/Поглед.инфо/ Изглежда, че Москва е приела сериозно заплахата танкери с руски петрол да бъдат конфискувани от страните от НАТО. Нашите ВМС, както смята Западът, започнаха да ескортират кораби от т. нар. „сенчест флот“ на Русия, които транспортират руски петрол под флаговете на чужди държави до чуждестранни купувачи. На фона на „инспекциите“ от страна на Естония и опитите за прихващане и арестуване на санкционирани кораби от страни от ЕС, Русия преминава към открита защита на търговските си интереси с военни кораби и самолети. Къде може да се разгърне основната битка за „сенчестия флот“ и какво значение имат осъществените от Русия мерки?

Много добре си спомняме как през пролетта балтийски пирати се опитаха да прехванат танкера „Ягуар“ във Финския залив, но бяха прогонени от изтребител Су-35С. След това финландският министър на отбраната Анти Хакянен заяви, че Русия е започнала въоръжено ескортиране на своите танкери, преминаващи през залива. Добре известно е, че НАТО се опитва да овладее Балтика и тогава ще загубим много възможности.

Наскоро, говорейки на пленарната сесия на Санктпетербургския международен икономически форум (СПИЕФ), президентът Владимир Путин призова западните партньори да не заплашват „сенчестия флот“ на Русия. Разбира се, той не каза, че нашите кораби ще бъдат изпратени да ескортират кораби, но така или иначе всички го разбраха.

И опитите да ни причинят някакви щети и вреди, включително на така наречения сенчест флот, също ще доведат до общи проблеми. И, на първо място, за тези, които се опитват, извинете, да ни прецакат. Защото това в крайна сметка ще се отрази на световните цени и ще засегне онези страни, които се опитват да направят това. Защото те са и основните потребители. Това е всичко, до което ще доведе. И ще намерим пазари,- каза Путин .

И в този смисъл, съгласете се, действията за защита на флота са услуга и на тези, които тихомълком купуват нашия петрол, въпреки че участват в санкции срещу страната ни. Например за Япония, за която са направени изключения при закупуването на руски петрол поради „съображения за енергийна сигурност“.

В противен случай нещата само ще се влошат за всички и Русия отново ще действа като фактически гарант за стабилност на световния енергиен пазар. А и откъде всъщност, дойдоха подозренията на Запада?

Анализаторът на Starboard Maritime Intelligence Ltd Марк Дъглас обърна внимание на факта, че корветата „Бойкий“ от проект 20380 на Балтийския флот е преминала през Ламанша синхронно с танкерите „Селва“ и „Сиера“. Според западни експерти това може да е доказателство за конвоирането на кораби с руски петрол от военни кораби.

Преди подобни ескорти бяха регистрирани само във Финския залив, но сега ескортът е отишъл отвъд Балтийско море до ключова транзитна зона - Ламанша. Военният ескорт на петролни танкери е логично развитие на ситуацията, която самите западни страни създадоха в опит да спрат износа на петрол от Русия с помощта на танкери от „сенчестия флот“, заплашвайки да завземат или блокират кораби по морските маршрути.

„Селва“, преди това „Ностос“, е под ограничения във Великобритания. Плава под панамски флаг, въпреки че след преминаването с Бойкий е сменил юрисдикцията си на Палау. Бившият „Суворовски проспект“ (под санкции на ЕС и Великобритания) сега се нарича Сиера.

И двата танкера пристигнаха в нашето пристанище Уст-Луга за товарене. Преди да влязат в Ламанша, към тях се присъедини корветата „Бойкий“ на Балтийския флот. Трите кораба преминаха през пролива едновременно.

Сериозен кораб

Не е изненадващо, че никоя страна от НАТО не се осмели да се опита да прехване нашите кораби. „Бойкий“ наистина представлява заплаха. Той е оборудван с две пускови установки от противокорабната ракетна система „Уран“, която може да носи боен комплект от осем противокорабни ракети Х-35 с обсег на стрелба до 130 км.

Основното артилерийско въоръжение е представено от универсалната 100-мм артилерийска установка А-190, която има боезапас от 332 снаряда. Максималната скорострелност е 80 изстрела в минута, а обсегът на стрелба достига 21,3 км с възможност за поразяване на цели на височина до 15 км.

Освен това, корветата е оборудвана с противоторпедна защита "Пакет-НК". Тя включва две четиритръбни 330-мм устройства, разположени отстрани. Тези снаряди са предназначени за борба с вражески торпеда и подводници. На борда има постоянно базиран хеликоптер Ка-27.

