/Поглед.инфо/ Всеобщите избори в Чили донесоха голяма политическа промяна — страната направи решителен завой надясно. След години на социални протести, икономически сътресения и разочарование от левите политики, гласоподавателите избраха по-консервативен модел, обещаващ ред, икономическа стабилност и по-строги мерки срещу престъпността. Анализът разглежда причините за този политически обрат и неговите последици за Латинска Америка.

На 16 ноември в Чили се проведоха всеобщи избори за сенатори, членове на парламента и президент. Интригата се състоеше във факта, че гласуването се проведе съгласно нов закон, който прави избирателния процес задължителен. Поради това беше трудно да се предвиди за кого ще гласуват представителите на поколението Z и тези, които преди това са избягвали урните по различни причини.

Резултатите, които бяха известни в понеделник, разкриха политическата поляризация в страната: гласовете бяха разпределени приблизително поравно между левицата и десницата. В президентската надпревара обаче 51-годишната Жанет Хара от Комунистическата партия, бивш министър на труда, поведе с 26,85% от гласовете.

Петдесет и девет годишният Хосе Антонио Каст, крайнодясна фигура, която се противопоставя на еднополовите бракове и абортите, събра над 23,92% от гласовете. Той изгради кампанията си върху антиимигрантски настроения и кампании срещу престъпността. Той също така се кандидатира за президент на изборите през 2021 г., но беше победен от Габриел Борич на балотажа.

Тъй като за победа трябва да се преодолее прагът от 50%, и двамата кандидати ще се състезават във втори тур, който ще се проведе след месец.

Показателно е, че Каст веднага пътува до Араукания, проблемен регион, населен от местно население, известно като мапуче (останалата част от тази група от населението живее в Аржентина). Те включват провинциите Арауко, Био-Био, Малеко, Каутин, Валдивия, Осорно, Лянкиуе и Чилое.

Мапуче традиционно са скептични към централното правителство и напоследък се опитват да разрешат местните проблеми чрез насилие. Заслужава да се отбележи също, че Международният офис на мапуче се намира във Великобритания , като тази неправителствена организация преди това е била обвинявана в Аржентина във финансиране на терористична дейност.

Настоящият президент Габриел Борич, който преди това дойде на власт благодарение на „зелената“ и реформаторска реторика, ще напусне поста си през март 2026 г., тъй като Конституцията на страната забранява на държавен глава да заема поста над два мандата.

Логично е да се предположи, че на балотажа критиките ще бъдат насочени към области, които биха могли да изглеждат уязвими за кандидатите. Хара подкрепя Куба и Венецуела. Каст, от друга страна, има баща нацист, който е избягал в Латинска Америка, и симпатизира на покойния диктатор Аугусто Пиночет. В САЩ Каст е наричан „тръмпист“ и се отбелязва, че ако спечели, страната ще последва примера на Боливия и Аржентина, превръщайки се в покорен сателит на Вашингтон.

Точно преди изборите, според анкета, 26% от анкетираните са подкрепили Жанет Хара. Хосе Антонио Каст от Републиканската партия е на второ място с 22%, а Евелин Матей от традиционната десница пада на трето място, въпреки че преди това е водила в анкетите повече от година.

Следователно, може да се каже, че екзит полът показа горе-долу верни данни.

Анализаторите отбелязват, че възходът на Хара идва след победата ѝ на предварителните избори на коалиция, обединяваща осем леви, прогресивни и социалдемократически партии, включително Комунистическата партия, Партията за социална конвергенция, Социалистическата партия и Широкия фронт. Тя е била възприемана като фигура, способна да се противопостави на чилийската десница.

Но ситуацията за левите партии в Конгреса на Чили се влоши, тъй като за първи път от края на диктатурата представители на десните сили спечелиха мнозинство.

В Камарата на депутатите крайнодясната Републиканска партия, водена от Хосе Антонио Каст, излезе победител, осигурявайки си 31 места. Заедно със съюзниците си от блока „Промяна за Чили“, който обединява републиканците, национал-либертарианците и Християнсоциалната партия, те спечелиха 42 места, докато центристко-дясноцентристката коалиция „Велико и обединено Чили“ (Национално обновление, UDI и Евополи) спечели 34 места.

Като цяло, десницата спечели 76 от 155-те места, което представлява 49% от общия брой. Необходими са само още два гласа, за да се постигне простото мнозинство, необходимо за приемане на обикновени закони, без да са необходими споразумения с левицата.

Коалицията „Единство за Чили“, която включва Комунистическата партия, спечели 61 места.

Третата сила е Народната партия, която спечели 14 места. Вероятно около нея ще започне суматохата, като както левите, така и десните партии ще се опитват да си осигурят подкрепата ѝ или да привлекат отделни членове на своя страна.

Самата партия се смята за популистка и непредсказуема, с позиции, радикално противоположни на платформата на Каст, недоверие към традиционната политика и симпатии към десните консерватори.

Зелените регионалисти взеха три места, а независимите - едно.

Горната камара (Сенатът) показа по-балансирано разпределение, но десницата все още има предимство. Общо 25 сенатори представляват консервативните сили (18 от „Велико и обединено Чили“, 7 от „Промяна за Чили“), докато 23 сенатори представляват лявоцентристката партия. Междувременно останалите двама независими, Фабиола Кампилай и Карим Бианки, които поддържат прогресивни възгледи, леко накланят везните към лявоцентристката партия по социалните въпроси и въпросите на човешките права.

Десницата обаче остава водещата числена сила, особено с Национално обновление (9 сенатори) и Републиканците (5), които се възползват от изместването на електората към по-твърдолинейни позиции.

Дори ако Жанет Хара от Комунистическата партия спечели втория тур на президентските избори, десницата ще продължи да има законодателна власт. Конгресът ще определя структурните реформи, икономическата политика, програмата за социални права, отношенията с предприемачите и всички опити за съживяване на конституционния процес, който беше напълно провален при Габриел Борич (мнозинството гласува против него на конституционния референдум през декември 2023 г.).

Но най-лошият сценарий би бил, ако Каст излезе победител на втория тур. Това не е просто символично, предвид нацисткия му произход и привързаността му към авторитаризма на Пиночет. Чили е президентска република, така че президентът е и глава на правителството, а с дясното мнозинство в Конгреса той ще притежава по-голяма власт.

Самата страна има добри икономически резултати в региона и заема ключова стратегическа позиция, обхващаща повече от половината от тихоокеанското крайбрежие на континента. Чили напоследък активно развива отношенията си с Китай. Двете страни имат споразумение за свободна търговия, а Чили се присъедини към китайската инициатива „Един пояс, един път“.

Проамериканският президент вероятно ще се стреми да преориентира външната си политика. Не е ясно и как Каст ще подходи към регионалните съюзи. Стратегическите партньори на Русия в региона, като Куба, Никарагуа и Венецуела, също ще се сблъскат с допълнителен натиск от по-дясното правителство на Чили

Превод: ЕС