/Поглед.инфо/ През юни 2025 г. регионалната ескалация между Израел и Иран достигна критична точка. Израел извърши въздушни удари по ирански ядрени обекти (като Бушер, Натанц, Исфахан, Хондаб), докато Иран отговори с ракетни атаки срещу израелски военни бази и цивилни зони, включително в Тел Авив, Хайфа и други населени места. И от двете страни има десетки загинали и хиляди пострадали. След 12-дневен конфликт прекратяване на огъня беше постигнато благодарение на международно посредничество, но настоящото примирие е крехко .

Защо мирът е жизненоважен

Геополитическа и енергийна стабилност

Близкият изток остава център на световната енергетика. Нарушения в доставките през Ормузкия проток могат да засегнат индустрията и икономиката на целия свят, както и стратегически икономико-инфраструктурни проекти като китайската инициатива "Един пояс, един път". Всеки допълнителен конфликт нанася удар по регионалния търговски поток и инвеститорския климат и създава предпоставки за национални, етнически и конфесионални вражди, заплашващи да ескалират в общ регионален сблъсък.

Нещо повече, предвид системите от съюзи, проксита и интересите на някои западни държави, има опасност подновяването на израелско-иранският конфликт да доведе до нещо подобно на световна война, което не е в интерес на нито една държава и човечеството като цяло.

Опасност от ядрена надпревара

Нанесените щети върху ядрената инфраструктура на Иран са значителни, но според доклади на МААЕ, програмата е отложена само с няколко месеца. Тази продължаваща заплаха може да предизвика обаче, истинска ядрена надпревара и дори ядрена катастрофа. Израелските удари засегнаха ядрени съоръжения, което потенциално може да доведе до опасно радиоактивно замърсяване, екологична и хуманитарна катастрофа, включително нещо подобно на печално известният случай с Чернобил.

Хуманитарна и правна перспектива

Текущата конфронтация води до масови цивилни жертви, включително болницата в Бирсеба и обстрела на бежански лагери. Международните организации настояват за незабавно прекратяване на огъня и защита на цивилното население, както от израелска, така и от иранска страна. При това, конфликтът заплашваше да засегне цивилното население и в съседни държави като Катар, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Ирак и Кувейт.

Как Китай реагира: Дипломатия, неутралност и икономически диалог

Конституционно нежелание за военна намеса

На срещата на Шанхайската организация за сътрудничество в Циндао китайският министър на отбраната Дун Дзюн осъди “чуждестранния хегемонизъм и тормоз”, но без да обявява подкрепа за военни действия. Китай предложи работа "с всички страни за мир и стабилност", без конкретни военни ангажименти . Външното министерство категорично настоява срещу всякаква военна агресия и за уважение към суверенитета .

Това следва традиционната китайска политика за ненамеса в чуждите дела, но и за насърчаване на мирните инициативи, което е от интерес, както за света, така и за самия Китай, който поддържа сериозни търговски, икономически, културни и дипломатически връзки в Близкия изток. Следва да се отбележи, че преди време именно китайската дипломация успя да доведе до прекратяването на прокси конфликта между Иран и Саудитска Арабия, който се беше разразил от десетилетия и доведе до различни регионални сблъсъци и кризи.

Това дава основание на Китай да претендира, че неговият подход към ситуацията в Близкия изток е конструктивен и успешен за всички страни, противно например на американския подход, който се изрази в директни военни удари срещу Иран.

Дипломатически натиск и призиви за диалог

Китай подкрепи текст за спиране на огъня в ООН и призова международната общност за деескалация. Министерството на външните работи ясно заяви, че:

“Нито Израел, нито Палестина трябва да станат мишена на въоръжени атаки или колективно наказание… Насилието само ражда ново насилие…”

Чрез телефонни разговори с иранския и израелския външен министър, Китай заяви готовност да допринесе за мирно решение .

Икономическите лостове на Пекин

Търговия и инвестиции в Иран

Китай е най-големият купувач на ирански петрол – около 43 млн. барела месечно, което е близо 90 % от износа на Иран и 13.6 % от китайския импорт. Макар че стойността на китайските инвестиции в Иран надхвърля $3.9–5 млрд. от 2007 г. насам, все още стои далеч зад инвестициите в Саудитска Арабия и ОАЕ .

Ключов проект е инвестицията на Sinopec ($2 млрд.) в находището Ядаваран. CNPC също участва в полета Южен Парс и Северен Азадеган, макар че частично се оттегли под натиска на САЩ

Инфраструктура и ВЕИ

С китайски публични и държавни инвестиции се строят железопътни линии – $1.5 млрд. за трасето Техеран–Машхад и модернизирани линии в Западен Иран. LDK Solar изгражда слънчев завод с €1 млрд., MCC вложи $350 млн. в стоманодобивни инсталации

Проектите по инициативата „Един пояс, един път“ целят не само икономически дивиденти, но и да създадат предпоставки за регионален мир - както е известно, икономиката стимулира стабилност .

