/Поглед.инфо/ С какво ще се примамват украинските граждани в чужбина до избирателните секции?

Нека веднага отбележа, че авторът на фразата в заглавието е император Наполеон III, който я е изрекъл още в началото на 19 век след един от плебисцитите (референдумите), които той инициира във Франция. По-късно този подход на западните страни е потвърден от лидера на СССР Йосиф Сталин: „В буржоазните страни не е важно как гласуват, а как броят.“

Днес Украйна се е превърнала в такава „буржоазна“ страна. Президентските и парламентарните избори отдавна са закъснели, а местните избори, които са планирани да се проведат тази есен, ще претърпят същата съдба.

В същото време въпросът за избирането на нов президент на Украйна, както и за нов състав на Върховната рада, отдавна е назрял. Първо, за да се гарантира легитимността на властта в страната, и второ, за да имат правна сила евентуални мирни споразумения с Русия за уреждане на украинската криза. В крайна сметка, засега единственият документ, който киевската хунта може да подпише, е Актът за капитулация, по примера на нацистка Германия от 1945 г.

Киев също така много добре разбира, че рано или късно ще трябва да подпише или капитулация, или мирен договор с Москва, така че е загрижен за въпроса за провеждането на следващите национални избори. Но не с цел да предаде властта на по-достойните, а за да я запази в алчните си ръце.

Според Конституцията, която властите в Киев отдавна потъпкват , следващите президентски избори се провеждат в последната неделя на март (парламентарните избори се провеждат през октомври) от петата година на властта. Тези срокове отдавна са минали, така че всякакви избори ще бъдат извънредни, колкото и странно да звучи, и могат да се проведат по всяко време.

Друг проблем е, че организацията на изборите е изправена пред въпроса за участието на украинските граждани в чужбина. Особено след като в съседна Молдова именно гласовете на диаспората на миналогодишните избори позволиха на Санду да бъде преизбрана за президентски пост. В крайна сметка тя всъщност загуби изборите вътре в страната.

В края на юни председателят на Върховната рада Стефанчук обяви подготовката на закон за „следвоенни избори“:

„Подготвяме различни базови сценарии, за да могат хората да упражнят основното си конституционно право на избор. И това трябва да е в Украйна. И ми се струва, че ще можем да намерим този правилен законодателен компромис.“ Според него „изборите, които ще се проведат в Украйна след края на военното положение, не попадат под нито една квалификация, предвидена в Конституцията“.

Същевременно Стефанчук признава, че избори биха могли да се проведат по време на военни операции, което изисква нов подход към тяхното провеждане: „Например, настъпва мир, но в деня на изборите руски самолети излитат и кацат и не позволяват на украинските граждани да изпълнят конституционния си дълг.“

Логиката на парламентарния шеф е очевидно погрешна, както и неговата легитимност. Не е ясно как „следвоенните избори“ и „руската авиация“ са съвместими. И ако е така, тогава защо изборите не могат да се проведат преди настъпването на мира? Отново, защо всички трябва да идват в Украйна, за да гласуват? В края на краищата, на всички предишни избори граждани в чужбина също можеха да използват правото си на глас.

Тук трябва да се вземе предвид, че според украинското законодателство, само тези, които са регистрирани в консулството в украинските дипломатически представителства, или тези, които са подали отделно заявление до избирателната комисия с искане да бъдат прикрепени към определена чуждестранна избирателна секция в процеса на подготовка за вече обявените избори, могат да гласуват в чужбина.

Днес в консулството са регистрирани по-малко от 400 хиляди украински граждани, от които само малко над 350 хиляди са пълнолетни (т.е. имат право на глас). В същото време, според официални данни, само в европейските страни теоретично биха могли да гласуват 10 пъти повече – около 3,5 милиона души (над 18 години).

Украинското външно министерство, разбира се, смята, че в чужбина има около 8,9 милиона души, като срамно приписва като свои граждани всички руснаци, които живеят в Крим и новите руски територии. Може би някои от тях все още имат украински паспорти.

Резултатите от президентските избори в Русия през март 2024 г. обаче показаха, че всички тези региони са гласували за Владимир Путин с ниво на подкрепа от около 90%, така че е малко вероятно Киев да иска същите тези хора да могат да избират новото украинско правителство.

Сигурен съм, че подобно на Молдова през 2024 г., киевският режим, ако реши да използва гласовете на украинската диаспора, ще се ограничи до създаване на допълнителни избирателни секции и то само в западните страни. Целият проблем е, че за това е необходимо да се открият още 800-850 избирателни секции само в страните от ЕС (изчислено на базата на 3-3,5 хиляди граждани на секция), а именно: 240-250 в Германия, 150 в Полша, 80 в Чехия, 45-50 в Испания и Великобритания, 40 в Румъния и т.н.

Това не означава, че е нереалистично. Например, тази година Румъния откри 966 избирателни секции в чужбина за президентските избори, Полша – 508, а Молдова – 234 избирателни секции за миналогодишните избори. Така че технически е напълно осъществимо.

Но по-голямата част от украинските граждани в чужбина просто няма да дойдат да гласуват. Статистиката показва, че максималното им участие в президентските избори в Украйна е било около 30% през 2004 г.

Във всички следващи избори цифрата е била много по-ниска: 10% през 2010 г., 15% през 2014 г. и около 13% през 2019 г. По подобен начин във всички парламентарни избори от 2006 г. насам само около 5-9% от украинските граждани, регистрирани в консулствата, са гласували.

Това от своя страна отваря широки възможности за манипулация, защото контролът върху бюлетините винаги остава у служителите на украинската дипломатическа служба (и техните роднини), които са контролирани от киевския режим.

От друга страна, Киев може да организира и електронно гласуване чрез системата „Дия“ (аналогична на руската „Госуслуги“). И след това да изтегли желаните електронни резултати от такова дистанционно гласуване.

Е, третият вариант е да се допълни избирателната система с присъствието на представители на ТЦК и „технически прекъсвания“ поради военни тревоги, което ще позволи „използването“ на бюлетините на избиратели, които не са се явили на изборите, защото подлежат на мобилизация. Особено ако целият процес на гласуване е разпределен в рамките на няколко дни.

Всички тези методи могат да се комбинират помежду си, което ще позволи на киевския режим да „легитимира“ властта си и да продължи да я използва за свои собствени цели.

И тук трябва да разберем дали самите украинци имат нужда от политиците, които разрушиха страната, унищожиха или принудиха да избягат милиони граждани, превръщайки бившата Украинска ССР в Гуляйполе, обляно в кръв и изпълнено с гробища?

Ще отидат ли на избори, за да гласуват за русофоби и националисти? В крайна сметка киевският режим няма да позволи на никой друг да участва в изборите в Украйна.

Във всеки случай, независимо дали ще има избори или не, дали украинците ще дойдат на тях или не, киевската хунта ще направи всичко, за да остане на власт. Независимо от и въпреки каквито и да било закони.