/Поглед.инфо/ Форумът на 22–23 ноември 2025 г. в Йоханесбург маркира двадесетото събиране на Group of Twenty (G20).
Ключовите особености:
· Това е за първи път, когато самият лидерски (глави на държави/правителства) формат на G20 се провежда на африканския континент.
· Темата на срещата е „Съединение, равенство, устойчивост“ („Solidarity, Equality, Sustainability“) — ясно изразяваща амбицията да се даде по-силен глас на развиващите се държави и глобалния юг.
· Домакин е Йоханесбург (Южна Африка), държава, която подчертава своя ангажимент към африканската агенда, Юг–Юг сътрудничеството и мултилатерализма.
Срещата се провежда в момент на силни международни напрежения: засилена конкуренция между великите сили, нови разделения в глобалната икономика, енергийни и климатични кризи, както и изразена слабост на традиционните многостранни институти. Едновременно с това домакинската южноафриканска агенда цели да пренастрои G20 така, че включващият характер (inclusivity) да стане по-реален.
2. Основни теми и приоритети
2.1 Тематична рамка
· Съединение (Solidarity): Подчертава, че в глобализиран свят „нищо не е изолирано“ — кризите (екологични, здравни, икономически) засягат всички. Южна Африка заявява, че G20 трябва да се превърне във форум, подкрепящ хората и развитието.
· Равенство (Equality): Включва идеята за справедлив достъп до ресурси, технологии, участие на всички държави — както високоразвити, така и развиващи се.
· Устойчивост (Sustainability): Отнася се до развитието, което не изчерпва ресурсите на бъдещите поколения, до зелена трансформация, продоволствена и енергийна сигурност.
2.2 Очаквани акценти
· Индустриализация и заетост — особено в развиващите се държави.
· Продoволствена сигурност и инфраструктурно подпомагане на Африка.
· Изкуствен интелект, иновации и тяхната роля за устойчиво развитие.
· Финансова архитектура: реформа на международната финансова система, дълговите предизвикателства на развиващите се държави.
2.3 Геополитически контекст
· Отсъствието или по-ниско участие на ключови държави (най-вече САЩ) създава вакуум, който може да бъде запълнен от други актьори.
· Форумът се провежда в контекста на нарастващи геополитически разделения – между Запада и Глобалния Юг, между Китайско-руския блок и западната коалиция, между националистични и мултилатералистични подходи.
· За Европа събитието подчертава слабостите на нейния геополитически капацитет: с отслабена външнополитическа и стратегия за глобален юг, ЕС рискува да се окаже пасивен наблюдател в преоформящия се ред.
3. Отсъствията и импликациите
3.1 Защо лидерите на САЩ, Китай и Русия няма да участват лично?
· Доналд Тръмп (САЩ) обяви, че няма да изпрати правителствени представители на срещата, като посочи като мотиви дела за „насилие срещу бялото малцинство“ в Южна Африка и критики към домакинството.
· Влиятелни анализи сочат, че липсата на САЩ отслабва самата легитимност на G20 и нейния капацитет за действие: ако „най-големият икономически актьор не участва“, това е симптом за възможна фрагментация.
· Си Дзинпин (Китай) няма да присъства лично — вместо него ще бъде премиерът Ли Цян. Китай официално заяви това, но не даде детайлна причина.
· Владимир Путин (Русия) също не се очаква лично да участва — поради санкции, международна изолация и правни препъникамъни (Международен наказателен съд).
3.2 Последици
· Отсъствието на САЩ и Русия значи, че две от най-мощните икономики не са представени на най-високо ниво — това подкопава възможностите за амбициозни общи решения.
· В резултат на това G20 рискува да функционира по-скоро като платформа за двустранни или малки групови срещи, отколкото като глобален консенсусен форум.
· Контекстът става плодоносен за алтернативни формати на глобално управление — включително повече роля за Китай, Глобалния Юг, нови финансови/търговски механизми.
· За Европа и Запада това е сигнал, че тяхното „глобално влияние чрез многостранност“ се изтънява, ако ключовият партньор (САЩ) се самоотстрани.
4. Фокус: Позицията на Китай
4.1 Какво официално заяви Китай
· Китай подкрепя южноафриканското председателство на G20 и темата „Съединение, равенство, устойчивост“.
