/Поглед.инфо/ Призракът на новата световна война броди из Европа и света, за да плаши страхливите и вдъхва увереност на силните.

Призракът обаче сам не може да разпалва война, да я организира, обявява, води и завършва. Той разпалва страсти, променя мисленето, изкушава човеците, за да се впуснат в необмислени деяния и чрез тях да навлязат в големия грях. Но войните са човешко дело, израз на големи интереси на големи общности, въпрос на политически решения, продиктувани от възможности или невъзможности да се решат по друг начин възникналите проблеми и противоречия в света.

Това дело е отречено от Господа като сатанинско.

Войните обаче не са преставали нито за миг. Цялата човешка история би могла да се сведе до история на войните. Всички те имат причини, които са специфични за всяка една от тях и за всяка епоха, в която се водят. Но въпреки многообразието на причините, не е трудно да се изведе точна и добре очертана и формулирана типология, събираща в себе си всичко онова, което се повтаря и се проявява дори по един и същ начин – въпреки че времената са различни, хора също, а най-вече оръжията не са същите.

Войната като явление в човешкия живот и в историята на човечеството не е изучена от философска гледна точка. Уж познаваме фактологията, водачите, военоначалниците, победите и пораженията на воюващите страни, но логиката и механиката на войната са все още повърхностно изследвани и познати.

А щом едно човешко явление е неотменна част от живота на човека и човечеството, на цялата история, то това явление трябва непременно да се познава, да се изучава постоянно и задълбочено. Защото от това познаване зависи много често, за да не кажа винаги, политиката на всяка държава – особено на малките и слабите, чиято съдба е да бъдат сателити на големите – най-вече във войните, които великите държави водят помежду си или срещу някой друг враг.

Каквато и силна дума да кажем за войната и нейната жестокост, ще бъдат и верни, но и недостатъчни. А може би още не е измислена дума, с която войната да бъде характеризирана.

Но за политиката и историята войната не може да бъде определена и характеризирана с една-единствена дума – дори тя да е най-точната и най-изчерпваща съдържанието и същността на явлението.

Най-сложна за разбиране е световната война!

Това е войната на великите сили, която водят, за да преразпределят света, да очертаят нови граници и да утвърдят или пренаредят доните на тяхното влияние заедно с механизмите, които тези зони функционират, променят притежанието си, намаляват или увеличават неизбежното външно присъствие или влияние на други велики държави.

В буржоазно-капиталистическата епоха великите сили са в състояние на постоянна война. Прекалено остри и непримирими са техните интереси, за да съблюдават мир и да си сътрудничат. Интересите им са толкова големи, че съвпадат само тогава, когато бива възможно да се посегне на притежанието на друга държава и тази държава не може да се защити и да устои на претенциите на по-силните. Тогава неизбежно следва сблъсък, който може да прерасне във война. Но може да си остане като конфликт, който да продължава дълго, да се изостря и понякога дори да придобива вид на война.

Световната война се води за дълбока промяна в общото устройство на света, за установяване на нов световен ред и утвърждаването на нов глобален лидер. Ако великите държави не могат да се разберат помежду си и да постигнат съгласие за уреждане на тези спорове и конфликти, тогава войната между тях може да бъде възможна и да избухне, за да запали света.

Това обаче ще го реши капиталът, а не президентите.

Като отварям дума за капитала, подчертавам негова абсолютна воля и власт над цялата Модерна епоха и особено над нашето време. Неговата мистична сила е неотразима. Но и разумът му е неоспорим. Капиталът е жесток и безпощаден, но никога не избързва, не се препира, не греши. Той обаче е егоист и никого не щади.

Затова трябва да знаем и помним, когато говорим за войната и размишляваме дали е реална или вербална заплаха, че не ядреното оръжие е сдържащ фактор и гарантира мира; или че войната може да избухне поради безумието на един или друг държавник. Най-важно е поведението на капитала и неговите интереси. Тях трябва внимателно на изследваме, анализираме и преценяваме.

