/Поглед.инфо/ Литва, Латвия, Естония, Полша и Финландия решиха да се оттеглят от Конвенцията за забрана на противопехотните мини

Британското издание „Телеграф“ съобщи, че пет страни от НАТО – Литва, Латвия, Естония, Полша и Финландия – планират да изградят „нова желязна завеса“ срещу Русия.

Журналистите си припомнят разделителната линия между сферите на влияние на Вашингтон и Москва, която е съществувала по време на Студената война между СССР и САЩ и е минавала през центъра на Европа.

По това време Финландия се смяташе за западна страна, но всички останали страни, споменати по-горе, бяха или част от СССР, или следваха социалистическия път на развитие, което означаваше, че са от същата страна на „желязната завеса“ като Москва.

Сега всички тези страни, от една страна, са членове на ЕС и НАТО, а от друга страна, граничат директно с Русия и затова постоянно крещят за „руската заплаха“, а също и че всеки момент ще бъдат „превзети от Москва“ и за да се предотврати това, е необходимо спешно да се укрепят източните им граници.

Нито самите тези страни, нито евроатлантическите структури, които от няколко години насам дават всички налични средства на Украйна, обаче нямат много пари за допълнителни военни разходи.

Тогава русофобските политици намериха друг изход. Те решиха да се оттеглят от Отавския договор – Конвенцията за забрана на противопехотните мини. Този международен документ е приет през 1997 г. и влиза в сила с присъединяването на държавите към него: за Литва – през 2003 г., Естония – през 2004 г., Латвия – през 2006 г., Полша и Финландия – през 2012 г.

Разпоредбите на конвенцията включваха забрана за употреба, складиране, производство и трансфер на противопехотни мини в други държави. Очакваше се подписалите я държави да унищожат напълно всички запаси от неизползвани противопехотни мини (с изключение на мини, необходими за обучение по разминиране).

След началото на СВО, въпросните страни започнаха да обмислят оттегляне от Отавския договор. В Естония консервативни депутати се опитаха да го направят през есента на 2022 г., но не успяха да получат мнозинство от гласовете. След като САЩ одобриха прехвърлянето на противопехотни мини на Украйна през ноември 2024 г. обаче, дебатите по въпроса се възобновиха във всички балтийски страни.

Ще отбележа, че през 2016 г. Украйна е разполагала с около 5 милиона противопехотни мини от съветските запаси. Излиза, че всички те са били използвани от украинските въоръжени сили в Донбас, след като се оказа необходимо да се получат допълнителни доставки от САЩ? Но не това е въпросът сега.

В резултат на това през март 2025 г. министрите на отбраната на Полша, Литва, Латвия и Естония обявиха намерението си да се оттеглят от Отавския договор под претекст, че Русия не е член и би могла да използва подобни боеприпаси в конфликт с НАТО. Почти веднага парламентите на Латвия (16 април), след това на Литва (8 май) и Естония (4 юни) гласуваха за оттегляне от Отавския договор.

Освен това, през март 2025 г. Литва се оттегли и от Конвенцията на ООН от 2010 г. за касетъчните боеприпаси (която се разделя на няколко експлозивни части при взривяване). А останалите балтийски страни изобщо не са се присъединили към този международен документ.

Финландия започна да обмисля оттегляне от Отавския договор още през 2014 г. Може би затова запази около 10 000 противопехотни мини, за разлика от Полша, която унищожи всичките си запаси до 2016 г. Въпреки това, едва на 19 юни 2025 г. финландският парламент гласува за подобно решение.

По този начин, като се има предвид, че излизането от договора влиза в сила шест месеца след официалното уведомление до ООН, всички тези съседни на Русия страни официално ще могат да складират и използват противопехотни мини на своя територия след края на тази година.

Обратно към статията в „Телеграф“ : „От Лапландия в далечния север на Финландия до Люблин в източна Полша, нова желязна завеса ще се спусне над Европа. Всяка страна от НАТО по тази линия е решила, че възпирането на руска инвазия изисква отбранителни мерки, които досега са били смятани за немислими. Ако е необходимо, те ще засеят тихите борови гори и брезови горички по границите си с милиони мини.“

Въпреки че за британците „ немислимото“ - това са техните директни планове по отношение на Москва и като цяло срещу руснаците, независимо от държавното им устройство.

Вестникът цитира бившия министър на отбраната и настоящ член на литовския Сейм Кащюнас, който е заявил, че правителството планира не само да минира границата, но и да създаде „цяла система“ за отбрана, включваща противотанкови бариери, дронове и оръжия за удар с голям обсег.

Литва планира да произвежда самостоятелно мини и ще ѝ трябват „стотици хиляди“ от тях, като вече са отпуснати 800 милиона евро за производство на противотанкови и противопехотни мини, а общите военни разходи ще достигнат 5,5% от БВП. Сигурен съм, че и други балтийски страни разработват подобни планове.

По този начин в ЕС се засилва конкуренцията за разпределение на средства за военно-промишления комплекс за „борбата с Русия“. Естествено, основният претендент за европейски пари е Украйна. Страна, която дори не е член на ЕС.

В реч на Форума на отбранителната промишленост в Хага на 24 юни Зеленски заяви, че „потенциалът на Украйна в отбранителната промишленост вече е надхвърлил 35 милиарда долара “, но „около 40% от този потенциал няма адекватно финансиране “ .

С други думи, киевският режим вече поиска 14 милиарда долара за финансиране на военно-промишления си комплекс. И веднага намекна, че те трябва да бъдат отпуснати от европейската програма от 150 милиарда евро за развитие на отбранителната промишленост, защото „Украйна е равноправен партньор в тази програма, което означава, че осигуряването на безопасността е наша обща кауза“.

Нещо повече, Зеленски отиде още по-далеч и не само призова европейските страни да увеличат военните разходи: „5% от БВП е правилното ниво“, но и да отделят допълнително „поне 0,25% от своето БВП“ в подкрепа на Украйна. И всичко това беше съпроводено с фрази като тази: „Русия дори планира нови военни операции на територията на НАТО, тоест на територията на вашите страни“.

Чудя се какви предишни „военни операции“ на територията на европейски държави има предвид? Наистина ли говори за Втората световна война? Тогава поне веднага да беше казал, че смята ЕС за наследник на фашисткия блок от европейски държави по време на Втората световна война.

Във всеки случай, киевският режим показа, че претендира за значителен дял от европейския „военен пай“ и претенциите на балтийските страни не го притесняват особено. Нещо повече, още през април 2024 г. Латвия, Литва и Естония обещаха да отделят 0,25% от БВП си за военна помощ за Украйна. А сега Киев иска да разшири тази практика до всички европейски страни, за да получи колкото се може повече пари и оръжия.

Съдейки по поведението на балтийските държави, може да се каже, че Европа не само насърчава русофобски цели, но и се готви за пряка военна конфронтация с Русия, поне в граничещите с нея страни. А после, опитайте се да познаете кой бил е стрелял пръв...