· Бийзинг ясно заяви ангажимент към мултилатерализма, откритата световна икономика и развитие на Глобалния Юг.
· Китай потвърди, че Ли Цян ще представлява страната на срещата.
4.2 Интерпретации и стратегически мотиви
· Отсъствието на Си Дзинпин е интересно: макар да не е посочена официална причина, анализаторите предполагат, че това може да бъде сигнал — или прагматичен ход (делегиране), или политически/дипломатически смекчаващ избор.
· Това делегиране на премиера може да се тълкува като:
· Прагматичен ход — Китай залага на участие, но без да ангажира най-висшия лидерски ранг лично, което може да дава по-голяма гъвкавост.
· Символичен жест — Ли Цян е считан за важна фигура в китайските политически кръгове.
· Китай, като един от малкото големи държави, които макар далеч, но активно участват, има възможност да поеме лидерска роля в теоретично отслабения формат на G20. Анализи сочат, че Китай ще се стреми да запълни вакуума, оставен от САЩ.
· Китай вижда форума като сцена, на която може да прокара свои приоритети: развиващите се държави, Южна Африка и Африка като цяло, инфраструктурни и инвестиционни инициативи, зелена трансформация — всички в рамките на темата на срещата.
4.3 Влияние и импликации
· Китай се позиционира като ключов партньор за Африка и Глобалния Юг. В контекста на G20 това може да означава:
· Използване на форума за засилване на инициативите към африкански държави (инвестиции, инфраструктура, търговия).
· Подкрепа за мултилатерализъм „по китайски начин“ — участие, а не лидерство от страна на САЩ.
· На практика, Китай може да изведе своето виждане за международната икономика — например, чрез насърчаване на „равенство“ между държавите, икономическо сътрудничество, алтернативни финансови и инвестиционни механизми.
· За Европа и Запада този развой означава, че ако не запазят активно ангажираност, Китай може да диктува или да има значително влияние върху дневния ред на G20, особено в теми като инфраструктура, финансиране, Африка, развитие.
· Също така, отслабването на САЩ (или тяхното дистанциране) усилва ролята на Китай като „незападен“ голям играч — което задава въпроса за новата многополюсност и конкурентност на глобалната система.
5. Кратко поле за участие на Европейския съюз
European Union (ЕС) присъства на срещата като член/инвитирана институция, но в контекста на днешните геополитически противоречия нейният ефект като геополитически фактор се вижда отслабен.
· От една страна, ЕС продължава да подкрепя многостранността, регулаторните стандарти, зеления преход, правовата държава.
· От друга страна — във време, когато най-големият ѝ партньор (САЩ) се дистанцира, а конкуренцията от страна на Китай и глобалния юг се засилва — ЕС рискува да се окаже „между големите“ без капацитет да диктува дневния ред.
· Срещата на G20 с тема „Съединение, равенство, устойчивост“ е шанс за ЕС да се позиционира като глобален фактор, но реалността е, че ресурсите, стратегическите инициативи (например към Африка) и автономната външна политика са по-ограничени.
· В този смисъл, ако ЕС не намери начин да обедини своите външнополитически инструменти и стратегическо мислене — G20 ще бъде арена, в която той е повече наблюдател, отколкото двигател.
6. Заключителни бележки
Срещата на G20 в Йоханесбург идва в момент на преоценка на глобалните институции. Темата „Съединение, равенство, устойчивост“ заявява амбиция, но реалността е по-комплексна:
· Отсъствието на САЩ и Русия, частичната делегация на Китай — показват, че лидерите не възприемат този форум като централен за своите стратегически цели или по-скоро го влагат с различно значение.
· Китай се позиционира хитро — участва активно, но не зависи от личното присъствие на върховния лидер; това може да е индикатор за готовност да играе втора линия или да „запълни“ водещата роля при нужда.
· За Европа и глобалния юг това е време на възможности, но и на риск — ако Г20 започне да функционира без САЩ или с по-слаб западен ангажимент, дневният ред може да се промени в полза на други модели.
· Южна Африка като домакин и африканските държави могат да използват платформата за по-силно звучене, но успехът ще зависи от това дали форумът ще произвежда действителни ангажименти, а не само символика.
· Най-важното: тази среща може да бъде знак за преход — от централизиран глобален ред към по-размазан, многополюсен свят, в който ролите на великите сили се трансформират и по-малките държави имат по-голям шанс за влияние.