшеница ще застраши и фуражния баланс.

Основната опасност да бъде изнесено хлебното зърно идва от страна на Турция, където реколтата от пшеница е сериозно компрометирана. В Югоизточна и Североизточна България турски търговци предлагат по 145-150 щ.д. на тон франко границата, което е почти два пъти повече от вътрешната изкупна цена, предлагана от нашите мелници на производителите. Единственият разумен начин да се задържи хлебното зърно в страната, докато се запълни квотата от 1100 хил.тона е да се повиши експортната такса от 35 щ.д. на тон.

Г-н Виденов, преди две седмици внесох за разглеждане въпроса за повишаване на експортната такса на хлебната пшеница, но тогава решаването на въпроса беше отложено. Много Ви моля, този въпрос да бъде внесен за разглеждане по спешност на извънредното заседание на Министерския съвет на 7 август т.г. - понеделник.

МИНИСТЪР:

Подпис не се чете