За защита от естонските пирати са монтирани и две 14,5-милиметрови картечни установки и два гранатомета ДП-64.

Корабът е оборудван с шумозащита, подобна на тази, използвана в съвременните атомни подводници. Това намалява видимостта му в хидроакустичния диапазон. Екипажът, включително групата за поддръжка на вертолета, е 99 души.

Време е да се готвим за война

Наистина трябва да се подготвим за евентуална война с НАТО и на първо място това се отнася до Балтика. На картата се очертават четири ключови района, където биха могли да се разгърнат военни действия, свързани с четири руски морски района: Арктика, Далечния изток, Балтийско море и Черно море, казва политологът Дмитрий Родионов.

Царград: Далечният изток не е ли приоритетно направление?

Д. Родионов: Далечният изток най-вероятно е изключен, тъй като има много широка брегова линия, надеждно укрепена от наша страна. Въпреки че врагът може да се опита да се приближи от морето, флотът му ще бъде бързо унищожен.

Спомнете си как някога се опитаха да преследват корабите ни около Камчатка -по време на кримските събития - щеше да е смешно, ако не беше толкова сериозно. Те няма да могат да се приближат до нашия бряг.

- Ами Арктика?

- Арктика също не е приоритет, тъй като през по-голямата част от времето водната площ е под доста дебел лед и е невъзможно да се води бой там. Най-удобните варианти са Черно и Балтийско море. Все пак обаче трябва да се влезе в Черно море и тук възниква проблемът с Турция, която, макар и член на НАТО, може да затвори проливите.

- Как оценявате ситуацията в Балтийско море?

- В Балтийско море врагът реално контролира входа и в мирно време не може да го затвори, но в случай на война това ще стане възможно. Те могат да затворят Финския залив и да прекъснат връзката между Ленинградска и Калининградска области, подлагайки Ленинградска област на морска и частично въздушна блокада, а Калининград на пълна блокада.

- Какви са логистичните възможности на НАТО в този контекст?

- За НАТО ще бъде по-лесно да премести сухопътните си сили през Полша и Балтийските страни. Невъзможно е това да се направи по тихоокеанското и арктическото крайбрежие, а по Черно море е проблематично заради необходимостта от преминаване през Украйна или Румъния.

Сценариите на ученията на НАТО, които те проведоха преди 2022 г., вече включват окупацията на Калининград и отрязването му от континентална Русия. Този сценарий е приоритетен и е разработен отдавна. Надявам се да имаме военно-политически сценарий, който твърдо да противодейства на това.

- Какво според вас трябва да се направи в отговор на тези заплахи?

- Трябва да покажем, че сме готови да отговорим. Ако се опитат да завземат корабите ни, имаме право да действаме решително, включително да потопим военните им съдове, които се опитват да атакуват търговските ни кораби. Ако не покажем готовност сега, провокациите само ще се увеличат. Те репетират война срещу нас и ние трябва да демонстрираме, че сме готови за това.

И какво от това?

Води се голяма война. Русия има много врагове и е необходимо да се защитава не само земята ѝ, но и флотът ѝ. Врагът търси пролуки в нашата отбрана, търси слабости във всички области. На първо място, в икономиката. Той се опитва да я подкопае.

И всеки път, когато Русия не реагира правилно на провокации и терор, това води до големи загуби и трагедии за страната. Пред очите ни е примерът с Иран. Там бяха много либерални към мигрантите, във външната политика направиха наистина невъобразими отстъпки, давайки на американците, в лицето на техен пълномощник, цяла държава (говорим за Сирия), отбеляза политологът и историк Владимир Ружански:

В крайна сметка виждаме в какво се превърна това за Иран. Има една стара мъдра поговорка: „Ако искаш мир, готви се за война“. Колкото по-силни и решителни сме, толкова повече ще постигнем в дипломацията. В това отношение КНДР може да служи за пример за Русия и Иран.

Западът превърна тази страна в изгнаник. Ала дали КНДР умря от това? Не. Западът може да се преструва, че не уважава Ким Чен Ун, но никой не може да скрие страха си от него. И часът на Ким дойде. Обърнете внимание, че Ким е принуден да се изправи срещу много по-страшни сили от нашия флот в Балтийско море.

Държави като Естония и Финландия трябва да знаят мястото си. Засега изобщо имат това място. Като цяло, колкото по-решително действаме, толкова по-големи са шансовете за дългосрочен мир и успешни споразумения в бъдеще.