/Поглед.инфо/ През юни доларът показа най-лошото си представяне спрямо световните валути от 1973 г. насам. Очевидно точно това е искал Доналд Тръмп с търговските си войни. Непредсказуемостта на американския президент обаче може да изиграе жестока шега на американската икономика. Защо планът на Тръмп, при който слабият долар трябва да съживява американската индустрия, може да не проработи?

Доларът падна с 10,7% спрямо световните валути през юни, което е най-лошият му спад, откакто Никсън наруши златния стандарт от Бретън Уудс през 1973 г. И бъдещите перспективи на долара също не изглеждат светли.

В исторически план доларът е падал по време на кризи. Например, през 1985 г. стойността му падна след Споразумението от Плаза, когато САЩ и техните съюзници решиха да отслабят долара, за да намалят търговския дефицит, а през 2008 г. той падна рязко в разгара на финансовата криза, която започна с фалитите на най-големите ипотечни банки в САЩ.

„И в двата случая обаче отслабването на долара имаше системни последици – когато вносът спадна, износът се засили, но инфлацията се увеличи и доверието във валутата спадна“, казва Владимир Чернов, анализатор във Freedom Finance Global.

Този път историческият спад на долара е резултат от търговската война на Доналд Тръмп. Наскоро той наложи мита на редица страни в Източна и Югоизточна Азия, което ще струва на местните износители почти 94,3 милиарда долара годишно, изчисли РИА Новости въз основа на данни от статистическата служба на САЩ.

„Въвеждането на тарифи върху вноса от страни, които не са подписали нови търговски споразумения със Съединените щати, предизвика масов отлив на капитал от долара, тъй като инвеститорите започнаха да прогнозират забавяне на световния икономически растеж и рискове за американския износ. Допълнителен удар беше нанесен от очакванията за скорошно намаляване на лихвения процент на Фед на фона на слабата инфлация и спадащото потребителско доверие“, отбелязва Чернов.

„Падането на долара е точно ефектът, който Тръмп се опитваше да постигне. Ако целта е да се съживи индустрията и да се направи икономиката по-продуктивна и конкурентна, тогава силната валута е по-скоро пречка. Следователно отслабването на долара е един от ключовите елементи на програмата „Да направим Америка отново велика“.

В предишния си мандат Тръмп се опита да действа по различен начин, като се фокусира върху отслабването на юана, но тогава това не беше успешно, а търговските войни бяха по-малко ефективни. Сега всичко е по-просто: Тръмп казва и прави това, което е обещал, и е доста вероятно доларът да продължи да отслабва спрямо много валути“, казва Юлия Хандошко, изпълнителен директор на европейския брокер Mind Money (бивш Zurich).

Тенденцията за отслабване на долара не започна през юни, а от началото на 2025 г.

„И не става въпрос толкова за търговската война, колкото за непредсказуемостта на действията на американската администрация. Вчера беше обявяването на мита, днес е опит да се окаже натиск върху ръководството на Федералния резерв и да се убеди да смекчи паричната политика, а какво ще се случи утре?“

А също и войната с университетите, които са важен износител на услуги и работят за намаляване на търговския дефицит. Доверието и предвидимостта са критични и незаменими ресурси, когато става въпрос за финанси. Настоящите действия на американската администрация допринасят за разрушаването на доверието в техните финансови институции и валута, което красноречиво се отразява в графиките на валутния курс на долара и доходността на държавните облигации“, казва Евгений Горюнов, ръководител на Лабораторията по парична политика на Института „Гайдар“, оценявайки ситуацията.

На теория, разрушаването на доверието в долара би могло да намали търговския дефицит, тъй като вносът би станал по-скъп. На практика обаче нещата не са толкова ясни. „Хипотетично това би могло да проработи, ако САЩ започнат да разширяват своите експортни и конкурентни на вноса индустрии, но това би изисквало много по-внимателни и премерени действия.

Защото в момента имаме ситуация, в която нито инвеститорите, нито компаниите, нито потребителите, нито политиците в други страни могат да си представят какви други отчаяни действия ще предприеме американската администрация в близко бъдеще.

Несигурността убива стимулите за инвестиции: защо да се инвестират големи пари в производство, ако не е ясно какво ще се случи след година, камо ли след пет до седем години? Несигурността води до повишаване на лихвите, тъй като рисковете от бюджетни проблеми на САЩ преминават от категорията на фантазиите в категорията на хипотетичните, но все пак потенциално реални.

Конфликтът с Федералния резерв ще стимулира инфлационните очаквания, което също ще повиши лихвите. Като цяло, ако слабият долар сам по себе си може да играе полезна роля за американската икономика, то когато това отслабване е съпроводено с неадекватни и непредсказуеми действия от страна на администрацията, на практика няма шанс това да проработи“, смята Горюнов.

Ако цялата световна търговия пострада, САЩ едва ли ще получат това, което искат.

„Ако търговските конфликти парализират световната икономика, ускоряват световната инфлация и забавят темпа на растеж на световния БВП, тогава американският износ също ще спадне. Така че слабият долар без системни реформи не е лек, а по-скоро някаква временна отсрочка.“

„Но според мен тарифните войни на Тръмп и новият закон за данъците и бюджета са същите системни реформи, които бяха приети, за да се намалят търговските дисбаланси“, смята Чернов.

„Никой не знае дали политиката на Тръмп ще проработи и дали ще е от полза за американската икономика. Но във всеки случай всички трябва да се подготвим за много бурни времена“, казва Хандошко. По нейно мнение има редица предизвикателства, които никой не иска да реши днес, прехвърляйки ги на бъдещите поколения.

„Най-голямото от тях е нарастващият национален дълг на САЩ. Предишните президенти се надяваха, че дългът ще се разреши сам по себе си, но реалността е различна: дългът расте, а икономическите основи, които изглеждаха неразрушими през последните сто години, започват да се рушат. Разминаването в доходността по краткосрочните и дългосрочните облигации например е ясно доказателство за това“, казва интервюираната.

Трудно е да се намерят победители в тази ситуация. В краткосрочен план обаче страните с високо валутно дългово бреме могат да се възползват от слабия долар, тъй като това прави обслужването на дълга по-евтино за тях, но за износителите на суровини, включително за Русия, ситуацията е двусмислена, казва Чернов.

„Цените на петрола, металите и другите ресурси традиционно се деноминират в долари. Ако доларът поевтинее на световния пазар, тогава, при равни други условия, цените на суровините могат да нараснат в доларово изражение и това теоретично компенсира спада в покупателната способност на долара.

В рублев еквивалент обаче ситуацията е различна, тъй като за Русия спадът на долара, при равни други условия, води до намаляване на приходите от износ в рубли. Например, ако барел петрол струва 70 долара, а курсът на долара е, да речем, 80 рубли, тогава приходите са 5600 рубли за барел.

Но ако валутният курс падне до 75 при същата цена на петрола, тогава приходите на Русия от продажби на петрол вече ще бъдат 5250 рубли за барел. Това удря бюджета, данъците и компаниите, фокусирани върху износа“, обяснява Чернов.

Ако при слаб долар все още имаше нарастващо търсене на суровини и високи цени на петрола, тогава това би било от полза за Русия, но подобна комбинация е рядкост; обикновено отслабващият долар намалява приходите от износ в рубли и вреди на руския бюджет, добавя експертът.