Анализаторът е длъжен да различава реалността от конюнктурата, колкото и големи да са сходствата между тях. А още повече защото конюнктурата често успешно имитира реалностите и се представя като истина и то за тяхна сметка. Казвам това, тъй като днес анализаторите почти винаги смесват двете понятия и се подвеждат по външни белези или по думите на държавниците, а не изследват фактите и причините. Думите им правят впечатление – особено ако са произнесени с апломб по телевизията. А и властите предпочитат такива анализатори да говорят от тяхно име, за да не изпадат в усложнения и непреодолими трудности.

Който държи на истината, е длъжен да разобличава подобни повърхностни анализатори и коментатори. Те са много вредни, понеже по същество лъжат и изопачават!

Нелепи са и твърденията, че, ако една нова държава създаде своя атомна бомба, опасностите от ядрен конфликт нараствали и много възможно било безконтролно да се използва това оръжие. Опасността това да се случи е толкова голяма, колкото е била, когато въпросната държава не е имала бомба. Но великите сили изпадат в истерия, тъй като повече страни вече ще спорят за световно господство заради притежаването на ядрената бомба. А това означава, че повече ще бъдат субектите, които ще претендират за глобално господство.

Ядреното оръжие, както и конвенционалното, не се използва за щяло и нещяло, за да си мислим, че някои малко известен президент е по-неразумен от американския или от френския и че той именно ще запали атомната война.

Разбира се, важни са говоренето и поведението на държавниците и политиците. Но когато отчитаме тази тяхна важност, нека не забравяме, че на тях е възложено да играят театрално, да забулват в думи и жестове реалностите, да се правят на силни и разумни, за да не разочароват сънародниците си, а и световното мнение. А и невинаги капиталът им дава да разберат какво става. Затова и не бива да се заблуждаваме, че мнението им е меродавно и изразява реалните настроения и опасностите пред човечеството.

Тези обвинения са аргументи за засилване на натиска към държавата, за да попадне, въпреки че вече притежава ядрено оръжие, в клещите на влияние на критикуващата я държава.

Войната е любима тема на капитала. Той обича от време на време да говори за нея, да плаши човечеството, за да потиска съпротивителните срещу него сили на различните народи и особено на техните правителства. Това говорене почти винаги успешно отклонява общественото мнение от реалните социални проблеми и го насочва към по-скоро мнимите или не чак толкова истински опасности. Набеждават се държави, които не са угодни на великите сили, понеже си позволяват по-самостоятелна политика. А това не е разрешено никому – още по-малко на тези, които тепърва набират сили, въздигат се икономически и военно и си извоюват авторитет сред държавите и народите в един или друг регион, а дори и в целия свят.

Днес действително сме във време, когато се извършва пренареждане на глобалния свят, утвърждават се нови икономически и военни лидери, които вече са успели да наложат влиянието си върху значителна част от земното кълбо. Това създава недоволства от традиционните лидери и те естествено реагират в недоволството си. Но все пак процесът на преначертаване геополитическата карта е почти приключил; светът е устроен, подреден и управляван по друг начин, а сред неговите водачи някои отпадат, за да заемат други местата им. Възстановяват се традиционните зони на влияние, а зоните на изгубващите водещите си места се комплектуват по новому.

Но реалностите са други! Глобалните сили са се примирили с тях, съгласили са се волно или неволно, или просто са вече са поставени пред свършен факт.

Какъв смисъл тогава от световна война?

Но ако лидерите на новите господстващи велики сили са приели фактите, то техните държави и народи все още не могат да свикнат с тях. За пред тях е необходимо да се изиграе театърът на силните държави и държавници, които не позволяват никакви промени и особено такива, които са в тяхна вреда. Театърът понякога приема арогантен език, стига се до викове, заплахи, удари. Но реалностите са си реалности и в крайна сметка всички ги приемат и се съобразяват с тях.

И ако все пак избухне някаква война, то тя не е световна, макар да й се придава глобален характер или й се приписва такъв характер. Постоянно се говори, както е и днес, че световната ядрена война е съвсем близо и е неизбежно пламването й.

Но световна война няма как да има, щом не са налице причините, които я предизвикват. Насила не става, защото който насилва събитията и изопачава реалностите, понася най-тежките последици и може дори да бъде смазан от другите.

Нека си спестим тревогите и особено големите приказки. Други неща предстоят и тях сме длъжни да виждаме и анализираме, за да не ни изненадат, когато станат явни и всеобщи...