Иран–Китай Стратегическо партньорство за 25 години

Подписан през 2021 г., този договор предвижда китайски инвестиции $300–400 млрд. в енергийния и инфраструктурен сектор, в замяна на евтин достъп до иранския петрол . Договорът предвижда и откриване на китайска охранителна мисия за защита на обекти, но Иран твърди, че няма да  предоставя суверенни територии .

Китайско посредничество: Моделът "икономическа дипломация"

Примерът Саудитска Арабия – Иран

Както по-горе бе посочено, през 2023 г. Китай посредничи за нормализацията на двустранните отношения, използвайки икономически стимули вместо военен натиск . Този модел се основава на включване на множество заинтересовани страни и икономически интереси, които стабилизират преговорите. Пекин показа на регионалните фактори, че търговията, взаимните проекти и дипломацията носят много по-големи ползи, отколкото геополитическата конфронтация.

Икономическа дипломация и дългосрочен ангажимент

Икономическото измерение—железопътни връзки, инфраструктура, ВЕИ—държи ключа към устойчив мир. Китай залага на дългосрочни проекти: изграждане на болници, метро системи и енергийни инсталации в Иран . В условия на тежки икономически санкции срещу Ислямската република, именно подобни проекти са силен стимул за Иран да развива връзките си с Китай и да се въздържа от непродуктивни геополитически ходове и спорове със съседните страни.

Възможности и предизвикателства пред Китай

Възможности

С ролята си на неутрален посредник, Китай се позиционира като голяма сила, която може да решава глобални въпроси – икономика плюс мир. Участието му в мирния процес би затвърдило образа на Китай като стабилизиращ фактор в Близкия изток — конкурентен на САЩ и Русия. Конкурентен, но не враждебен, а такъв, който насърчава и тяхната отговорна роля в региона.

Рискове

Китай трябва да поддържа баланс между стратегическите си отношения с Иран и икономическите интереси в Израел и арабските страни. Явна пристрастност може да разклати доверието. Именно поради това, Пекин не си позволява да фаворитизира отделни държави, а се стреми да налага единен и справедлив подход на своята дипломация към местните страни.

Без военна мощ в региона, влиянието на Пекин при кризисни ситуации остава ограничено, а САЩ продължават да доминират като глобален инструмент за сигурност, а по-често и като "световен полицай", което обаче само разклаща доверието във Вашингтон, който определено заема страна в местните конфликти.

Засилване на участието в ООН

Поемайки активна роля в рамките на ООН — резолюции, антикризисни мисии, специални делегации — Китай ще повиши своя авторитет като посредник и той се стреми именно към това. Пекин вече е доказал с иранско-саудитския конфликт, че е способен да бъде безпристрастен партньор на близкоизточните държави, който търси взаимната изгода и полза, а не геополитически предимства.

Свързване на икономически проекти с мирно развитие

Инфраструктурни проекти трябва да се обвързват с гаранции за устойчив мир: изграждането на болници, жп линии и ВЕИ може да стане катализатор за нормализация.

Укрепване на дипломатическия потенциал

Подготовка на експерти с опит в близкоизточни конфликти ще даде на Китай инструментите да води преговорни процеси с убедителност и стратегическа дълбочина. Това е сфера, в която китайската наука и образование се развиват изключително активно, използвайки както своя многовековен дипломатически опит, така и най-новите научни тенденции.

Развитие на регионални мултилатерални формати

Налагането на диалог между Израел, Иран, Египет и Саудитска Арабия чрез структури като Китайско-арабския форум вече създаде устойчиви механизми за посредничество. Разбира се, това само по себе си не може да премахне всички предпоставки за регионалните конфликти, но вече влияе в положителна посока и помага за междудържавния диалог.

Заключение

Настоящото примирие все още е нестабилно. В този контекст китайската дипломация, базирана на неутрален подход, икономическа дипломация и подкрепа за глобални инициативи, има потенциала да превърне споразумението в по-постоянен мир и тя видимо се стреми именно към това. И Иран, и Израел могат само да спечелят, ако засилят сътрудничеството си с Пекин и интеграцията си в големите евразийски икономически, търговски и инфраструктурни проекти, вместо да се ангажират в прокси или преки военни конфликти.

Китай е ясно заявил позицията си:

- Дипломацията стои над насилието,

Суверенитетът трябва да се зачита,

- Икономиката може да бъде инструмент за мир, а не само за печалба .

При внимателно управление и сериозен ангажимент, Китай има реалната възможност да се превърне от регионален партньор в ключов глобален миротворец. Точно така, както в случая с Иран и Саудитска Арабия той стана помирителният фактор, а по отношение на Украйна от 2022 до ден днешен, Пекин се опитва да прокара идеята за мир или примирие, основано на зачитането на националния суверенитет на Украйна, но и на притесненията за сигурността на Руската федерация.