/Поглед.инфо/ „Планът Матеи за Африка и Глобалният шлюз: Съвместни усилия с Африканския континент“ – под това помпозно многословно заглавие на 20 юни в Рим се проведе среща на върха с участието на ръководството на Европейския съюз, политици от редица африкански държави, предприемачи и банкери, на която беше обсъден план за ускорено развитие на отношенията с Африка. Този план беше представен миналата година от министър-председателя на Италия Джорджа Мелони.

Планът „Матеи“ предвижда инвестиции от над 5,5 милиарда евро за укрепване на отношенията на Италия с континента, разширяване на енергийните връзки и ограничаване на миграционните потоци.

Същевременно, както отбелязва Bloomberg, италианските институции ще предоставят до 250 милиона евро (288 милиона долара) на Финансовата корпорация в Африка, за да разширят участието на европейските страни във веригите за доставки, свързани с основни минерали и възобновяема енергия.

А италианският държавен кредитор Cassa Depositi e Prestiti SpA ще предостави 10-годишен заем, като италианската агенция за експортно кредитиране SACE ще покрие до 80% от сумата.

Планът, представен от Мелони, е кръстен на Енрико Матеи, основателят на италианската енергийна компания ENI SpA, която в следвоенните години е била активна политическа и бизнес връзка между Италия и африканския континент.

Планът има за цел да развие възможностите на италианската верига за доставки в областта на инфраструктурата и производството на възобновяема енергия, включително доставката на компоненти за т. нар. коридор Лобито, търговска железопътна линия, която ще преминава през Ангола и ще достига границите на Замбия и Демократична република Конго.

В реч на срещата на върха италианският премиер Джорджия Мелони заяви, че това няма да бъде „реклама“, а „възможност за подписване на конкретни споразумения между равноправни и свободни държави за развитието на африканския континент, което е от основно значение и за бъдещето на Европейския съюз“.

„Италия вярва“, каза премиерът, „ че Африка е континентът, където бъдещето ни е изложено на риск повече от всякога другаде, където ние, италианците, ние, европейците, сме призовани да променим нещата.“

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също подчерта значението на плана „Матеи“ в речта си, като изтъкна, че той е в съответствие с „нашата стратегическа визия за партньорство с Африка“, подкрепено от инвестиции в инфраструктура, икономика и най-вече в хора.“ Според нея планът „Матей“ е част от по-широка европейска инвестиционна програма, „Глобалният шлюз“, на стойност 300 милиарда евро, от които 150 милиарда евро са насочени към Африка.

Урсула фон дер Лайен припомни, че общият принос на ЕС за железопътния проект „Коридор Лобито“ „се приближава към един милиард евро“. „Въпросната инфраструктура“, каза тя, „е в основата на трите споразумения за финансиране, подписани днес между ЕС и Африка, в рамките на европейските инвестиционни планове „Глобален портал“ и италианския план „Матеи“.

Коридорът Лобито ще транспортира стоки като минерали от мини в сърцето на африканския континент, които ще получат достъп до морето за износ... Този железопътен проект е много повече от просто инфраструктура“, каза фон дер Лайен, заявявайки, че това е „истински икономически коридор, който отключва огромния потенциал на Ангола, Демократична република Конго и Замбия. Ето защо инвестираме в пътища, вериги за доставки на селскостопански продукти, логистични центрове и насърчаваме екотуризма по коридора“.

„Африка е континент, богат на ресурси, но инфраструктурата липсва... Обединяваме ресурсите на Европейския съюз и държавите - членки, за да привлечем частен капитал. Виждаме, че други страни по света намаляват финансирането си. Смятаме, че това е погрешно. В наш интерес е да привлечем нови инвестиции в Африка“, добави многозначително фон дер Лайен .

Африканската страна на срещата на върха в Рим беше представена от министъра на финансите на Република Замбия; министъра на външните работи на Република Ангола, министър-председателя на Демократична република Конго, вицепрезидента на Република Танзания, както и главния изпълнителен директор на Africa Finance Corporation, президента на Африканската банка за развитие (AfDB), президента на Групата на Световната банка и управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. В срещата участваха и видни предприемачи от Италия и страните от ЕС, както и президентът на Microsoft Брад Смит.

„Италия и кабинетът на Мелони разчитат на плана „Матей“ поне по две причини “, пише Алфиери Франческа Свева в седмичника „Зад граница“. „Първо, чрез неговото насърчаване страната се стреми да реши проблема с ограничаването на миграционните потоци към Европа.

Подобряването на качеството на живот на африканските граждани и развитието на местните икономики чрез италиански инвестиции ще помогне, според разработчиците на плана, за намаляване на миграционните потоци или поне за тяхното по-лесно управление.

