/Поглед.инфо/ „Всяка власт, когато се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено в корена.“, Петко Р. Славейков

Суверенитетът е сложна конституционно-правна категория. Най-общо суверенитет може да се определи като независимост и върховенство на социалните общности, обособени в народ и в неговата държавна организация.

Нека върна ВРЕМЕТО девет столетия назад в нашия стар европейски континент, когато започва да кипи възраждане на народи и държави ...

1254 г. Университéтът на Саламáнка (Universidad de Salamanca), най-старият университет в Испания и сред най-старите университети в Европа, получава статут на университет от крал Алфонсо Х през 1254г., а следващата година е признат и от папа Александър IV, със застъпени науки – правни науки, философия и литература. Заговаря се за суверен и суверенитет... “От Бог към всички хора!” Професорът тогава философът- драматург Педро Калдерон де ла Барка открива официално университета, рецитирайки стих от пиесата си “Животът е сън”, хит на испанската младеж през вековете. /“¿Qué es la vida? Un frenesí.¿Qué es la vida? Una ilusión,una sombra, una ficción, y el mayor bien es pequeño. ¡Que toda la vida es sueño, y los sueños, sueños son!”/

В превод:„Какво е животът? Безумие. Какво е животът? Илюзия,
Сянка, измислица, от която облагата е малка; Целият живот е сън,
А сънят не е нищо друго освен сън!“

1576 г. Баща на теорията за суверенитета се смята френският юрист и философ, проф. Жан Боден,1530-1596, според който суверенитетът в държавата принадлежи на този, който притежава властта да твори законите. Проф. Боден е за силна национална монархия като противовес на разцеплението тогава във Франция. Основните му научни трудове са „Шест книги за републиката“, 1576г. ( „Les six livres de la républiquе ), в които развива идеите си и дефинира термините „суверенитет“ и „неутрална власт“.

1648 г. Вестфалските мирни договори. Корените на категорията „суверенитет“ се откриват в него. За първи път се обособява ролята на държавата като субект на международната политика./худ.Герард Терборх, 15 май 1648г./ Един от принципите, залегнали в договорите: Да се признае суверенитетът на всяка държава, който тя има над земите, гражданите и представителите ѝ в чужбина, както и отговорността ѝ за всякакви въоръжени конфликти на кой да е от гражданите или представителите ѝ. Нидерландия и Швейцария получават независимост.

1762 г, Френският философ и учен проф.Жан-Жак Русо /1712-1778/ излиза с друго становище по въпроса за суверенитета. Той е основоположник на идеята за народния суверенитет. Основа на неговата идея е, че властта произтича от народа и принадлежи на народа. Русо е последователен и краен привърженик на пряката демокрация. Това е неговата основна идея, разработена в трактата му „За Обществен договор”. Великият философ Жан Жак Русо създава творбата си „За Обществения договор“,1762г. и завинаги остава с думите: „Човек се ражда свободен, а навсякъде после е в окови.“„La souveraineté“ – върховната власт на държавата, върховенство, независимост, висша отговорност, самостоятелност във вътрешните и външните работи. Суверенитетът - държавен, народен, национален.... И изводът му: „Републиката е най-съвършената държава“. Но Франция все още не е узряла да го разбере и16 г. след смъртта му Русо е препогребан от французите с почести в „Пантеона на инвалидите“ в Париж.

1945г. След Втората световна война и след създаването на ООН, 80 години, всяка държава, приела Устава на ООН пази ревностно своя суверенитет, 193 държави в света до днес. Никоя членка на ООН не пропуска да брани своята независимост, неприкосновеност, самостоятелност и не спестява определението си „суверенна държава и суверенна политика“.

1975г. У нас само БТА преди дни припомни: „Навършват се 50 години от Заключителния акт от Хелзинки, с който се установяват нови принципи за международно сътрудничество“.

Преди 50 години на 1 август 1975 г. в Хелзинки, Финландия, е подписан Заключителният акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ). Под документа сложиха подписите си президенти, премиери и други висши представители от 35 държави – 33 европейски плюс САЩ и Канада. Документът целеше да осигури мирния диалог между Изтока и Запада и провеждането на политика на разведряване на отношенията между двата враждуващи блока в контекста на Студената война. Заключителният акт от Хелзинки утвърждава десет принципа за международна сигурност – т. нар. „Хелзинкски декалог“. Сред по-важните от тях са „суверенно равенство при зачитане правата на суверенитет, въздържане от заплахи и употреба на сила, ненарушимост на границите, териториален интегритет на държавите“ и др. Народна република България (НРБ), представлявана от председателя на Държавния съвет на НРБ и генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, заедно с още 33 европейски държави, САЩ и Канада слага подписа си на документа след консултации, продължили две години. Историческото сближаване, което се бе постигнало между европейските народи, “Духът на Хелзинки”, се нуждаем особено много днес. От 1 януари 1995 г. СССЕ се преименува на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която за съжаление е със затихващи функции в нашия нов свят.

В съвременното демократично общество суверенитетът се проявява като: Държавен суверенитет, Национален суверенитет и Народен суверенитет. 

Държавният суверенитет е независимостта на държавата и държавната власт от други държави и държавни власти. Той е възможността на държавата независимо да осъществява своята власт, вътрешна и външна политика в съответствие с националните интереси, да съхранява своята териториална цялост и национална сигурност.

