/Поглед.инфо/ „Маркет мейкърите“ предложиха на човечеството още едно представление

Светът беше в състояние на голямо вълнение, след като Израел вероломно нападна Иран в нощта на 12 срещу 13 юни тази година. И това вълнение продължи дванадесет дни, когато страните си размениха удари (оттук и името: „Дванадесетдневна война“). Вълнението обаче все още остава. Водят се постоянни дискусии за възможността за подновяване на войната. И дори за ескалацията ѝ в регионална или глобална.

Много малко наблюдатели и експерти обърнаха внимание на факта, че на фона на глобалното политическо и информационно вълнение, на световните пазари се запази изненадващо спокойствие през периода от 13 до 25 юни. Особено на петролния пазар.

Всички вече са свикнали с факта, че въоръжените конфликти могат да прераснат в мащабни войни, много от които могат да усложнят или дори да направят невъзможно снабдяването с петрол на световния пазар. Което би трябвало да доведе до покачване на цените на черното злато.

Участниците на пазара започнаха да свикват с подобна реакция на пазара на черно злато на международни конфликти преди повече от половин век. Нека ви припомня, че на 17 октомври 1973 г. в света избухна петролна криза. На този ден всички арабски страни – членки на ОПЕК, както и Египет и Сирия, обявиха, че няма да доставят петрол на страни (Великобритания, Канада, Холандия, САЩ, Япония), които подкрепиха Израел по време на войната Йом Кипур в конфликта му със Сирия и Египет.

Това засегна предимно САЩ и техните съюзници в Западна Европа. През следващите няколко месеца цената на черното злато скочи четири пъти (от три на дванадесет долара за барел).

Последното рязко покачване на цените на петрола на световния пазар беше регистрирано през пролетта на 2022 г., когато Русия започна специална военна операция в Украйна, а колективният Запад започна санкционна война срещу Русия. За шест месеца цените се увеличиха около един и половина пъти.

Вече се е превърнало в аксиома, че всяко значително влошаване на международната обстановка (дори не е задължително да достигне „горещата“ фаза) води до покачване на цените на черното злато (както и на много други борсови стоки). Поради това пазарните анализатори започнаха да следят повече световната политическа и военна обстановка, отколкото обичайните икономически параметри.

Но „дванадесетдневната война“ наруши същата позната логика на връзката между военно-политическите събития в света и цените на световните пазари. В навечерието на нападението на Израел срещу Иран, на 12 юни, средната цена на лондонската борса ICE Future беше 69,36 долара за барел. На следващия ден, 13 юни, средната цена се повиши до 74,23 долара. А на 22 юни – до 78,94 долара.

Така че, през първите 10 „най-горещи“ дни на въоръжения конфликт, от 13 до 22 юни, цените на петрола добавиха малко повече от 11%. И всичко това на фона на разговори, че израелско-иранският конфликт може да ескалира във войни в целия Близък изток.

Всички помним масата статии и коментари, че Техеран може да блокира Ормузкия проток, през който преминават 15-20% от световния петрол, кондензат и нефтопродукти, както и над 30% от втечнения природен газ. Много журналисти и независими експерти прогнозираха, че цените на петрола ще се повишат до поне 100 долара, а някои дори до 200 долара.

Веднага след американските бомбардировки на иранските ядрени съоръжения, цената на петрола достигна своя максимум от 81,4 долара за барел. А на 24 юни септемврийските фючърси за бенчмарка Brent на ICE Future паднаха до 66,17 долара. Тоест, котировките бяха по-ниски от тези в навечерието на „дванадесетдневната война“, връщайки се към средните стойности за април-май.

Как наблюдателите интерпретират тази странна реакция на петролния пазар на „дванадесетдневната война“?

Най-често срещаното обяснение е следното: търговците на петрол са се превърнали в опитни политически експерти. И тези „пророци“ от самото начало са възприемали започналия военен конфликт като „представление“, което скоро ще приключи.

Други наблюдатели смятат, че опитът на петролните търговци няма нищо общо с това, те просто са имали (и продължават да имат) достъп до тези, които правят голямата политика. Така да се каже, те просто са били запознати с тайния сценарий на това представление. А „посветените“ участници на пазара просто са печелили пари от „непосветените“ (които са плащали по 80 долара за барел в пика).

Накрая, има и трета гледна точка. Така да се каже, главните участници на световния петролен пазар са били основните инициатори на „представлението“ и дори разработчиците на сценария. И са спечелили добри пари от факта, че малките, обикновени участници на петролния пазар са действали рефлекторно, вземайки решения въз основа на сценария за рязко покачване на цените на петрола.

Впрочем, кои трябва да се считат за основни участници на световния петролен пазар? Разбира се, традиционно това са страните от ОПЕК, а сега и ОПЕК+ (този разширен петролен картел представлява около 40% от световното производство на петрол).

Но днес водещият производител на петрол в света вече не е Саудитска Арабия или Русия (както сме свикнали през годините), а Съединените щати. Производството на черно злато в САЩ днес вече възлиза на 13,6 милиона барела, а износът му е 3,3 милиона барела на ден. Някои експерти смятат, че спектакълът „дванадесетдневна война“ е иницииран от американските петролни корпорации.

