/Поглед.инфо/ Наскоро тайванският лидер Лай Циндъ изнесе т.нар. „десет речи за единството“.
В първата от тях той умишлено изопачи историята на Тайван, отричайки, че островът е принадлежал на Китай от древни времена и избягвайки обсъждането на редица важни международни правни документи, свързани със статута на Тайван след Втората световна война. Лай Циндъ се опита да подведе жителите на острова с грешен поглед върху историята на движението за „независимост на Тайван“ и да заблуди международното обществено мнение.
Населението на континенталната част на Китай и Тайван споделя общ произход, има обща култура и обща история. Каирската декларация от 1943 г. и Потсдамската декларация от 1945 г. ясно постановяват, че Япония трябва да върне окупираните китайски територии, включително Тайван, на Китай. Япония също обяви приемането на Потсдамската декларация и безусловната си капитулация. Тези документи с международноправна сила са част от следвоенния международен ред и потвърждават, че Тайван принадлежи на Китай – позиция, която е общоприета в международната общност.
Създаденото през 1949 г. правителство на Китайската народна република е легитимният приемник, заменил правителството на предишната Китайска република, и като такъв то представлява цял Китай и има неоспоримия и пълен суверенитет над Тайван.
В момента, въз основа на принципа за „един Китай“, 183 страни по света са установили дипломатически отношения с Пекин. От това може да се заключи, че независимо дали по отношение на историята, правото или реалността, Тайван никога не е бил и никога няма да бъде отделна държава. А провокациите на Лай Циндъ и поддръжниците му, опитващи се да оспорят международноправния статут на Тайван и прокарат своя проект за „независимост“ острова са обречени на провал.