Националният суверенитет се отъждествява в някои случаи с народния суверенитет. В категорията национален суверенитет се влага правото на нацията на самоопределение. Нацията самостоятелно да определя формата на държавно управление, на държавно устройство, т.е. да решава основния проблем на своето държавно битие.. Типичен пример за реално упражняване на национален суверенитет е разпадането на бившите социалистически федерации – СССР, ЧССР, СФРЮ.

Принципът на народния суверенитет означава, че източник и субект (носител) на властта в държавата е народът. На него принадлежи върховенството при осъществяване на държавната власт. Съдържание на принципа на народния суверенитет е народовластието, осъществено чрез различни форми и способи. В Конституцията ни, чл.1, ал. 2 и 3 се прогласява принципът на народния суверенитет и се разкрива неговото съдържание, формите и механизмите за осъществяването му и са регламентирани гаранции срещу посегателството върху него.

Запазва ли Европа своя суверенитет днес?

Нека припомня последните събития:

Die Welt: Последиците от търговската сделка за Европа на Урсула фон дер Лайен с президента на САЩ Доналд Тръмп в Шотландия на 27 юли т.г. предвещават да бъдат драматични. Сцената в Търнбъри, Шотландия, бе унизителна : между два рунда голф, президентът на САЩ Доналд Тръмп прие за кратко председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя и нейният антураж (трима от петимата членове на делегацията бяха германци) седяха на дивана, кимаха послушно, усмихваха се учтиво и одобряваха небивалиците, които той бълваше..." Срамната търговска сделка на ЕС със САЩ показва невежеството и упоритата арогантност на Европа, пише Кристоф Б. Шилц в Die Welt. В действителност ЕС почти се е самоунищожил, но във фантазиите си възхвалява европейските ценности като еталон за целия свят. ЕС е саморазрушителен, политически отслабен, икономическият му потенциал е далеч от реализиран, а процесите му на вземане на решения са силно неефективни: пораждащи се разногласия между държавите-членки по ключови въпроси, право на вето за отделните държави и липса на обвързваща сила на ЕС като общност, управлявана от върховенството на закона. Тази структура далеч не е перфектна."

РИА Новости: Руският президент Владимир Путин даде на 1 август съвместна пресконференция с белоруския си колега Александър Лукашенко на остров Валаам в Ладожкото езеро (в автономната република Карелия), на която Путин говори по различни теми, но не даде никакъв намек за промяна в позицията на Москва след ултиматума на Тръмп. Остава само седмица, преди изтичането на крайния срок, определен от президента на САЩ Доналд Тръмп, в рамките на който Русия трябва да се съгласи на прекратяване на огъня в Украйна или ще се изправи пред нови санкции - включително срещу страните, които купуват нейния енергиен износ.

Латиноамериканската медия „Телесур“ по повод същата търговска договореност между Европа и САЩ / Урсула-Тръмп/ , предвид критиките в световния печат, че този договор подкопава икономическата автономност на ЕС, цитира руският държавен глава Владимир Путин, че Европейският съюз напълно е загубил своя суверенитет.

Путин: ”Но в современном мире это всегда было важно, а сегодня особенно, суверенитет играет ключевую роль в том числе и для экономического развития. Было ясно, что суверенитета у Евросоюза не так уж и много. Сегодня стало очевидно, что его нет вообще"/, РИА Новости.

Руският външен министър Сергей Лавров неведнъж е изтъквал също, че „проблемът на днешна Западна Европа е загубата на т.н. „европейски суверенитет“. „Европейските столици, някога горди със своята независима външна политика и роля като един от центровете на властта, индустриализацията, икономиката, сега се състезават в скоростта на изпълнение на най-абсурдните, самоубийствени инструкции отвъд океана. Не става дума за съюзническа солидарност, а за тотална васална зависимост...Европейските лидери изпълняват чужди инструкции, прикривайки се зад празна реторика за „единството на трансатлантическата общност“.

Според някои международни наблюдатели последните 10-15 години българската външна политика навлезе в епохата на хроничен провинциализъм. Провинциализмът е тежка стигма, защото обръща гръб на професионално подготвените кадри в дипломацията. И вече престана се говори за суверенитет, счита се за архаична догма и бе заменена с модната щампа евроатлантизъм.

Та стигнахме чак до там, че преди дни да чуем излиянието на външния ни министър в Централния военен клуб в София, на форума „НАТО след Хага’25 : българското измерение 2025 – 2035“, организиран от Атлантическия клуб в България.: „НАТО и Европейския съюз са начин на живот, реалност, в която ние сме развивали себе си като хора, работещи, представители на публичната власт, като граждани. Моето поколение приема за даденост евроатлантическите структури.“

Ако прелистим дипломатическите анали на България, забравени на прашната лавица във Външно, ще изскочат именити личности-дипломати, които са запечатали световни събития през годините, на които са били мълчаливи участници, било то в коридорите на Генералната асамблея на ООН или на “tête-à-tête”срещи. Българският дипломат не е лишен нито от усет към събития, нито от бърза и обмислена реакция. Личностите в тази деликатна категория, наречена дипломация, са хора с висок интелект и морал, скромни и дори често притеснителни. Дипломатите са хора на задълбочения анализ, вникване в подробности и тънкости на проблемите, за да извлекат най-уместното и обмислено решение, което да е в полза на каузата на България.

И светът , и Европа, и България ги чака време на разбирателство и промени.

Иначе, жалко за нас!