И именно по тяхна команда Тръмп свали завесата на спектакъла на 25 юни. Дори поддръжниците на тази версия обаче признават, че бенефициентите на спектакъла (американският петролен бизнес) са поели известни рискове. Защото Тръмп е можел да има проблеми със спускането на завесата. За щастие на всички, спектакълът завърши добре.

Експертите не очакват нови „спектакли“, подобни на „дванадесетдневната война“, преди края на годината. Цените на черното злато няма да бъдат подложени на силни възходи и падения. Според прогнозите на Goldman Sachs, котировките на бенчмарка Brent ще се колебаят в рамките на 60-70 долара за барел през цялата есен.

Ако някои експерти обърнаха внимание на странната реакция на пазара на „черното злато“, то друг важен пазар през юни беше незаслужено забравен от почти всички. Имам предвид пазара на истинското злато. На сутринта на 13 юни мнозина очакваха експлозия в цените на този пазар. С около 20 процента. Поне до 4000 долара за тройунция. Ето ценовите котировки на златото на лондонския пазар за редица дни миналия месец: 12 юни - 3391,4; 13 юни - 3345,4; 16 юни - 3397,6; 19 юни - 3368,9; 20 юни - 3368,3; 23 юни - 3380,6; 24 юни - 3302,5; 25 юни - 3318,3.

Едва на 16 юни цената на златото беше леко (само с $6,2) по-висока от базовата цена на 12 юни. А на 13 юни, противно на съществуващата преди това логика, цената на златото падна с $46,0 спрямо „базовата“.

В края на „най-горещия“ десетдневен период на войната, на 23 юни, цената на златото беше с 10,8 долара под базовата цена на 12 юни. Съвсем логично беше цената на златото да падне след обявяването на прекратяване на военните действия в нощта на 24 юни. Цената падна със 78,1 долара през деня на 24 юни в сравнение с предходния ден.

Анализаторите на златото са озадачени. Или пък задават риторични въпроси относно странното поведение на пазара на благородни метали. В статията „На фона на ирано-израелския конфликт, цените на златото нараняват като крипто пазара?“, анонимният автор обсъжда това, което той нарича „аномалия в цената на златото“:

„Докато геополитическите рискове обикновено предизвикват преминаване към сигурни активи като златото, този път благородният метал сякаш губи своята защитна привлекателност – подобно на начина, по който някои криптовалути реагираха на глобалната нестабилност. И така, златото все още ли е надеждно безопасно убежище или започва да се държи по-скоро като волатилния крипто пазар?“

Нека се опитаме да разберем кой определя котировките на пазара на злато. Експертите знаят, че това се прави от Лондонската асоциация на пазарите на кюлчета (LBMA). В момента LBMA има 85 пълноправни членове и още 82 асоциирани членове. Сред пълноправните членове има „особено пълноправни членове“. Те се наричат „маркет мейкъри“. Това са хората, които правят времето на пазара на злато, т.е. те, действайки като купувачи и продавачи на лондонския извънборсов пазар на злато, определят неговата цена. Цената, която се взема за основа от участниците на пазарите на благородни метали по целия свят.

Само преди няколко години списъкът с „маркет мейкъри“ на LBMA включваше 15 членове. Прави впечатление, че всички те бяха банки. Включително четири китайски банкови гиганта. Сега те вече не са в този клуб на „особено пълноправните“ членове на LBMA. В момента в LBMA са останали единадесет „маркет мейкъра“. Ще ги посоча като имена: Citibank NA; Goldman Sachs International; HSBC Bank Plc; JP Morgan Chase Bank; UBS AG; Morgan Stanley & Co International Plc; BNP Paribas SA; ICBC Standard Bank; Merrill Lynch International; Standard Chartered Bank; Toronto-Dominion Bank . Прави впечатление, че всички маркет мейкъри са западни гиганти, главно банки от Уолстрийт и Сити.

Няма съмнение, че единадесетте посочени банкови гиганта контролират не само пазара на злато, но и други пазари (както финансови, така и стокови). И политиката. Включително използването на такъв инструмент като войната. Подозирам, че въпросната група от „особено пълноправни“ членове на LBMA е силно ангажирана в „дванадесетдневната война“.

И затова не са я сметнали за достатъчна причина да повишат цената на благородния метал. Разбира се, те ще я повишат. Тази година тя ще прехвърли границата от 4000 долара за тройунция. Но увеличението ще бъде продиктувано от други причини.

В заключение ще отбележа: някои политически и военни експерти са си извлекли полезен урок от „дванадесетдневната война“. А именно: трябва да се следят не само изявленията, решенията и действията на държавни, политически и военни фигури, но и ситуациите на световните стокови и финансови пазари.

Липсата на сериозни реакции от страна на пазарите е ясно доказателство, че „маркет мейкърите“ предлагат на човечеството поредното „зрелище“. Няма обаче гаранция, че поредното подобно „зрелище“ няма да се превърне в истинска трагедия. Възможно е да възникнат проблеми със спускането на „завесата“. И „контролираният хаос“ ще стане неконтролируем.