Второ, правителството на Мелони активно подкрепя навлизането на италиански компании на африканския континент, готови да разработват и развиват стратегически важни ресурси – било то енергия, минерали или храни. На фона на енергийната криза Рим разработва проекти в нефтения и газовия сектор и в областта на възобновяемите енергийни източници, насочени към устойчиво производство, съхранение и износ на енергийни ресурси, за да превърне Италия в енергиен център между Европа и Африка.“

Както е добре известно, откакто встъпи в длъжност като министър-председател, Джорджия Мелони е посредничила за сключване на сделки с няколко африкански държави. По въпроса за миграцията бяха сключени три споразумения с Тунис на обща стойност над 100 милиона евро, насочени към засилване на контрола върху нелегалните мигранти, насочващи се към страните от ЕС.

В резултат на това през 2024 г. броят на пристигащите мигранти е намалял с 64% в сравнение с 2023 г. и с 30% в сравнение с 2022 г. Освен това, през 2023 г. е подписано споразумение с Етиопия за укрепване на местната икономика в замяна на по-тясно сътрудничество в управлението на миграционните потоци. Документът предвижда отпускането на 140 милиона евро за три години.

Освен това, за 2025 г. са планирани 21 нови проекта, включително подкрепа за образованието в Кот д'Ивоар и Египет, финансиране за селскостопанския сектор в Алжир и Мозамбик и помощ за развитие на здравеопазването в Мароко.

Друг проект е коридорът Лобито, който свързва град Луакано в Ангола със Замбия през Демократична република Конго и е предназначен да улесни транспорта на полезни изкопаеми и селскостопански продукти. Коридорът включва рехабилитация и развитие на железопътната инфраструктура, което ще намали времето и разходите за транспортиране на стоки.

През 2023 г. Мелони посети Либия, където беше подписано споразумение с националната петролна компания за проучване на газови находища край бреговете на тази страна. Очаква се двете находища да произвеждат 8,7 милиарда кубически метра газ годишно през следващите 25 години.

През май 2024 г. Италианският климатичен фонд към Министерството на околната среда, заедно с Международната финансова корпорация (IFC), инвестира 75 милиона евро в производството и преработката на съвременни биогорива в Кения чрез енергийната компания ENI.

Експертите обаче смятат, че този амбициозен план за италианска експанзия в Африка има малки шансове за успех. Първо, предвид настоящото икономическо състояние на Италия, която не разполага с мащабни ресурси за големи проекти.

И второ, съществува силна конкуренция за влияние в Африка и борба за участие в африкански проекти на редица други страни. В крайна сметка, както е известно, днес Китай и Русия активно и успешно развиват връзките си със страните от африканския континент. А и Съединените щати не възнамеряват да губят позициите си там.

„Малко вероятно е“, пише Алфиери Франческа Свева по този въпрос, „този План да бъде реализиран преди края на кабинета на Мелони. Съответно, активирането на италианската политика в Африка остава цел, която е трудно постижима в краткосрочен план.

В случай на преизбиране на Джорджия Мелони през 2027 г., „Планът Матеи“ все още има шанс да бъде реализиран в бъдеще, макар и не толкова ясно. Потенциална промяна в политическото ръководство би могла дори да доведе до отлагане или пълно преразглеждане на Плана в съответствие с приоритетите на новото правителство, поставяйки под въпрос системния характер на африканската политика на Италия“, - отбелязва експертът .

Е, ако разгледаме плановете на Италия за „африканска експанзия“, припомняйки си някои исторически аналогии, тогава трябва да помним, че в не толкова далечното минало Италия вече се е опитвала да завладее позиции в Африка. Това е била целта на Бенито Мусолини, който превзема Етиопия, Албания, част от Сомалия и Либия, заявявайки намерението си да възроди „великата Римска империя“.

Разбира се, малко вероятно е Италия да може да крои подобни планове днес, особено след като плановете на войнствения Дуче се провалиха с гръм и трясък. Така че шансовете за колонизиране на Африка по икономически път също е малко вероятно да се увенчаят с успех за настоящите владетели на Рим. Пример за това е срамното бягство на Франция от Африка, тъй като африканците не са забравили престъпленията на европейските колонизатори.

Няма да е излишно да си припомним трагичната съдба на самия Енрико Матеи, на чието име е кръстен планът за италианска експанзия в Африка. По едно време, като ръководител на концерна ENI, той започва да развива отношения с държави - производителки на петрол в Близкия изток, при това подписва търговско споразумение със СССР, което предизвиква гнева на „седемте сестри“ - най-големите петролни корпорации в Съединените щати. В резултат на това Матеи загива през 1962 г. в мистериозна самолетна катастрофа, която, както се подозира, е организирана от ЦРУ.